"Безмилостна кралица"

Глава 29

Първият ден мина скучно.Заех старите покои на Влад,а Джордан реши да се настани в стая  срещу моята врата.Така беше най-сигурно.Покоите на Влад бяха в сребристо и златисто.Огромни златни рогоподобни пръти образуваха форми над спалнята му.По стените висяха негови портрети и такива на семейството му.А на една от тях бе нарисуван пентаграм.В средата му имаше изписани думи на арабски и руски.Можех да разчета руския,но не и арабския език.Единствените чужди езици,които наистина владеех на високо ниво бяха вампирски,руски,немски  и езикът на който говорехме в Америка.Още от раждането си всеки вампир започваше да изучава древния вампирски език и чак след като го овладее,идва ред на този, който се говори там където е роден.Баба ми успя да ми предаде голямата част от руския език,тъй като тя самата бе женена за руснак-дядо ми Игор.Но естествено както винаги,брат ми бе по-умен от мен и знаеше близо десет езика.Чудех се дали ако майка ни не го караше да си пъха носа само в учебниците ,щеше да стане като мен.Все пак сме близнаци.
Приседнах на леглото и си казах:
-Ако Хънтър разбере къде съм...
Но за три дни всичко щеше да премине гладко.Смятах да се направя на глупава и да не питам за Ярослава поне докато тя лично не ми се разкриеше.Защото и без това нямах никакво желание да я гоня из Русия,а може би и по света.
Свалих всичко от себе си и набързо се изкъпах.Увих тялото си с черен халат и отново  се върнах в стаята.Погледнах се на едно от огледалата - лицето ми сякаш бе остаряло.Разбира се вампирите можеха да изберат на каква възраст да спрат да остаряват външно,но вътрешно сърцето усещаше макар и адски малко,колко много години са минали от раждането.Ето защо косите на повечето по-възрастни вампири сивееха в по-тъмната гама.Тази на баба ми обаче,бе изкрящо бяла.А съдейки по корените и някои кичури на моята,до няколко месеца също щях да побелея здравата.А още нямах триста години.Баба е побеляла на 902.Собствените ми родители нямаха пукнат бял или сив косъм в косите си.
"Така става като те тровят,убиват,изкарват извън релси многократно и за капак-носиш дете",мислите ми щяха да ме уморят. Върнах се към приготовленията си.Сложих камшика на мястото му,заедно с един пистолет.Облякох бойни дрехи,високи ботуши с ток и любимото кожено яке стелещо се почти до земята.Защо ли обличах винаги това яке? Убивала съм немалко вълци с него.Не всеки може да си представи как.
Излязох от стаята и тръгнах по коридорите.Трябваше да се срещна със старейшините на клана.Може би някой от тях щеше да пропее.
Влизайки в залата,брат ми разговаряше с непознат за мен мъж.Доближих се до тях и рекох:
-Джордан,трябва да поговорим.
Брат ми ме погледна и отпрати мъжа.Аз попитах:
-Кой беше това и защо говорехте?
Той отговори,почти шептейки:
-Един от вътрешните ни хора,Рейвън.Съобщи ми,че старейшините пътували насам,но само двама от тях ще дойдат.
-Двама от тях ще го направят,защото третият е с Ярослава.Колко глупаво и съмнително.
-Права си.Не вярвах,че ще я изпуснем.Но и тези старци...пазят я добре.
-Долни копелета.Ще ги избия всичките веднага щом приключа с вечерята си.Може и по-рано.
Джордан завъртя очи:
-Чуй се какво говориш.Звучиш като психопат.
Вдигнах му пръст:
-Не на мили думи и обноски ме учеха сто и петдесет години,Джордан.Какво очакваш от мен?
Брат ми бутна дланта ми:
-Потрай малко.Вълчата компания не ти влияе добре.
Усмихнах се саркастично.
"Само ако знаеш колко добре ми се е отразила компанията на един точно определен вълк.Толкова добре,че чак е зле."
