A demon among men

Глава 1

Джисънг бе станал с час по-рано от обичайното, плувнал в пот. И не, не защото беше средата на лятото, а заради кошмара си. Поредният лош сън, който бъркаше дълбоко в нервите му. Искаше му се това да приключи вече, тъй като не издържаше.

Взе си бърз душ, надявайки се, че Чонло няма да се събуди през това време. Остана доволен, когато се върна в стаята и той още спеше спокойно в своята страна на леглото. Джисънг се усмихна леко и мързеливо облече домашните си дрехи. Погледна през отворения прозорец към вече будният свят и изражението му се промени. Наистина предпочиташе мрачните дни. Това тук беше... твърде гадно. И топло. Не понасяше на жегата.

Целуна Чонло нежно по челото и излезе от стаята, не искайки да го събужда, бе прекалено рано. Отиде в кухнята и си направи кафе, след което седна на един от столовете до масата и просто се загледа в отсрещната стена. Тези кошмари го побъркваха. Не можеш да си обясни на какво се дължи, но и не искаше да научава. Не бе споделил на Чонло за това, тъй като не искаше да го тревожи. Тъкмо се бяха върнали към нормалния си живот и нямаше желание да му припомня тези неща.

Подпря се с лакти на масата и въздъхна изморено. Не можеше да се наспива добре заради това. Изпи кафето си наистина бавно, потънал в мислите си и изобщо не  забеляза кога бе минало времето. Чу пускането на водата на тоалетното казанче - знак, че Чонло е станал. Каза си да се стегне, не биваше другия да го вижда така. След няколко минути, вероятно, в които той е миел зъбите и лицето си, Чонло се показа в коридора и му помаха сънено.

- Добро утро - поздрави Джисънг и се усмихна. Всичките му лоши мисли се изпаряваха, щом го видеше.

- Добро да е. - Лоло се приближи и го прегърна през врата. - Пак си станал рано.

- Беше ми много горещо. - Всъщност това не беше лъжа.

Сънг се обърна в стола си, давайки знак на дребното момче да седне на крака му. Чонло веднага го направи и отново го прегърна, поставяйки брадичка на рамото му.

- Ти защо си станал толкова рано? - попита Сънг и целуна врата му, минавайки с ръка по гърба му.

- Честно казано, липсваше ми гушкането ти.

Думите му накараха по-големият да се засмее.

- Така и така си седиш вкъщи, наспивай се.

- Омръзна ми постоянно да спя.