A demon among men

Глава 15

Джемин не знаеше от колко време беше тук. Да говори с Чонло му бе толкова приятно, че буквално загуби представа за часовете. За миг загърбиха лошите теми на разговор, касаещи духовете, и се отдадоха на по-хубави въпроси. Взаимно си споделиха всеки какво е правил през времето, в което не се бяха виждали и атмосферата стана наистина топла. Джемин не можеше да повярва, че хлапето всъщност му бе липсвало толкова много.

Вече беше на втората си чаша кафе, а Чонло пиеше сок от вишна и неволно си играеше с почти празната чаша.

- Джисънг отнася ли се добре с теб? - попита изведнъж Нана, поглеждайки го.

- Да. Защо?

- Просто ми е интересно.

- Държи се твърде добре, ако ме питаш.

- Какво не ти харесва?

- Че той върши почти всичко. Искам и аз да съм полезен някак.

- Ами давай.

- Опитах се да си намеря работа, но без ефект. А и както казах, единственото, което правя, е да чистя вкъщи всеки ден и да готвя. Чувствам се като някоя пропаднала домакиня.

Джемин се усмихна леко на сравнението.

- Защо не можеш да си намериш работа? Нещо те спира или?

- Не знам. Пробвах на няколко места и никое не беше за мен.

- Може би още не си готов за това.

- И Сънг казва така. Знаеш, след случилото се... Сякаш има нещо различно.

- Винаги има нещо различно, Лоло.

- Не съм толкова уверен в себе си. Дори има моменти, в които се питам защо Джисънг изобщо е с отрепка като мен. Не мога да свърша нищо като хората.

- Ти не си отрепка - Нана смръщи вежди. - Просто ти трябва повече време да се възстановиш. Джисънг знае това и го разбира, опитва се да ти даде пространство.

- Може и така да е, но все едно съм натрапник или пък малко дете, за което той трябва да се грижи.

- Всички са такива в началото.

- Мина половин година вече, Нана.

Начинът, по който той го нарече, стопли сърцето на Джемин и го накара да се усмихне отново.

- Знам. Но явно не е достатъчно. Психиката ти има нужда от още време.

- Мисля, че психиката ми не е особено наред в момента - призна Чонло и сведе глава.