"Безмилостна кралица"

Глава 80

Страх.Болка.Черни стени,осеяни с тръни от стомана и цветя,от които капе гъста кръв.Лабиринт,изпълнен с препятствия,мъгли,смъртоносни същества,излезли от най-големите кошмари.Огньове,които течаха като реки и разцепваха планината на седем части,изливайки се в подножието ѝ.Там,в края на всяка една огнена река,бе застанал закрилника на всеки един от седемте клана.Техните тронове бяха направени от кости,магия и сенки.Тъмни,почти неразличими от мрака,който ги обвиваше,можеха да се различат само по богато украсените си дрехи.Сред седемте трона,този точно в средата на редицата,бе изкован от диаманти.До него се стигаше по стълби,осеяни с мразовит лед напук на горещината от огнените реки.Върховете на трона сочеха нагоре към изпепеляващото слънце,което макар да грееше,хвърляше повече сянка отколкото светлина.
-Пристъпи напред,безсмъртна.
Гласът дойде от  трона обсипан с диаманти.Не него седеше не кой да е,а великата Арабела.Създателката ми.
Бялата ѝ до кръста права коса се стелеше по гърба ѝ,а студените ѝ пронизващи очи с цвят на ледник можеха да извадят душата ти само с едно примигване.
Аз обаче не помръднах и за секунда.Останалите закрилници ме изгледаха отвисоко и дори този на руския клас и тази от клана на Австралия проговориха в един глас:
-Неподчинението към старейшина се наказва жестоко,млада Рейвън.
Изгледах всички старейшини до един-всеки бе дълбоко свързан с културата на клана си,извоювал мястото на вечен живот тук в тази вселена.Погледът ми се закова в Арабела.Тя се изправи от трона си и с грациозна стъпка и слезе до мен.От нея лъхаше студенина,строгост и...загриженост.С едно махване на ръката си,всички старейшини се оттеглиха.Изпариха се внезапно и сега бяхме само аз и тя.За части от секундата тя се приближи до мен,прегърна ме силно и прошепна:
-Цял живот чакам да направя това.
В този момент топлина ни обгърна,пренесе ни през далечни земи и се озовахме в красив замък насред лятна градина.Лицето на Арабела вече не бе толкова строго,а напротив-в очите ѝ се виждаше доброта,грижа и дори...сълзи ли бяха това?
Отдръпнах се от нея.
-Защо?-беше единственият въпрос,който ѝ зададох.
Сякаш разбрала какво искам да знам,тя ме притегли към терасата на една от стаите и с равен тон заговори:
-Родът ни населява тази земя още много преди хората да се появят.Орисани сме така,че всяка жена от рода ни трябва да даде живот на момиче,което следователно отново да роди момиче.А когато разбрах,че повече няма да мога да имам деца,освен баща ти...тоест брат ти Арел,бях съкрушена и изпаднах в ярост.Бях надарена с толкова сила,толкова власт и мощ...а не можех да износя собствена дъщеря.Игор не осъзнаваше колко много ме убиваше това и ето защо реших да пристъпя натам.Към създаването ти.
-Било е лъжа,аз съм съм лъжа.Всичко,с което разполага Ярослава и цялата информация,която тя предостави на клановете за мен говори достатъчно,че аз не мога да управлявам,заради нечистата си кръв.Ти си ме омърсила.А мислех,че съм нещо,че съм постигнала нещо повече от предшествениците си,от всички вампири по света.Имах такива надежди,че ще мога да управлявам,а аз съм била просто един експеримент.А сега моята собствена дъщеря е някъде там,сред вълците.Те ще я отгледат вместо мен и ще я възпитат вместо мен.Тя може и да прилича на мен,но никога няма да е моя.
Арабела хвана ръката ми:
-Нима ти първа не я изостави? Нима ти не я тикна в ръцете на вълка при първа възможност и не избяга?!
-Заради болните амбиции на друг,аз пренебрегнах себе си и любимите си.Да,направих грешки и сега вече не мога да ги поправя.Сега съм тук.Животът ми приключи.Руския клан най-накрая ме победи.Империята ни падна в ръцете на врага.
Надигнах се и блъснах най-близката стена с ръцете си толкова силно,че дланите ми побеляха.
-Рейвън,стига.
-Името ми не е Рейвън!-изкрещях в лицето ѝ.-Името ми изобщо не е Рейвън,аз не съм чистокръвна кралска наследница,а експеримент! Кървава плазма в епруветка! Аз съм нищо!-изкрещях повторно и още по-силно.
-Ти си моя дъщеря и законна наследница на Вампирия.Ти си първата по рода си вампирска кралица,която носи кръвта на три вида и именно това те направи практически безсмъртна.Да,вампирите и вълците доживяват до дълбока старост,но ние  можем да бъдем убити.С времето това просто се случва по-трудно.Защо мислиш онова момче се влюби в теб? Хънтър усети привличане към теб,за него ти си вълчицата,с която той ще прекара живота си.
-Сиара бе създадена случайно,няма как да се получи хибрид между вампир и вълк.Трябваше да се досетя,че в мен има нещо нередно.
-Ти си съвършена,Рейвън.Съвършена.И никой не може да твърди обратното!
Хвърлих се в прегръдките ѝ.Заплаках толкова силно,че дробовете ми не можеха да си поемат въздух.
-Арел те обичаше като собствена дъщеря,макар да знаеше,че не си негова.
-Джордан е единственото им дете.Ето защо Серийс не ме обичаше толкова колкото обичаше него.
-Тя винаги подозираше нещо.Нито една нейна черта или такава на Арел не пролича в теб.Тя знаеше,че нещо не е наред,а Арел...първородният ми син...ти не знаеш,но той научи истината малко преди да падна на бойното поле.Видя истината в очите ми и дори за момент не се отрече от теб.
-Жестока си,Арабела.Прекалено жестока за света на живите-избърсах очите си и я погледнах.Тя изглеждаше като човек.
-Ето защо бях изпратена в света на мъртвите толкова рано.
-А аз? Това ли е моето място?
Очите ѝ светнаха:
-Само ако искаш да заемеш моят трон.