A demon among men

Глава 108

Всичките сетива на Джисънг му крещяха за опасност. Всичките работеха на бързи обороти, но той не можеше да направи нищо. Не направи нищо, когато арузерията погълна онази жена, не направи нищо, когато демонът обсеби тялото на Чонло. Всъщност беше ли свършил нещо като хората? Осланяше се на надеждата, че ще успее да спаси Чонло и накрая какво? Просто стоеше отстрани и наблюдаваше. Демоните излизаха от ада, духовете летяха във въздуха и наоколо се изпълни с толкова лоша енергия, че той не можеше да си поеме дъх.

Лукас и Джехьон вече не бяха до него. Всичко се случваше много бързо. Лукас бе блъснат към стената от невидима сила, която просто го прикова там, както държеше и Джисънг преди няколко минути, Джехьон бе превит на земята, викаше от болка и плюеше кръв. А Джисънг просто стоеше там, сякаш е на съвсем различно място, сякаш сънува и е просто страничен наблюдател, минал за малко от тук.

Вятърът в помещението се завихри около него, прах му влезе в очите. От тялото на Чонло струеше мрак, бе вдигнал главата си нагоре, насочил длани към тавана. Тихо произнасяше някакви думи, които Сънг не разбираше. Тогава си помисли, че ако загуби Чонло, нищо друго нямаше да има значение. Знаеше колко егоистично звучи това, но наистина си го помисли. Ако Чонло го нямаше, нищо нямаше да има смисъл, нищо нямаше да е същото. И не говореше за това просто да се разделят, мисълта, че Чонло може да умре, че душата му може да страда, стисна Джисънг за гърлото. Не, не трябваше да го допуска.

- Чонло - заговори той, вятърът искаше да го изтика към стената, но бе забил пети в пода. - Чонло!

- Казах ти, че Чонло вече го няма! - изкрещя демонът и го погледна.

- Не! Знам, че си там, Чонло! Знам, че ме чуваш! 

Джисънг тръгна срещу вятъра, само за да достигне до него. Енергията около Чонло вибрираше, все едно беше от лава и той затвори очи заради горещината. Но продължи да го доближава.

- Защо го правиш по-трудно за себе си? - изцъка с език Чонло, направи знак с ръка и той падна в краката му. Джисънг подсмръкна от болката в коленете си, но после му хрумна нещо. Сети се за това, което беше направил с демона в Тейонг. Може би ако успееше да достигне до някаква частица от Чонло, може би тогава щеше да изкара демона от него. И да го унищожи.

Лазеше по земята, искайки да го стигне. Хвана краката му и си пое рязко дъх.

- Чонло - поде отново, - знам, че ме чуваш.