"Безмилостна кралица"

Глава 43

Щях да намразя пътуването някой ден.Бях толкова изтощена след дългия полет,че брат ми просто ме взе на ръце и ме остави в спалнята ми.Дори не станах да сменя дрехите си с нови.Всеки мускул,всяка жила в тялото ми пулсираше,а болките в коремната област ме разкъсваха.Това дете щеше да ме погуби.Най-лесното,което можех да направя бе да сложа край на живота си.

                 ~Седмица по-късно~

Някой ме буташе.Направо си ме ръчкаше.Отворих очи и извиках:
-Да му се невиди не виждаш ли,че ще умра от болки?
Само че там не беше брат ми.Нито Ник.Самият Драгомир седеше на ръба на леглото ми.
Скокнах рязко:
-Кой те пусна тук? И какво въобще правиш на този континент?
С полувързана коса и обичайни кожени дрехи,той извъртя очи:
-Спите прекалено много,ваше злодейчество.Светът едва не се разпадна,а вие кротко  си лежите на спокойствие.
-Какво се е случило? Кажи ми!
Драго въздъхна:
-Принцеса Ярослава  искаше лично аз да присъствам през цялото ви пътуване с Джордан  до Русия.Три дни преди да отлетим,брат ти бе уведомен че в замъка Раскар се е случило жестоко убийство и замина моментално за мястото.
-Приятелят ми Ник трябваше да е тук,не ти!
-Само че Джордан изпрати точно него на визита в кралството на вълците,за да се осъществи разпит из редиците ѝм.И така ти остана сама.Брат ти се тревожеше,че когато се събудиш никой в дома ти няма да може да ти обясни случващото се и тъй като аз и без това вече бях тук,той ми нареди да те пазя и да те отведа в Русия щом отвориш очи.
-За какво убийство става въпрос?Нима един от старейшините е загубил живота си?Кажи ми,че онзи изрод си е отишъл!
-Ако не беше изпаднала в едноседмичен сън,бих казал че сама си измислила плана да го убиеш, само че слава на седемте,не си.
-Седмица? Толкова дълго?Къде е сега Джордан?
-Леденият замък.
Затворих очите си за секунда.Брат ми бе там и то самичък.Отново се провалих да го подкрепя.Изправих се и отидох до гардероба.Махнах блузата си и започнах да търся други дрехи.
-Би ли ме оставил насаме?
-Виждал съм те така и преди.
Не исках да се изчервявам,но го направих.Застанах зад паравана и докато се преобличах питах въпроси:
-Кога се е случило всичко? В Раскар имам предвид?
-Открили са старейшинът с прерязани гърло и вени на ръцете....завързан на леглото и с извадени очи.По тялото му е имало следи от сребро.
-Със сигурност аз не съм била единствената,чиито нерви почти е скъсал.
-Очаква се Никалъс да се върне утре с подробни новини от земята на върколаците.
Значи дори намаше да мога да кажа довиждане на приятеля си.
-Искаш ли да направя нещо за теб?-попита той,идвайки до паравана без да наднича.
-Подготви самолета за излитане.Намери момче на име Хестън и ми го доведи.
Драго бутна паравана и ме погледна:
-Един съвет от мен-Ярослава има много,много бляскави тоалети.И корони.Чух,че на една специална церемония си била направо детронирана от друга,която е засенчила брилянтния ти и неповторим моден вкус.
Посочих с пръст:
-Внимавай Драго.Говориш с кралицата на Вампирия.
Той се приближи опасно близо:
-Не виждам татуировки по тялото ѝ,които да символизират това.
-Напомни ми защо не те убих още в академията.
-Бях прекалено силен,за да ме надвиеш.
-Това твое его...по-голямо е от теб самия.
-Признай си Рейвън,твоето е колкото една планета.
-Изчезни от стаята ми,грамадно Йети такова.
-Йети? Това пък защо?
-В академията никога не си имал такава дълга коса.В момента е почти до раменете ти...не съм свикнала да те гледам така.
-Е,тогава свиквай.Защото нещо ми подсказва,че оттук нататък срещите ни ще са много чести.
Той се запъти към вратата.
-Флиртуваш ли  или просто искаш да започнеш война?
Обръщайки се към мен,Драгомир промени цвета на очите си в жълто:
-Човек никога не се па̀ри от един и същ огън два пъти...Стига да не го прави нарочно.
Той излезе.Седнах на леглото и замислих план какво ще правя оттук нататък.Облякох дългото си наметало и влязох в специалния дрешник.Вътре държах само най-ценните си бижута,дрехи,чанти и обувки.Да,обожавах модата и се постарах да напълня това място с най-елегантните и красиви вещи.Тъй като за пръв път щях да видя Ярослава,реших да послушам съвета на Драго.Взех шест рокли,три корони и оръжия.Побрах всичко в пет куфара,два от които бяха пълни с мечове,ками,шурикени,отровни бомби и прочее.Никога не знаеш какво може да се случи на чужда земя.
В това време на вратата ми се почука.Хестън и Драго чакаха отвън.
-Влезте.
Драго седна на стол,а Хестън се поклони:
-Викали сте ме,ваше величесто.
-Хестън,ти си най-добрият ми ученик.
Той кимна.
-Двамата с принц Джордан ще отсъстваме от замъка за неопределен период от време.Пазителят Ник също не е в пределите на дома ни. От теб искам да се грижиш за всеки един негов обитател и за него въобще.Тук ми трябва силна ръка.
Хестън се поклони:
-На вашите заповеди,кралице.
Усмихнах се:
-Все още не съм кралица,младежо.
-Нейно унищожително величие е била винаги такава за нас.
Сведох глава.Той направи същото и рече:
-Да живее кралицата на Вампирия!
Прегърнах го и след това го отпратих.Погледнах Драго и вампирът от Русия ме изгледа:
-Всеизвестната Рейвън,черният унищожител...Побойницата от Академията за вампири и настояща кралица на цяла Вампирия.Наистина сто и петдесет години могат да те променят до неузнаваемост.
-Толкова ли време мина от престоя ни в академията?
-Да.И се надявам си да си готова да тръгнем.
Минах покрай него,но се спрях:
-Повярвай ми...ти не си се променил изобщо.
-Да вървим,ваше злодейчество.
Точно пред входа на замъка бе паркиран Urus-а,който Джордан ми подари за рождения ден.Драго зае шофьорското място и сложи черни очила,макар да бе нощ.Половин час по-късно вече се качвахме на самолета.Заех мястото си и зачаках и той да се качи.Отново щях да преживея същия дълъг полет и се надявах нищо да не се случи.В този самолет нямаше мои пазители-само такива от Русия.А след убийството на Владимир,почти всеки от тях ме гледаше накриво.Макар да бе пълно колеле,Владимир бе и  боец,стратег и водач на клана си.Да изгубиш водача си е равностойно на това да се лишиш от една част от себе си.Също така и сигурността си.Надявах се Ярослава да бъде достойна заместничка.

