- Съжалявам, че рева така - извини се Хюк, докато стояха на масата в кухнята. До него имаше няколко салфетки.
- Не го мисли. Щом имаш нужда, поплачи си.
Джисънг не знаеше какво друго да направи, затова го доведе в дома си. След като го видя, Хюк отново почна да плаче и през половината път не спря.
- Впрочем не знаех, че още живееш с родителите си - вметна той и постави пред него чаша със сок, като седна на отсрещното място.
- Да - кимна Хюк. Лицето му беше подпухнало, а очите - зачервени. Изглеждаше унил. - Бях решил да се отделя за известно време, но в крайна сметка се върнах при тях.
- Разбирам - Сънг сведе поглед към своята чаша. - А какво стана с баща ти? В смисъл, ако искаш сподели. Ако не искаш, недей.
Хюк се усмихна леко на наивността му. Джисънг никога не е бил добър в тези неща. Чувстваше се неловко, когато някой плачеше покрай него, нямаше идея как да реагира и какво да стори. Поне с него бе така.
- Скарахме се - сви рамене момчето, - често се караме напоследък. Но този път беше много по-зле.
Въпреки руменината на лицето му, Джисънг можеше да види червения отпечатък на бузата му. Шамар.
- Съжалявам, че сте се скарали - той отмести очи.
- Ти не си виновен. Вината си е моя.
- И все пак.
- Благодаря ти, че дойде - Донгхюк го погледна. - Оценявам го.
- Звучеше разстроен и...
- Знам. Искаше да помогнеш.
- Мхм.
Поседяха в мълчание известно време. На Джисънг му беше трудно да срещне очите му, незнайно защо. Буца бе заседнала в гърлото му и макар да не беше подходящия момент, трябваше да се изправи срещу миналото си.
- Имам чувството, че ме избягваш последните дни - Хюк повдигна темата малко по-рано, отколкото той очакваше. Още подреждаше мислите в главата си.
- Така е - призна Сънг.
- Може ли да ми обясниш защо?
Джисънг си пое дълбоко дъх и хвана чашата си с две ръце.
- Защото имам връзка, Хюк - поде той, - защото имам приятел.
- Знам това. Но какво пречи да се виждаме?
YOU ARE READING
A demon among men
HorrorHelp me to save him - part 2 След като са преборили демона, Чонло и Джисънг започват да живеят съвсем нормален живот. Мъката на Чонло е все още голяма, но той се опитва да продължи напред. Намерили са опора един в друг и сега за тях няма нищо по-ва...