"Безмилостна кралица"

Глава 64

Както и очаквах,върховните унищожители  пристигнаха със стил.На площадката за летни тренировки,кацна вертолет с иницилите на техния клан.Чак когато колите с чернокръвни войни паркираха в двора ни,вратата на вертолета се отвори.Пръв от него слезе Зандриел,облечен от горе до долу в облеклото на водач на унищожителите.Макар да беше на толкова много години,по лицето му имаше няколко бръчки.Косата му бе прошарена,а очите толкова светли,почти бели.Помнех този поглед много добре.
Той подаде ръка на Тесара,която излизайки след него ме накара да затая дъх-облечена в боди в цвят графит и дълги разроени панталони,по дължината на едното рано чак до върха на пръстите ѝ лъщяха сребърни крокодилски люспи,а на двете ѝ длани върха на всеки пръст завършваше със сребърен нокът,способен да разкъсва плът.Наметалото ѝ се влачеше по земята,а естествените пера по него се полюшваха при всяко движение.Косата ѝ бе пусната,а очите ѝ бяха закрити от очила с големи рамки.Тесара и Зандриел изглеждаха върховно.Винаги ѝм се възхищавах и това щеше да остане така до край.Двамата слязоха от площадката за вертолета и следвани от чернокръвните бойци се насочиха към нас по черния килим.Всички до един от досегашните ми гости се поклониха дълбоко,дори и аз.Щом се изправихме,Зандриел ме погледна и леко се усмихна.
-Унищожителната Рейвън от рода на Зимното страшилище най-накрая ще седне на трона на Вампирия.
Тесара добави:
-Здравей малко страшилище.Академията пита за теб.
Усмихнах се широко:
-Обещавам съвсем скоро да я посетя.Липсвахте ми ужасно много.Моля,заповядайте в Двореца на Дявола.
Всички отидохме в тронната зала,където настаних Тесара и Зандриел от лявата ми страна точно до Дила-Кадиджан.Исках те да са максимално близо до мен и колкото се може по-далеч от Делгадо и компания.Тесара свали очилата си и разкри светли полу-зелени,полу-жълти очи.
Зандриел веднага отпи от бокала с кръв,затваряйки очи за секунда.
-Как беше пътуването ви?-попитах.
-Почти не усетихме как дойдохме до тук.Малко повече алкохол и забравяш колко бързо лети времето-унищожителят се усмихна.
Изпивала съм не една и две чашки с него.И той като мен има слабост към алкохола.Или по-скоро зависимост.
-Говори за себе си,Зандриел.Ако знаеш,Рейвън,колко време търпях в самолета да слушам историите му отпреди девет века! Имах чувството,че ще полудея.
-Тесара само се оплаква.Естествено,накрая реши че също ще се присъедини към питието.
Той се усмихна и повдигна вежда.
В този момент в залата се явиха Джордан и Ярослава,хванати под ръка.Двамата бяха заложили на черния цвят като роклята на принцесата този път разкриваше дългите ѝ крака отпред,а отзад се стелеше дългата част на роклята.Косата ѝ бе вдигната като само няколко кичура висяха отпред.Изправих се и погледнах към унищожителите:
-Тесара,Зандриел,представям ви принцеса Ярослава,бъдеща предводителка на руския клан.
Унищожителите се загледаха към нея и Тесара заговори:
-Приличаш умопомрачително много на стария крал,Ярослава.Добре дошла си сред нас.
Зандриел поздрави двама ѝм с Джордан и дори ѝм направи комплимент колко добре изглеждат.Той бе доста любопитен да узнае повече за Ярослава и не спря да я разпитва дори за секунда,докато аз и Тесара подхванахме темата за новите чернокръвни войни.
-Решихме,че е време да се създаде още един елитен отряд от бойци.По-нисш от унищожителите,разбира се,но по-многоброен.Последните години все по-малко вампири успяват да минат последното изпитание,за да получат татуировките на унищожител.Затова решихме да наречем бойците чернокръвни-Тесара отпи от бокала.
-Знаеш Рейвън,рядко се срещат  такива  като теб.Ти бе една от най-добрите ни възпитанички и...
Очите на Зандриел се преместиха към грамадната черна фигура,която се насочваше право към нас.Облечен с наполовина разкопчана черна риза и панталони в същия цвят,Драгомир се движеше като кралска особа.Косата му бе пусната и прилежно сресана,на ръцете му лъщяха тежките пръстени,а очите бяха по-зелени от всякога.Отгоре носеше наметало с изрязани ръкави и сребърни брошки от двете страни.Липсваше му само една корона.Останалите вампири го гледаха през целия му път до мен и след това продължиха разговорите си.Зандриел се изправи и прегърна унищожителя.
-Драгомир,очаквах да те видя тук,кръвен варварино-гордо изрече Зандриел.
Драго поздрави и двама ѝм с Тесара и те го поканиха да седне до нас.Джордан и Ярослава бяха принудени да се преместят.
-Та както казвах,Рейвън,ти си гордостта на унищожителите.А в комбинация с този младеж...
Зандриел погледна към Драго.
-Как така се получи,че вие двамата да се съберете тук под един покрив?-полюбопитства учителят ми.
Тесара го сръга в ребрата:
-Зандриел с годините с станал такава клюкарка,не му обръщайте внимание!
С Драго се спогледахме и той ми се усмихна:
-Тук съм по молба на  принцеса Ярослава,но и заради нашата кралица.
Унищожителите си размениха усмивки и после Тесара ни погледна с хипнотизиращите си очи:
-Значи е вярно,че след толкова много години отново сте заедно или това е само клюка?
