"Безмилостна кралица"

Глава 33

Стоях в креслото и усмислях казаното от Серина.Хънтър също не помръдваше.Изведнъж на вратата се появи малко момиче,сестрата на Хънтър.В момента не можех да си спомня името ѝ.Не и след тази новина.
-Какво става,Хънтър? Защо принцът на вампирите е тук?
Погледнах я за кратко.Колко невръстна беше в сравнение с нас.
В следващия момент преместих погледа си върху Хънтър.Краля на вълците.
И му се метнах отгоре.
Бърз като светкавица се нахвърлих върху него,налагайки го с колкото сила имах.Той бе твърде бавен да реагира.
-Това е сестра ми! Моята сестра!
-Джордан,недей!-извика Серина.
-Какво си направил с Рейвън! Ще те убия!
Серина и момичето се спуснаха към нас,опитвайки се да ни разделят.Но двамата с Хънтър не спряхме.Дори изправени,продължавахме да си разменяме удари и обиди.Той ръмжеше срещу мен,а аз го гледах с кървясали очи.Идеше ми да забия зъбите си в сънната му артерия.
Нечии ръце бяха на гърба ми.Рязко се отдръпнах назад и избутах Серина на земята.Тя извика:
-Спрете!Обещахте ми нещо!
Готов да ударя за пореден път Хънтър,спрях юмрука си във въздуха.Той също.
-Моля ви.
Погледнах яростно мъжа пред себе си и се озъбих срещу него.След това го пуснах,обърнах се към Серина и рекох:
-Ще ви избия до един.
Бесен излязох от стаята и тръгнах по стълбите надолу.Чувах Серина да ме вика.Но не спрях.Трябваше да се върна удома колкото се можеше по-бързо и да поискам от Рейвън обяснение.Защото макар с малко по-голяма от мен,тя си оставаше малко дете,чиито каши трябваше да оправям.
Вече излязъл от замъка,тръгнах към гората.
-Проклета да си,Рейвън! И ти и той!
Спрях до едно дърво и се подпрях на него.Главата ми бълваше от случилото се.
Усещах че тази на Рейвън скоро щеше да отлети от раменете.
Защо не ми беше казала? Каква бе причината да го скрие от мен?
Чух изпукване на изпадали по земята пръчки.Усетих силния ѝ парфюм.
-Джордан?
Обърнах се назад.Серина се приближаваше.
-Махай се.Трябва да остана сам.
Тя се намръщи:
-Качи се горе,моля те.Ще измислим как да помогнем на Рейвън,всичко ще е добре.
Погледнах я с толкова омраза:
-Серина,тя едва не умря в ръцете ми вече няколко пъти! Положението ѝ е и без това критично,независимо дали е с бебе или не.
Последният път дори започна да заеква.А Рейвън никога не е била поваляна толкова жестоко.
Не осъзнавах колко силно викам.Тя ме гледаше изплашено.
-Нямах представа,че е толкова...болна.
-Това не е болест.Владимир я простреля на точното място и дори в момента сърцето ѝ още се възстановява.А сега и това...не разбираш нищо.
Тя смекчи тона:
-Знам,че се страхуваш за нея.Хънтър също.Но да го обвиняваш за всичко,не е правилно.И двамата са виновни.
Знаех че и Рейвън има вина.Но да го чуя от чужда уста,ме накара да полудея още повече.
-Остави ме.Трябва да остана насаме с мислите си.Тръгвай.
Очите ѝ върнаха синият си цвят.
-Накарай ме.
Тази упоритост ми идваше в повече.
-Серина,не желая да върша глупости.
-Какво ще направиш,за да ме изгониш?
Стояща с тази нейна наперена стойка и с глава по-ниска от мен,Серина наистина можеше да бъде взета за свирепа.
Скъсих разстоянието помежду ни:
-Ще те ухапя.
Тя трепна.Но не отстъпи.Даже продължи да се приближава към мен:
-Виж какво,макар да си наследник на вампирската корона,много добър боец,но същевременно и отчайващ затворник,държанието ти не...
Не исках да я изслушам докрай.Дръпнах я към мен и я целунах.Яростта ми ме надви.Знаех си,че ще направя нещо глупаво.
Ръцете ми се увиха около кръста ѝ,тя положи нейните върху раменете ми.