Обърнах му гръб и излязох от двореца.Трябваше да остана с мислите си насаме,поне замалко.Исках студът да ме скове,за да усетя някакъв признак на живот в себе си.Макар,че почти не чувствах дали температурата е плюс тридесет или минус петдесет градуса, понякога леко потръпвах.Навън снегът се сипеше на парцали.Огледах мястото и реших да проуча и околността.Отдавна не бях идвала тук.Но в този момент черен джип се появи срещу мен.Колата се движеше бързо,нищо че аз бях на пътя ѝ.Зад мен замъкът сякаш бе притихнал в очакване на моите действия.Разтворих леко крака и заех бойна позиция.Трябваше да съм благодарна,задето обувките ми бяха удобни.Наострих уши и докоснах пистолета си.Старците идваха право към мен.
"Елате ми."
Колата спря рязко по средата на пътя.Отстрани излетя сняг.Погледнах към затъмнените стъкла,помръднах леко напред  и рекох:
-Кой си позволява да прави опити да премаже кралицата си?
Вратата се отвори бавно.Тръгнах към превозното средство,готова да нападна с пълна сила.Но този някой,който слезе от колата,бе далеч от това,което очаквах.Заковах се на място при вида му.Усетих косата ми леко да се поклаща по гърба от вятъра,а очите да възвръщат огнения си цвят.Стиснах камшика си здраво и прошепнах:
-Драго.
Той бавно тръгна към мен сякаш не знаеше дали съм истинска или не.Дали наистина след толкова много време онази хлапачка  Рейвън се бе променила,или си бе останала същата.
Направих крачка към него.Облечен от горе до долу в черни бойни дрехи,сребристи ботуши с леко заострен връх и метални пръстени на всеки пръст от ръцете си,Драго ускори темпото.Черното му наметало леко се развя зад него.Притаих дъха си.
-Рейвън.
Двамата се изправихме един срещу друг.Тъй като ръстът му беше почти два метра,се наложи да напрегна врата си.Погледнах в онези толкова зелени вълчи очи,които ми бяха адски познати.Той прокара погледа си по мен.След това се усмихна и рече:
-Годините не са те пощадили,върховна унищожителке.
Засмях се иронично:
-Говори за себе си,старче.Оттук виждам посивелият ти кичур.
Гласът му си бе все същият.Единствената разлика бе,че сега косата му е много по-дълга отколкото преди.
Той ме дръпна към себе си в прегръдка:
-Няма ли да ме поканите вътре,ваше кръвожадие?
Не можех да помръдна от здравите му ръце:
-Да тръгваме.
Качихме се в колата.Драго проговори:
-Принцът тук ли е?
-Не би ме оставил сама в тази ледена пустош.
Крива усмивка се появи на лицето му.Открай време двамата с Джордан не се разбираха.Веднъж дори се сбиха насред училищният двор.Ние,кралските деца,бяхме доста палави.
Щом паркирахме пред замъка,аз и той слязохме едновременно от колата.Качихме се по стълбите и оттам право в тронната зала.При тази гледка от двама унищожители,изглеждащи външно съвсем идентично и със заплашителни изражения,брат ми ни посрещна пред трона.Едва се сдържа да не му увисне ченето.Другите вампири около нас ни наблюдаваха и шептяха.
-Драгомир Владиславов.Каква неочаквана изненада.Какво те води насам?
Драго леко се поклони:
-Ваше величество,смирено моля за разрешението ви и това на кралицата да остана за няколко дни в този замък,който някога наричах дом.
Заех трона и кръстосах крака:
-Можеш да останеш колкото желаеш.Добре дошъл си тук.
Драгомир се поклони отново.
-С ваше позволение,моля да се оттегля.
-Върви.
Той ме погледна и след това напусна залата.
Джордан се обърна и рече:
-Това копеле никога не е изглеждал по-добре.
Засмях се.Брат ми казваше самата истина-явно постоянното рязане на глави наистина се отразяваше добре на унищожителите.

~Дали нейно велико "кръвожадие" очакваше точно този гост и какво мислите,че ще се случи по-нататък?Не забравяйте да оставите коментар~😇
P.s Само Рейвън може да носи такива ботуши и да ги определи като "удобни"😂