Зандриел намигна на Драго-малко след като с него започнахме да се виждаме по-често,или аз оставах в неговата стая или Драгомир преспиваше в моята.Не веднъж бяхме изпускали занятия главно заради мен,но Зандриел знаеше отлично какво правим с него.
-Така да се каже.
Отговорих заобиколно.
Тесара вдигна поглед към Джордан:
-Брат ти изглежда променен,Рейвън.Навярно младата принцеса е причината.
-Така е.
Драгомир се намеси:
-Всичките ви пазители тук ли са чернокръвни?
-Абсолютно всички до един.Надявам се имате подготвена зала за нас,нали?-Зандриел се обърна към мен.
-Цялото източно крило е ваше.Всички стаи,всички помещения за тренировки са изрядни и готови.Надявам се уредите да не ви се сторят остарели.
Тесара и Зандриел заедно се засмяха:
-Може би пък трябва да направим няколко тренировки заедно!Да покажем на младоците как се прави.
-Предлагам първо да се разходим в градината,какво ще кажете?
Предложих това,защото тялото ми вече не издържаше в стола.Четиримата си говорехме надълго и широко колко се е променила Академията,колко различни са сегашните млади унищожители.
-Как така си се озовал в Ледения замък без никой да разбере?-Тесара разпитваше за първата ни среща от години малко преди да видя Ярослава за пръв път.
Драго погледна към мен.Задържахме погледите си няколко секунди и Зандриел се прокашля:
-Е,кога да очакваме сватба?
Драгомир се сепна:
-Нямаме такива намерения.
Усещах как цялата се изчервявам от срам:
-Още много битки ще минат докато се...кротнем.-добавих.-Ами вие?
Двамата унищожители врътнаха очи.
-Всичките ни ученици са наши наследници.А и децата...-Тесара отпи,а Зандриел приключи изречението-...не са приоритет за такива като нас.
За унищожител можеше да се пробва почти всеки.Но малцина,наистина малцина успяваха да стигнат до нивото на Драго и моето.Особено на нивото на Зандриел и Тесара,ето защо за тях децата бяха тежест.
Потръпнах леко и Драго свали наметалото си като ми го подаде.Загърнах се и му благодарих.Зандриел рече:
-Предлагам да се оттеглим към източното крило.Какво ще кажеш?
Тесара се съгласи и рече:
-Ще се видим утре сутринта.Рейвън,Драгомир-беше ни много приятно.Радваме се,че след толкова дълга раздяла можем да ви видим заедно отново.
Разделихме се накрая на градината и щом двамата останахме сами,продължихме да се разхождаме.Вървях бавно и замислено.
-Какво има?
-Двамата са най-добрите унищожители на света.А виж ги само-държат се като стара двойка,която се кара само за глупости.И едновременно с това от тях лъха толкова увереност и величие.Не можеш да си ги представиш като кръвожадни убийци.
-Доста бой получих от Зандриел и спокойно мога да си го представя като такъв.
Спрях се рязко,той направи няколко стъпки пред мен и се обърна:
-Рейвън?
-"Нямаме такива намерения"?Това ли ти беше най-оригиналния отговор?!
Вампирът се засмя с пълно гърло.Доближих се до него и леко го пернах по носа.
-Дойде ми като гръм от ясно небе.
Той ме дръпна към него,прегърна ме и целуна:
-Имаш ли  намерения да си легнеш  без мен тази нощ?
Завъртях очи:
-Добре ще е да ограничим...някои неща.Знаеш,че...
Очите му потъмняха.Изобщо не бях отговорна към себе си.
-Ще минат седем години преди отново да си способна да...забременееш.
-Преди не мислех,че е възможно да се създаде хибрид за толкова кратко време.Тези седем години не ме успокояват.
Нямах никакво намерение да раждам още веднъж след като вече знаех какво изпитах през този период.
-И все пак.Държим се като пубертети.
Драгомир разкри острите си зъби:
-Защо ми се струва,че още нещо те тревожи по дяволите?
-Да,тревожи ме.Тревожи ме мисълта,че Сиара ми липсва,тревожи ме че двамата с теб сме като зайци в размножителен период и да,притеснена съм как ще изкарам цялата тази коронация и прочее.
-Не мислех,че ще ме сравниш със заек.
Сръгах го в ребрата и двамата тръгнахме към спалнята ми.
-Нека да приключим разговора,гладен съм.
Прибирайки се в стаята,свалих всичко от мен и останах по дълга черна тениска,която намерих на дъното на гардероба.Махнах грима си докато наблюдавах как Драго сваля официалните си дрехи и се напъхва в моя сатенена пижама,която ми беше огромна.Платът буквално залепна по бедрата му и всеки момент шевът щеше да се пукне.
Настаних се в леглото и започнах да се смея-да видя Предвестителя,Кръвния варварин по розово сатенено долнище си беше нещо,което никой друг не беше виждал.
Той застана пред мен и вдигна ръце,заемайки поза като някой боксьор.
-О да,вече приличам на  културист.
Драго трудно се намести в леглото и щом легна по гръб под завивката се чу скъсване на конци.
Избухнах в смях.
Той вдигна завивката-пижамата ми бе съсипана.Мястото от под пъпа,между бедрата и слабините не бе издържало на напора.Ето защо вампирът с една ръка дръпна всичко и го метна настрани.
Драгомир изруга на руски и се надвеси над мен.
-Явно на някой не му е било удобно-прехапах устна.
-Защо въобще ти се хванах на глупостите?
Миг по-късно,Драгомир ни зави презглава и ръцете му зашариха по тялото ми.