"Безмилостна кралица"

Глава 89

Гледах старейшините и ми идеше да разбера какво минаваше през главите им точно в този момент.Защото с тази новина,Хънтър обявяваше на света,че не просто наследницата му е нечистокръвна,ами също че възнамеряваше да вземе мен за законна кралица на всички върколаци.И го правеше съвсем сериозно до такава степен,че можех да усетя горещата вълна въздух около него,която говореше само едно-той беше твърд в решението си,нищо че дълбоко в себе си знаеше как може да завърши всичко това.Старейшинът с двете различни очи огледа Хънтър отгоре до долу и след това премести погледа си към мен.Едва доловимо размърда ноздрите си и затвори очи за секунда.След като ги отвори,двете му зеници горяха в огнено червено.Всичките ми сетива или поне остатъка от здравите ми сетива се включиха в режим опасност-този не беше вълк,нито вампир,нито дори мелез.Беше чист вещер,и то от най-висок ранг вещери.
"Какво прави един вещер в съвета на върколаците?"
''Той е последният от Огненородените на тази земя и още преди сто години поиска убежище от мен в замяна на вярна служба до края на живота му. "
Хънтър стисна ръката ми докато ми даваше детайли за този странен мъж и как щом той издъхнел,линията на Огненородените вещери щеше да бъде завинаги заличена.Така ставаше-мнозина видове свръхестествени същества си отиваха завинаги от тази земя.
-Кога се появи на бял свят,дете?-вещерът пристъпи към нас.Бориван трепна и застана една крачка по-близо до мен и Сиара.Дъщеря ми ме погледна и аз кимнах в съгласие тя да комуникира със странния мъж.Сиара пристъпи напред и даде малката си длан в съсухрената ръка на вещера.За миг червените му очи присветнаха в ярко жълто и след това пак в огненочервено,което в крайна сметка го върна обратно към двете му нормални очи.Само че преди да ги отвори,той падна на колене пред дъщеря ми и ме погледна:
-Дете на чистокръвен вълк и една трета вълчица с изключително доминиращи вампирски гени.Това дете е чудо на природата-той се обърна към останалите старейшини и те всички се доближиха до нас.Всички комуникираха с малката и накрая заявиха,че Сиара е една от вълчето племе и  я одобрят за законна наследница на Вълчия род.Но старейшините се обърнаха към мен.
-Загубила си трона си,брат си,и смеем да твърдим,дори желанието си за живот,Аравена.Какво те накара да дойдеш тук сред нас и по-важното-какво подтикна най-свирепата Черна унищожителка на света да потърси убежище и сила при врага си?
Това име не беше моето,поне не изцяло.Но отговорих:
-Всеки взема отчаяни мерки и прибягва до необмислени решения,когато е притиснат.Аз бях силно притисната и това ми повлия до толкова,че видях спасение във вашия господар,който ми даде всичко,от което имах нужда.В момента виждате резултата от любовта между два вида,които трябваше да продължат да са смъртни врагове докрай света.Но аз се изморих да се боря сама,сама дори със себе си.Понякога в стремежа си да угодиш на всички и да се доказваш всеки ден пред собствения ти вид може да те подлуди.Вампирите имат силно развито чувство за господство и вие отлично знаете на какво са готови,за да опазят кралството си.
Всички се погледнаха и онзи с червените очи като горящи въглени се обърна към Хънтър:
-Като представителка на нашия вид,макар не изцяло,ние трябва да я защитим като една от нас.А като майка на твоята наследница,на нашата Вълча принцеса,която изглежда притежава изключително силна и рядко дарба...е,така да бъде.Рейвън от рода на Арабела Зимното страшилище,добре дошла в Клана на Вълците.Пълноправен член на нашия клан не заради избора на господаря ни,а заради самата теб.
-Самата мен?Какво имате предвид?
-Нашите видове са загубили прекалено много животи в безмилостни и често напразни битки.Това дете тук,вашата дъщеря е шансът  на двата вида да се помирят и да се обединят.Ти сама по себе си носиш в себе си невиждана сила и тази сила те доведе до нас.
-Аз съм убивала стотици като вас,дори...-замалко да спомена,че именно аз бях убийцата на вторият мъжки наследник на трона,а именно Даниел,братът на Хънтър.Замълчах си.-Замалко да убия собствения ви господар дори.Как можете да ми имате пълно доверие?
Хънтър пристъпи към мен и хвана ръката ми:
-Както ти,така и ние сме сторили злини,които няма как да поправим,но можем да подсигурим бъдещето като ги спрем.Заедно ще създадем нова ера за видовете ни.