                                   ~~~~~~
-Рейвън?
Бях се сгушила така хубаво.Отворих очи и рекох:
-В Лондон ли сме вече?
-Спряхме за кратко там.След малко ще пристигнем в Санкт Петербург.
Прозях се и се изправих.Тъкмо да задмина Драго и ми се зави свят,карайки ме да кривна настрани и почти да падна.
Само че той бързо уви ръка около кръста ми.
-Добре ли си?
Погледнах го със сънените си очи:
-Всичко е наред.Можеш да ме пуснеш.
Косата му бе паднала пред очите.Тези очи...толкова ми напомняха за Хънтър.По дяволите!
Дръпнах се от него и отидох до един от куфарите си,който нарочно не натоварих в багажното отделение.Отворих го и изкарах огромният си бял кожух от него,черна корона и пръстени.Преоблякох се и положих короната на главата си.Очертах драматична очна линия и оставих косата си спусната.За завършек сложих кърваво-червено червило.Затворих очите си за кратко.Щом ги отворих,цветът ѝм вече не бе бледо син,а ярко червен с бели точки.
Щом се приземихме,на пистата ни чакаше ескорт от тринадесет  коли. Излязох от самолета и се огледах-навсякъде имаше въоръжени вампири.Въздухът бе студен и валеше сняг на парцали.Драгомир тъкмо говореше с един от мъжете пазители и се обърна към мен:
-Представям ви,нейно великолепно величество кралица Рейвън безмилостната,дъщерята на Дявола и владетел на цяла Вампирия.
Всички едновременно се поклониха.
Слязох по стълбичките на самолета,а Драго ме поведе към колата ни.Пътувайки към ледения замък през главата ми минаха много мисли,включващи краля на вълците и нашето дете.Не желаех това да заема главата ми в момента,но не можех да контролирам мозъка си.
Реших да наруша мълчанието:
-Каква е тя?
Драго ме погледна.
-Ярослава е първична,млада и все още объркана от случващото се.
-Как разбра за нея и защо въобще реши да се върнеш в Русия след толкова дълго време?
-Валер ме привика.Само това ще ти кажа.
-Аз съм твоя господарка,не ми спестявай нищо.
-Тогава ти ми кажи какви бяха болките,заради които прекара седмица в сън?
Не се поколебах да отговоря:
-Напоследък не пия достатъчно кръв.Това е.
-Хубаво.
Спирайки пред замъка,Драго ме приветства за добре дошла.Слязох от колата и заедно с него и още десетина пазачи се запътихме към тронната зала.Леденият замък бе тотално променен.Вместо студените тъмни коридори,сега всичко бе осветено и украсено с рози и други видове цвевя.От полилеите висяха красиви излъскани кристали,а на някои дори имаше запалени свещи.
Поех нагоре по стълбите към залата.Сега или никога.Колкото и уверено да вървях досега,притеснението в крайна сметка ме налегна.Спрях точно пред портите.Пазачите понечиха да отворят вратите,ала вдигнах ръка и те не ги докоснаха.Затворих очи."Аз съм кралицата.Аз владея.Аз съм...всичко."
Масивните врати се отвориха пред мен и там,на огромен диамантен трон,гордо седеше сестрата на най-големия ми враг,живял някога.
Нека играта започне.

•Дали Рейвън е достатъчно уверена в себе си в крайна сметка?•