"Безмилостна кралица"

Глава 27

Потеглихме за Санкт Петербург към пет и половина следобяд.След като вече бях заситила глада си с кръв и храна,нервите ми се бяха успокоили.Джордан се извини за поведението си към мен.Казах му,че виновната за това е не кой друг ами аз.Самолетът сякаш се блъскаше в облаците,а аз наблюдавах през малкото прозорче.
-Мама и татко сигурно си мислят,че ги търсим.
-Ще ми се да беше така.-отвърна Джордан.
-Не са в Русия.Сигурна съм,че не са на територията на тази държава.Чувствам го с костите си.
-Тогава къде?
-Някъде далече от нас.
Той се изправи:
-Как се очаква да се появим в Ледения дворец просто ей така?
-Забравяш, че сме наследниците на кралицата и краля на Вампирия,а?Техният водач на клана сам си подписа смъртната присъда.Сега,когато все още са без официален управляващ,аз автоматично поемам господстването над първи и втори клан.Законът си е закон.
-Но ето ,че на пътя ти се изпречва Ярослава.
-Това момиче едва вчера е успяло да се добере до властта.Тя нито е била обучавана за принцеса,нито за войн.Единственото,което ѝ остава е да наеме някой с повече власт и умения сред антуража ѝ,за да я вкара в политическите игри на света ни.
-Валер и Драгомир са идеалните такива за списъка ѝ.Валер го бива повече в приказките,отколкото в боя.А Драгомир...
-Драго винаги е мразел политиката и управлението като цяло.За него всеки клан трябва да е свободен.Той е там само и само ,за да се бие.
-Сигурна ли си в това?
-Убедена съм.
-Защо мразиш Серина толкова много?
Това пък откъде му дойде наум?
-Първо трябва да попиташ нея защо тя мрази мен.
-Имаш грешка.Серина не е такава.
-Познавам я по-дълго от теб.Така,че знам повече.
Джордан се омълча за известно време.
-Рейвън.
-Какво?
-Ако знаеше ,че всичко това дотук ще се случи...
-Как така ако?
-Слушай.Ако беше наясно онази нощ,когато Хънтър те отведе от двореца ни,че всичко това ще се случи...че щеше да умреш,че щяхме да загубим родителите си и прочее...би ли тръгнала с Хънтър?Само да знаеше.
Не се забавих с отговора си:
-Винаги бих тръгнала с него.Не съжалявам за нито едно решение от моя страна и дори след всичките трудности досега,никога нямаше да посмея да остана у дома вместо да избягам с него.Никога.Нищо не можеше да ме спре.
-Кога осъзна,че го обичаш?
Джордан,искаш да се метна от самолета ли?
-Не смеех да призная пред себе си,че го обичам.За мен той беше просто...просто кралят,моят спасител.Попаднах в яма,от която той ме изведе и ме научи как да бъда по-добра.Жалко,че наученото мога да показвам само пред най-близките.Другите не го заслужават.Но изведнъж...-спомних си как Влад го простреля...-Влад ни намери.Хънтър се опита да ме защити,но онзи долен мръдник го рани жестоко.По пътя до замъка бях изгубила надежда,че той ще оцелее.Едва дишаше.Тогава осъзнах че го обичам.Че макар и различен от мен,Хънтър е моето отражение от другата страна на моста.Понякога любовта не знае какво да прави с теб,когато те намери.Просто седи и те чака да направиш следващият си ход.
-Това става за любовен роман,да знаеш.
Засмях се:
-Как ли пък не.
Внезапно,един от пилотите влезе при нас.
-Ваши величества,пристигнахме.
Погледах през прозорчето и видях невероятните светлини на града.Това място беше колкото огромно,толкова и красиво.Санкт Петербург.Ярослава.
Кацнахме на една от пистите за частни самолети.Преди обаче да сляза и да усетя смразяващия въздух навън,облякох огромният си бял кожух.Под него обичайните кожени дрехи си бяха на мястото,а към тях бяха прикрепени двата ми камшика,черни ками във високите ми ботуши,две гривни на китките ми с отрова в тях и пистолети на бедрата ми.На главата ми лежеше тежка корона,направена от черни камъни,която ако бъдеше докосната от мой враг,веднага щеше да му остави белег от изгаряне.
Някога,по времето на баба ми,тази корона е принадлежала на черна унищожителка,която е станала първата жена-генерал.Първата жена сред всички тях.И ето че днес аз я носех.Брат ми се бе облякъл сходно с мен.Тъй като беше принц,на Джордан също му се полагаше корона.
Пътувайки до Ледения замък,се надявах,че всичко ще мине гладко.Навън валеше сняг,а Джордан разговаряше по телефона с Ник.Щом затвори,аз питах:
-Какво казва Ник?Всичко наред ли е?
Брат ми ме погледна с раздразнение:
-Ярослава е била изведена от двореца преди час.Никой от хората ни не знае къде е.
Кипнах.
-Как така не знаят?Да пуснат някого след нея.Искам я в онзи замък,веднага!
-Успокой се.
-Не мога!Не зарязах дома си,за да дойда на прага на това ужасно място!
-Рейвън!Дишай,или очите ти ще изскочат!
Беше прав.Сините ми очи се бяха променили.Червено.Кръв.
-Разбрали са,че идваме.И макар почти късно,те са я отвели.Долни копелета.
Замъкът на Влад бе на километър-два от града.Построен изцяло по вкуса на Владимир,повечето мислеха че домът му ще бъде изцяло изграден от лед,заради името си. Но Леденият замък бе наречен по този начин единствено защото стените му бяха по-студени от леда.Сърцето на господарят му бе по-жестоко от зимата в Сибир.
Мястото,където се намираше замъкът,беше стръмно и неравно.Скрит от хорските погледи сред стотици дървета,сняг и почти непроходими пътеки,той сякаш бе кацнал на хълма като граблива птица,готова да предпази от опасности малкото си.Не бях идвала тук за първи път.Преди много години,дори векове,цялото ни семейство бе дошло на едно от пиршествата в чест на Влад.Както с моите ежегодни балове,които татко организираше,така и Владимир бе заставен да търпи подобни мероприятия няколко пъти в годината.Тогава бях на около 15 години и тъй като повечето деца на водачи на кланове бяха момчета,аз тичах из замъка и научавах всяко скривалище в него.Е,докато майка ми не ме намереше де.
Слизайки пред масивните порти на двореца,подуших страх във въздуха.Стражите ми се поклониха дълбоко с думите:
-Слава на унищожителката!
Двамата с близнака ми тръгнахме към тронната зала,която за моя изненада си бе все същата.Тронът обаче,беше съвсем различен.Всеки в залата притихна.Дворяните сведоха глава и тихо шепнеха името ми.Толкова тихо,че можех да чуя собствените си стъпки.Качих се до трона,огледах го и се обърнах към всички.Все още главите им сочеха пода.
Настаних се върху трона,преметнах крака си върху другия и рекох:
-Може да дишате спокойно,не съм дошла да убивам.
Усмихнах се злобно на всички.
"Аз съм вашата кралица и никой друг.Аз управлявам съдбите ви,и аз решавам кой да умре."