A demon among men

Глава 5

Настроението на Джисънг напълно спадна, докато се прибере. Това обаждане преобърна деня му и го върна назад във времето. Дали беше редно да го прави? Дали така нямаше да нарани Чонло? Честно казано спря с работата си не само заради себе си, но и защото мислеше, че Чонло не иска той да върши това. Знаеше колко е неприятно за него да мисли за тези неща и нямаше желание да е причина за това.

Паркира пред блока и поседя в колата няколко минути. Трябваше му малко време да се успокои. Какво се очакваше да каже на Чонло? Как ли щеше да го приеме той? Както и да реагираше, Джисънг не смяташе да го лъже. Пое си дълбоко дъх и свали колана си, сетне слезе от колата и я заключи. Тръгна към входа и след малко се озова пред вратата на апартамента си.

Чонло гледаше отегчено в телевизора, докато не чу вратата да се отключва. Скочи от мястото си и изтича в коридора, нетърпелив да види Сънг. След секунда вратата се отвори и по-големият се показа. Широка усмивка грейна на лицето му, щом видя Чонло.

- Здравей - поздрави го Лоло и побърза да го прегърне. Джисънг уви ръце около него и скри нос във врата му, затваряйки очи.

- Миришеш много хубаво - изтърси той и затегна хватката си.

- Благодаря, предполагам - засмя се Чонло и се отдели, поглеждайки лицето му. Веднага забеляза, че нещо не е нарад, въпреки радостта на Сънг да го види. Имаше нещо различно в изражението му и това го притесни.

Високото момче го избута, за да може да влезе навътре и да затвори след себе си. Врътна ключа два пъти, събу обувките си и хвърли несигурен поглед към другия.

- Какво? - направи се на ударен.

- Нищо - Лоло поклати глава. - Гладен ли си?

- Умирам от глад.

След като Джисънг си изми ръцете, се настани на своето място, решавайки, че първо ще се нахрани. Да, беше много гладен до преди половин час, но след онова обаждане апетита му се изпари. Не искаше да обиди Чонло и се насили да хапне. Дребното момче също започна да яде, но усещаше, че се случва нещо. Не смееше да го пита, макар да изгаряше от любопитство.

- Как мина денят ти? - обади се Лоло в крайна сметка.

- Добре. Беше спокойно и нямаше много работа.

- Разбирам.

- Ами твоя?

- И при мен беше спокойно.