"Безмилостна кралица"

Глава 40

Паркирайки колата си пред замъка няколко часа по-късно,преди да сляза от возилото си наметнах жилетка с дълга предна част и къса задна.
Пред портите на замъка ме очакваше моят брат.До него,Никалъс бе кръстил ръце и леко потупваше земята с крак.
Щом се появих пред тях,Джордан рече:
-Как мина почивката,сестричке?
"Чудно,няма що.Връщах храна и загубих едни от любимите чифтове ботуши."
Усмихнах се:
-Прекрасно.Успях да се заредя с енергия.
Той ме прегърна.После и Ник стори същото:
-Чудех се кога ли ще се върнеш.Замъкът не е същото място без теб,Рейвън.
-Ето ме тук.Готова съм да чуя какво се случва.
Отново се озовахме в онази стая,където за пръв път видях Ярослава.На екрана
нямаше снимки,но на карта бяха отбелязани червени точки.
-Според хрътките ни,които живеят там под прикритие,нещо се случва в клана на принцеса Сахара.
-От какво естество?
-Приближен до нея ни издаде информация,че имената на кралица Серийс и крал Арел се споменават много повече от обикновеното през последните месеци.Откакто Влад превзе дома ни.
Стиснах зъби.Приятелят ми продължи:
-Съветвам ви заедно да се появите и внезапно да ги изненадате.Естествено,ще е добре да ѝм се покаже коя е новата управляваща на Вампирия.
-Багажът ти е събран,сестро.Само казваш и тръгваме.
Погледнах към екрана:
-Твърде дълго отлагах тяхното намиране.Тръгваме по залез слънце.Ако те са в земите на Сахара,не знам какво ще се случи с нейния клан.
Джордан и Ник се спогледаха.
-Ник,отново оставям кралството си,нашият дом,в ръцете ти.Грижи се за него.
-Винаги.
Кимнах му и с Джордан се качихме в стаята ми.
-Какво се случи там?
-Аз съм кралицата,не съм длъжна да давам обяснения.
-Е аз пък съм брат ѝ и бих желал да узная какво по дяволите е преживяла тя.
Отворих гардероба си с оръжия:
-Отново получих пристъп-зъбите ми бяха много по-дълги от обикновено,очите ми задържаха цвета си по-червен от всякога.Другото е храна.
Взех камшика си,три сребърни и седем черни ками,няколко шурикена както и най-първият си камшик.Бомби обеци и гривни с отрова в тях намериха също място в арсенала ми.
-Трябва да издържиш тези две седмици без пристъпи.Ако някой забележи неуравновесение в теб,въпросите веднага ще ни залеят.Трябва да си силна,сестро.
Зад няколкото картини,където криех останалите шишета с течността,която ми помагаше да се справям с тежката болка,намерих амулета си за мощ.Червен рубин,във формата на R с висулка от сребро.Сложих го на врата си и рекох:
-Как ще пристигнем в дома ѝ?
Джордан се изправи и скръсти ръце:
-Сахара има силни защитни линии по протежението на целия континент.Ще бъде почти невъзможно да достигнем до имението ѝ незабелязано.Още с кацането в Кайро тя ще разбере,че идваме.
-Но каквото и да върши едва ли ще има достатъчно време,за да го прикрие.
Облякох черен широк потник.
-Колко братя и сестри има тя?
-Само един брат на сто години.
-Мислех,че са трима.
-Бъркаш се с четвърти клан-принцът ѝм има три сестри и трима братя.
-Да,Южна Америка.
-Рейвън,няма да е зле някога в бъдещето да седнеш и почетеш малко за историята ни.Все пак ще ставаш кралица.
-Знаеш,че вампирологията ми лазеше по нервите.Нямах време да я изуча напълно.
-И защо ти липсваше такова?-попита брат ми.
Той се ухили предизвикателно и сам си отговори на въпроса:
-Защото се занимаваше с онова копеле Драго.
-Джордан,прекаляваш.
-Истина си беше.
Макар да ми бе странно да си го призная,наистина беше така.Драго се наслаждаваше на компанията ми,аз на неговата също.И сега някакси...ми беше странно да го гледам в очите по начин,различен от този когато бяхме в академията.
-Подготви се-след малко излитаме.
Полетът ни щеше да бъде дълъг.Пред свободното време в самолета,преглеждах документи за Сахара.Кръстена на пустинята,която заемаше северната част на Африка,принцесата живееше в Египет заедно със семейството си.Нейният клан бе голям като моя и те винаги са били верни на краля и кралицата.Но ако думите на съгледвачите ни се окажеха верни,за клана на Сараха щяха да дойдат тежки времена.