Мъжът вещер се прокашля:
-Но трябва да ви предупредя-по този път ще срещнете много препятствия,ще изгубите,но и ще спечелите.Едно е сигурно-останете заедно и всичко ще се нареди.Останете заедно и покажете на света как грешките,направени от злоба и ярост могат да бъдат поправени с любов и старание.Както казах,Рейвън,имаш пълната ни подкрепа като една от нас.Какво можем да направим за теб като първи подарък от Великите старейшини?
Сетивата ми се пробудиха с пълна сила:
-Подсигурете армия,която да има пълна готовност за атака над Замъка на Дявола и този в Русия,Ледения замък.Ако искаме да съборим Узурпаторката Ярослава...трябва да сме готови на всичко от нейна страна.
Хънтър стисна ръката ми:
-Това вече е в ход.Има ли нещо друго,което желаеш по-силно?
Замислих се точно за момент преди да кажа:
-Ако нещо се случи с мен,издигнете ми статуя в пълен ръст.И напишете,че дори сърцето на най-жестоката Черна унищожителка бе покорено от Краля на вълците-усмихнах се лукаво.
Старейшините се поклониха и обещаха да изпълнят желанието ми при нужда.
След още няколко часа стратегически разговори,Бориван се сбогува с подчинените си на техния език и отново се върнахме в самолета,където Сиара заспа на гърдите на Хънтър с пръст в уста.Двамата с вълка останахме сами и след като излетяхме,реших да си поговоря с него.
-Ти и Серина сте заедно,нали? Или все още не е официално?
Очите му ме стрелнаха,а острите му черти се напрегнаха.Все още умеех да внасям напрежение в ума на големите вълци както едно време.О,така жадувах за бойното поле.
-Не е официално,но планирам да го направя.Може би вече си усетила миризмата ми по нея.
Иронично почесах носа си:
-О,повярвай ми,миризмата на бясно кучешко съвкупление се носи навсякъде около теб и апартамента ти.
-Ти сякаш не вониш на същото-засмя се дрезгаво той.
-Да,но аз поне си признавам,че чувството е уникално,за разлика от теб,който си страшно сдържан.
-Кое те кара да мислиш,че трябва да бъда напълно откровен с теб,при положение че те познавам от...знам ли,има ли седмица?
-Първо,искам да опозная онзи,който се грижеше за дъщеря ми.Второ,изглежда че си доста приближен на Хънтър и трето,аз съм твоята бъдеща кралица-усмихнах се прекалено широко,разкривайки издължените си остри зъби.Бориван се загледа в тях:
-С тези зъби ли пиеш кръвта на приятеля ми?
Не господар,а приятел.
-Да,именно с тях.И усещането  е влудяващо перфектно,някой път трябва да опиташ.Твоите зъби също са остри-намигнах му.
Бориван се облегна назад в седалката:
-Ще ми отнеме време да свикна с такова същество като теб.Но разбирам защо Хънтър години наред отказваше да се обвърже.Чакал е правилната,а ти си...доста интересна личност.
-Знаеш ли,чудех се откъде имам желание да говоря толкова много с теб.
Той повдигна вежда:
-И откъде се поражда това?
-Напомняш ми на един стар приятел,който ми е много скъп.Беше.Всъщност не знам дали още е жив.
Погледът му сякаш се смекчи.
-Черен унищожител или нормален вампир?
-Няма значение.Но също така трябва да призная,че ако беше вампир от теб щеше да излезе чудесен Черен унищожител,също като...
Замлъкнах.В гърлото ми се надигна буца.Очите ми се оцветиха в тъмно синьо като бурното есенно море.
-Също като Драгомир?-попита той.
-Познаваш ли го?
Бориван се почеса по главата:
-Нека просто кажем,че съм бил изпращан на мисии да го ликвидирам.Но копелето е кораво,освен това дълго се подвизаваше в Австралия при безценните ти Черни унищожители,а после в Замъка на Дявола и...чакай малко,била ли си с него?
Скръстих ръце и се намусих:
-Това не ти влиза в работата.Важното е,че сега съм тук.Не искам да говорим повече.
-Кой сега не желае да спо...
-Това е заповед,Бориван.За-по-вед.Край.
Двамата потънахме в мълчание и не след дълго всички се унесохме дълбоко.Но този път сънищата ми бяха спокойни,изпълнени с мир и щастие.Но пътят до това да се случи в реалния живот щеше да бъде трънлив.Но не бях сама.Повече не.