A demon among men

Глава 9

Джисънг пристигна на мястото и се огледа. Намираше се в не особено оживен квартал и наоколо изглеждаше спокойно. Слезе от колата и погледна в съобщението, пратено му от непознатия мъж, кой точно е номера на къщата. Беше се облякъл нормално, вече не носеше черното си расо, нито другите си принадлежности, освен едно шишенце със светена вода. А и беше казал, че ще дойде само да провери.

Приближи се до предната алея и несигурно почука на вратата. Сега осъзна, че всъщност беше притеснително тихо. Не се чуваше нито минаване на други коли, нито гласове на деца или тийнейджъри, на възрастни хора. Нещо намирисваше.

След няколко минути вратата се отвори и един мъж едва подаде носа си навън.

- Здравейте - поздрави Джисънг, макар да му се струваше странно това поведение. - Аз съм Пак Джисънг, говорихме по телефона вчера.

Очите на непознатия светнаха и той излезе, здрависвайки се с него.

- Здравейте, здравейте - отвърна припряно. - Не мислех, че ще дойдете наистина! 

- Все пак казах, че ще дойда да проверя - напомни Сънг и обходи околността с очи. - Може ли да попитам защо няма никой тук?

Мъжът също се огледа.

- Защото ги е страх - той сви рамене и главата му хлътна.

- От какво? 

- От това, което се случва. Повечето са или при роднини, или се преместиха от квартала.

- Разбирам. От колко време продължава това? 

- Почти два месеца - личеше си, че мъжът е неспокоен.

- И не сте се обадили на никого?

- В началото не знаехме какво се случва - рече безпомощно той. Беше висок, но хърбав и с изпито лице. Имаше уморен вид. - После нямаше кой да ни помогне, всички, които помолихме, отказаха.

- Нека влезем и ще ми разкажете по-подробно - подкани Сънг. Усещаше лошата енергия, което струеше от вътрешността на къщата, но нямаше друг избор.

- Сигурен ли сте, че искате да влезете? - разтревожи се човекът.

- Разбира се, няма да седим отвън. Хайде, не се притеснявайте.

Мъжът кимна леко и го пусна да мине.

***

Чонло търсеше някакви рецепти в интернет. Бе задобрял в готвенето напоследък и му ставаше все по-интересно, искаше да пробва различни неща, които смяташе, че ще се харесат на Сънг. Обичаше да гледа как той яде от неговата храна, а после и доволното му изражение. Всъщност обичаше всичко, свързано с него и искаше да го вижда щастлив.