A demon among men

Глава 25

- Боли ли те нещо? - попита притеснено Сънг за кой ли път.

- Казах ти вече, нищо ми няма.

Дребното момче седеше на леглото, докато другият подсушаваше косата му с кърпа. Бяха се изкъпали заедно, обличайки си домашните дрехи и Джисънг настоя да се погрижи за косата му.

- И все пак, май бях прекалено груб - продължи той.

- Не е вярно. Ако беше така, щях да ти кажа да спреш.

- Да, но... Не знам. Сигурен ли си, че си добре?

Чонло се засмя и го погледна.

- Добре съм.

Всъщност беше повече от добре. Беше щастлив. Тялото му още бе афектирано от преживяното и се чудеше кога ли ще отмине този ефект. Беше изпълнен със спокойствие.

- Спри вече, ще изсъхне и сама - каза той и хвана ръката му. Джисънг търкаше усилено влажната му коса.

- Да не настинеш.

- Навън е адска жега, Сънг. Къде ще настина? - пошегува се момчето.

- Знам ли те.

Лоло повдигна глава към него и му се усмихна сладко.

- Обичам те - изтърси след това.

Лицето на Джисънг на мига омекна и той също се усмихна. Погали бузата му нежно и обхвана брадичката му с два пръста.

- Толкова си сладък - не успя да се сдържи той и се наведе, сливайки устните им. Чонло настръхна и веднага му отвърна, преплитайки пръстите им. - И аз много те обичам - каза Сънг, щом се отделиха.

- Знаеш ли, мислих си нещо - русокосият смени темата.

- Какво? 

- Ако обстоятелствата бяха други - поде той, - дали щяхме да сме заедно?

- Как така други? - Високото момче седна до него, но не пусна ръката му.

- Например, ако знаех кои са родителите ми - Чонло сведе поглед смутено, - или ако баща ти беше тук.

- Баща ми не може да бъде тук. - Джисънг се намръщи. - Не разбирам на къде биеш.

- Просто се чудя дали някой от родителите ни биха одобрили отношенията ни. Наясно съм, че връзката ни не е много нормална, но...

- Какво ще рече, че не е нормална?

- И двамата сме момчета, Сънг - поясни Лоло и го погледна. - Питах се дали щяха да имат нещо против да се срещаме.