"Безмилостна кралица"

Глава 60

Запътих се към стаята си и щом влязох вътре започнах да викам,да мятам и да чупя.Изпих цяла бутилка с уиски и се разбеснях.Завивките  съборих на земята,счупих двете си огледала,стрелях по прозорците.Кръвта ми препускаше бясно по вените,карайки ме да полудявам още и още от прочетеното.Извиках за пореден път и в стаята влезе Драгомир.Косата му бе вързана,а при гледката на разбитата ми стая,той дойде до мен,хвана ме за китките и се опита да ме спре.
-Рейвън какво по дяволите се случи,че реши да изпотрошиш всичко?
-Мразя го!-извиках.
Грабнах една възглавница и я нарязах пред очите му.Посегнах за пищова,но Драго бе по-бърз от мен.Изрита оръжието настрани и ме хвана през кръста с гръб към него.
-Осъзнай се,Рейвън.Не си на себе си.
-Никога няма да бъда!
В продължение на половин час двамата си викахме един на друг,аз плачех от яд,той се опитваше да ме спре да чупя,но така и не успя.Накрая,изморена от всичко,застанах права в средата на покоите ми и огледах около мен.
Драго дойде и ме дръпна в прегръдка.
-Остави ме-прошепнах-Не трябваше да тръгвам с него онази нощ.
Силните му ръце ме дръпнаха плътно към него.Усетих сърцето му.
-Защо побягна от собствения си вид?
Горчивината в мен прогаряше костите:
-Исках да избягам от Влад,от семейството ми.От шибаната реалност,която ме съсипваше.
Ръцете му зашариха по тялото ми.
-Всичко беше грешка.Остави ме,Драгомир.Така както направихме преди толкова много години.
Пръстите му се заровиха в косата ми:
-Никога-отговори той и съвсем вече не можех да мръдна.
Допира с каленото му в битки тяло  ме накара да потръпна.Облегнах ръце на гърдите му:
-Той ме мрази,а сега ще отнеме Сиара от мен.
Драго сложи ръце на кръста ми.Ухаеше на стомана и дъжд.
-Вълкът не би могъл да го направи.Ти си майка на Сиара и той не може да ти забрани нищо.
-Но ето че се случи.И за това аз съм виновна.
Избутах Драго и отидох до леглото.Тялото ми трепереше от случилото се с нас.
-Накарай Алфа отборът да се яви в тронната зала.
-Какво ще правиш,Рейвън?
Погледнах го с очи червени като кръв:
-Ще разваля споразумението,което сключихме в Раскар.Тази нощ планът за мир в срок от десет години ще бъде отменен.
Драго вдигна ръце във въздуха:
-Чуваш ли се какви ги говориш?Нима искаш да вдигнеш вампирите срещу вълците точно сега?
-Да.Щом той няма да ми позволява да виждам дъщеря си,щом ще ми поставя подобни граници,ще я взема при себе си.Извикай ги!
Драгомир дойде до мен,извади камата си и я заби в дървото на леглото ми:
-Нарушиш ли договора,ще загинат хиляди.Помисли за Сиара!
-Хънтър ще понесе цялата вина.Ще съжали за това,което е казал.
Драго ме бутна към стената,приклещвайки ме към нея:
-Не искаш това наистина.
Хванах яката му и бавно започнах да откопчавам блузата.Пуснах косата му и зарових пръсти в нея.
-Ще направя точно това-вдигнах бедро към неговия крак и ноктите му се забиха в него-...и ще го гледам как страда без мен.Защото никой-Драго ме вдигна и увих крака около кръста му-....абсолютно никой-устата му зашари по врата ми,оставяйки влажни и болезнени целувки-никой няма власт над мен.
Ако снощи бяхме в леглото,днес беше ред на стената.Драгомир едва се сдържаше да не ме захапе,но този път бе мой ред.Моя,повтаряше той.Издрах гърба му до такава степен,че по върховете на ноктите ми имаше кръв.А на него му хареса...защото не го правехме за пръв път.