A demon among men

Глава 18

Чонло нямаше търпение вече да отиде в бара. По-рано се бе обадил на бившия си шеф и много се зарадва, че той не си е сменил номера. Облече си жълта тениска и светлосините дънки, оправи малко косата си и взе телефона и портфейла си. Не че имаше нещо в него де, но за всеки случай. Беше наистина развълнуван. Усещаше, че този път нещата ще се получат. Щеше да започне работа и да помага на Джисънг. Не му харесваше, че само той се бъхти и всичко е на неговите рамене.

Излезе от апартамента в необичайно добро настроение. Реши да тръгне пеша, тъй като времето беше доста хубаво. Навън имаше движение, хора се разхождаха наоколо. Основно бяха тийнейджъри, излезли с приятели, или пък възрастни двойки, които предпочитаха да се попекат на лятното слънце, седнали на някоя пейка на алеята. Чонло крачеше уверено по тротоара, оглеждайки витрините на магазините, пред които минаваше. Имаше доста хубави неща и той не можеше да си спомни кога за последно си купи нещо за себе си. Или за Сънг. Щеше да е хубаво да му направи подарък, той би се зарадвал.

Докато слушаше смеха на тийнейджърите, чуващ се от отсрещаната улица, се запита за своите училищни години. Не помнеше да е ходил на училище, но дори и да е, нямаше никакъв спомен от там. Зачуди се дали е имал приятели, дали е бил добър ученик и кой ли предмет му се е отдавал най-много. Ронджун, който беше единствената му връзка с това забравено минало, вече го нямаше и той никога нямаше да научи отговорите на тези въпроси. Изведнъж настроението му спадна. Ронджун. Името изникна в съзнанието му и му загорча.

Все още свикваше с мисълта, че брат му не е тук. Дори не си представяше, че може да е толкова трудно. Макар Джисънг да бе неотлъчно до него, пак не можеше да се справи. Надяваше сега, като почнеше с работата, малко да разсее мислите си.

Усети нещо странно зад себе си и се обърна. Не видя нищо кой знае какво, две момичета вървяха зад него и го задминаха, когато той спря на място. Имаше чувството, че някой го наблюдава. Продължи си по пътя, обаче то не изчезна. Сякаш някой прогаряше дупка в гърба му. Притесни се и отново се завъртя да провери. Нищо необичайно. Свъси вежди раздразнено и реши, че може да му се струват, така или иначе бе достатъчно напрегнат.

Не след дълго стигна до близката спирка, за по-сигурно щеше за хване автобуса. Барът беше близо до предишното му жилище, но сега се намираше на доста отдалечено място от апартамента на Сънг. Успокои се, когато автобусът дойде и онзи дискомфорт се изпари.