~Серина~
Вървях из коридорите на замъка с няколко книги в ръка.Бях се запътила към стаята на Бека,която макар вече да подминаваше обед,все още спеше.Почуках и влязох.
Там на леглото обаче,тя размахваше катана във въздуха.
-Какво правиш?
Малката ме погледна:
-Аз просто се упражнявам.
-Откъде взе това?
-Кабинета на Хънтър.Хей защо въобще се обяснявам?
-Брат ти те очаква в гората.Иска да потичате.
-Серина...случва ли се нещо с Рейвън?
-Няма ѝ нищо,тя е наред.Защо?
-Усещам аурата ѝ.Присъствието ѝ в дома ни,дори когато я няма.Сякаш нещо силно я свързва с това място.
-Каква е аурата ѝ?
-Черна и бяла.Смесица от двата цвята.Не мога да я разчета.
-Върви при Хънтър.
Тя кимна.
Трябваше да запазим детето в тайна от нея.Ребека не биваше да научава поне докато Рейвън вече не можеше да го крие.
Лошото бе,че нямах никаква представа колко дълго щеше да продължи това.

~Рейвън~
Кацайки в Кайро след унищожително дългия полет,не бях на себе си.Изпих двойно количество кръв и при това златна.Досега никога не бях стъпвала в Египет.Харесваше ми да усещам жегата,а след като брат ми разказа,че тук в близост са разположени Пирамидите в Гиза направо скочих до небесата,въпреки състоянието си.Искаше ми се да ги посетим.
Имението на Сахара се намираше в предградията-огромна къща,направена изцяло от мрамор и злато.По пътя,Джордан говореше:
-Трябва да знаеш,че сахарианците държат на облеклото си,особено на традиционните дрехи.
Сахарианците бяха нейния народ.Тъй като предците ѝм първо живели в пустинята,те решили да се нарекат по този начин.
-Ето защо ще се облечеш с това.
Джордан ми подаде сак с дрехи,които успях да навлека нищо,че бях в кола.Внезапно джипът ни спря.Чух някой да говори.Пазителите ни бързо измърмориха няколко думи и отново продължихме.
Щом спряхме за втори път,знаех че сме пристигнали.
-Готова ли си?
Проверих камите в ботушите си:
-Готова.
Двамата излязохме от колата едновременно.Брат ми бе облечен досущ като мен-черни дрехи и очила в същия цвят.На главата си нямах корона-не ми трябваше.
Пред очите ми се разкри поразителна гледка-огромното имение бе като излязло от приказките-около него се разхождаха пауни и жирафи.Имаше толкова много зеленина.На стълбите пред къщата,ни очакваше самата Сахара.Лицето ѝ,обрисувано в татуировки не можеше да скрие красотата,която излъчваше.На главата си имаше нещо като огромна монета,амулет със сигурност,а облеклото ѝ допълнително допринасяше към царствеността ѝ.До нея бял тигър бе поседнал кротко върху мрамора.
Щом достигнахме до нея,Сахара рече:
-Добре дошли в дома на сахарианците,ваши величества принц Джордан и кралица Рейвън.За мен е чест да ви посрещна.
Поглеждайки тигъра,нещо в мен потрепна.
-Честта е изцяло наша,принцесо.
Ето че се започваше поредната игра на любезности.

~Дали принцесата отново ще размята пистолети ?~