Бутнах я към стъблото на дървото.От бързото движение,тя изръмжа леко.Пак онази вълча страна.Внезапно усетих пробождане на долната устна.Рязко се отдръпнах от нея и докоснах там,където заболя.По пръста ми остана кръв.Погледнах към нея и рекох:
-По дяволите,вълче.
Серина дишаше тежко.Очите ѝ бяха толкова сини,че искряха в тъмнината.Тръгна към мен и рече:
-Повече никога,никога, не си го позволявай.
-Или какво ще направиш?
Тя ме дръпна за яката:
-Ще ти изпия кръвта.
Облизах устни демонстративно.Тя проследи движението ми.
-Хареса ти,нали?
Серина изсумтя:
-Кралското в теб направо ми горчи.
-Така ли? Нека ти кажа едно-имаш невероятни зъби за жена вампир.
Тя ме пусна  и тръгна към двореца.
Ухилих се и погледнах към звездите.Това свърши работа.
-Специална покана ли искаш? Тръгвай с мен.
Явно нямаше да се откаже така лесно.Не изгарях от желание да се върна на онова място.Нито да стоя в една стая с Хънтър.
-Ще се появя,когато аз желая.
Серина се спря за момент,върна се до мен и ме зашлеви:
-Принце на Вампирия...нямаш си представа в какви дълбоки води нагази.
-А ти,принцесо, туко-що се забърка с неточния вампир.
Тя изсумтя и се върна в замъка.
Останах под небето докато слънцето не изгря.Цяла нощ мислех за Рейвън.Питах се дали е наред.Дали всичко с нея някога ще бъде наред.Едва ли.Това бебе трябваше да се премахне на всяка цена.
Отидох в замъка и тръгнах към кабинета,чиято мебелировка съсипахме с Хънтър.Качвайки се по стъпалата,се засякох със сестрата на Хънтър.Тя ме изгледа зловещо ,но бързо подмина.
Ако някога знаех,че ще имам толкова деликатна работа с вълците,щях да се изолирам на някой остров.
Отворих вратата.Серина и Хънтър подреждаха.Погледнах към него и той рече:
-Готов ли си да говорим?
Кимнах.Тримата слязохме на долното равнище,а оттам в една неголяма зала.Настанихме се и зачаках Хънтър да проговори.Вместо това Серина започна:
-Трябва да стигнем до решение какво ще правим с Рейвън.
Хънтър се намеси:
-Тя не е играчка.
-Със сигурност не е.
-Кога научи,че сестра ми носи дете?-трябваше да разбера.
Серина погледна към масата:
-Когато двете пътувахме насам,се случи изневиделица.Колата ни бе блъсната,излезе от пътя и се претърколи няколко пъти.
-Какво? Катастрофирали сте?-повдигах тона.
Двамата ме погледнаха неразбиращо:
-Нима не ти е казала и това?
Вдигнах ръце във въздуха:
-Колко тайни криете,вълци?
Игнорирайки ме,Серина продължи:
-Трябваше да се измъкнем.Да повикаме помощ.Рейвън буквално припадна в ръцете ми.Затвори очите си.Чувах нечии пулс,но не беше нейният.Тя бе...умряла.
Изправих се рязко.Сърцето ѝ бе спряло за втори път.Дясната ми ръка се разтрепера.Очите ми придобиха кървавочервен цвят.
-Аз ти я доверих,а ти какво направи?А? Сестра ми вече не е същата като преди.Онази буйна сила,ярост,омраза и жажда за кръвопролития бавно изчезват от нея.Рейвън е слаба.
Нищо че преди седмица уби старейшина от руския клан.Усилието ѝ костваше прекалено много.
Хънтър добави:
-Тя никога не е била слаба.Рейвън е издръжлива и достатъчно силна,за да се справи с всичко.
-Рейвън е чистокръвен вампир!-извиках.Тя е наследница на клана на Арабела  и кралица на Вампирия.Кръвта ѝ е по-чиста от която и да е друга.Тя е върховен монарх в династията ни.Как очакваш да води вампирския род с бебе на ръце? С бебе вълк?
Серина проговори:
-Ако толкова те е грижа за безценното ти кралство и кралица...ще накараш Рейвън да отстъпи короната и да те направи крал.
Тази жена си просеше сребърния куршум в главата.