A demon among men

Глава 82

Краката на Чонло се подкосиха, когато зърна съществото. Арузерия, не толкова голяма, колкото онези, които беше видял в гората в Дзилин, се разхождаше по главния път. Целият се разтрепери, спомените от тогава се върнаха в главата му. Чуваше собственото си накъсано дишане, докато тичаше из снега, ръката му изтръпна заради падането в мечия капан.

- Какво, по... - Джисънг се отказа да продължи изречението си, също толкова втрещен. Хората бягаха, обзети от паника, крещяха от страх и всичко стана голям хаос. Колите спираха рязко, блъскаха се една в друга, хората изскачаха от тях и хукваха на някъде.

Чонло изпищя, когато арузерията грабна една твърде шумна жена през кръста и я носи към устата си. Разкъса я на две. Джисънг беше хванал ръката му незнайно кога и го дърпаше след себе си, но той сякаш се бе вцепенил.

- Чонло, хайде - подкани го по-големият.

Дребното момче като в мъгла го последва и заедно се насочиха към входа на болницата, което не беше особено разумно. Спряха веднага, виждайки още една арузерия да приближава от страничния вход, там, където до преди малко се чуваше воя на линейка.

- Мамка му - изсъска Джисънг и стисна ръката му по-силно. - Ела.

Заведе го до най-близките по-гъсти храсти и приклекнаха.

- Джисънг, какво става? - попита замаяно Чонло.

- Не знам. Не знам, но трябва да останем тихи.

Тъмнокосият се надигна леко, колите пищяха, хората бяха изпаднали в истерия, явно не знаейки, че така привличат чудовищата още повече. Искаше му се да може да им каже да млъкнат, да се скрият някъде, но никой нямаше да го чуе в тази дандания.

Забеляза още едно чудовище от другата страна на улицата, но му направи впечатление, че и трите бяха сравнително малки на ръст, вероятно и на години. Смъкна се отново, срещайки уплашеното изражение на Чонло.

- Ще останем тук, докато си тръгнат - каза му той, надявайки се да го успокои малко.

- Ами Джемин? И Джено? Те са в сградата, нали? Ако пострадат?!

- Те знаят какво да правят - Сънг сложи ръка на рамото му. Чонло сведе поглед, пред очите му още беше гледката с онази жена и как тя просто... - Чонло.

- М? - той го погледна.

- Ще си отидат скоро. Просто трябва да сме тихи.