"Безмилостна кралица"

Глава 84

Бавно пристъпих към вратата,водеща към хола и натиснах сребърната дръжка надолу.Вратата се отвори без звук и направих още една крачка.Тогава,пред мен се разкри гледката на онези,които бяха станали мое семейство-Ребека прегръщаше Сиара,тя и Серина се смееха на дивана,а Хънтър и още един висок мъж,който съм сигурна че познавам отнякъде разговаряха по мъжки в другия край на стаята.Щом Сиара вдигна поглед към мен и усмивката грейна на лицето ѝ,всички вълчи погледи се обърнаха към мен.А аз не знаех какво да кажа и затова просто пророних:
-Завърнах се.
Преди да се усетя,Хънтър се спусна към мен,грабна ме във въздуха и ме повдигна на ръце:
-Рейвън! Жива си!
-Рейвън!-изпискаха Бека и Серина.
Ние четиримата се прегърнахме силно и отново усетих онази топлина,която Серийс и Арел ме накараха да изпитам когато ме прегърнаха.
-Как така си жива? Разбрахме какво се е случило и не можехме да повярваме!-Бека се отдръпна и остави Хънтър да ме целуне и о,в името на всички черни унищожители-бях забравила как целуват тези плътни устни.Внезапно изгладнях за тях.Исках още от тях.
-Мила моя Рейвън,липсваше ми толкова много-той изръмжа силно,а аз се изчервих.
-Ти на мен също,Хънтър-захапах долната му устна.
Някой се прокашля и ние вдигнахме погледи към източника на това прокашляне-Серина.С поглед посочи към високия мъж,който държеше дъщеря ми само с една ръка.Тези очи,тази стойка.Това лице ми беше познато.
-Бориван,нека я вземе-нареди му Хънтър.
Той пристъпи към мен и Сиара се озова в ръцете ми.Толкова беше пораснала,а как само ухаеше!Вдишах дълбоко аромата ѝ и тихо изрекох в ухото ѝ:
-Прости ми,че те оставих.Прости ми,Сиара.
Озовах се в прегръдките на Хънтър.Тримата останахме така дълго,а аз се разплаках за пореден път.
-Не плачи,мила,всичко ще се нареди.Сега сме заедно и нищо няма да ни раздели-прошепна Хънтър.
-Господарю,желаете ли да се оттеглим от пост? Вярвам,че принцесата ще има нужда от почивка и...приспособяване към новия си живот.
И сякаш този непознат вълк предричаше бъдещето,краката ми омекнаха,главата ми се замая и едва не се свлякох на пода с бебето.Силните ръце на Хънтър ни хванаха и той нареди на Бориван:
-Вървете засега.Ще ви извикам скоро при нужда.
Серина и Бориван излязоха заедно от апартамента,а Бека взе Сиара на ръце:
-Ще се погрижа за нея,почини си сега.
Бях толкова благодарна на това момиче,че така можех да разчитам на нея.Истинско съкровище.
Хънтър ме отнесе в спалнята си и ме положи на леглото.След това свали блузата си и легна до мен:
-Кога за последно си пила кръв?
-Не помня,не знам.
-Тогава действай.Дори да припадна,не спирай докато не си възвърнеш силите напълно.
Без повече да се колебая аз се надигнах към него,възседнах го и насочих зъбите си към врата му.При пробиването на кожата,Хънтър издаде стон и аз знаех,че му е харесало.Винаги щом правехме това той му се наслаждаваше изцяло.
Червената течност опари небцето ми и беше толкова вкусна.Живителната ми сила се възвръщаше толкова бързо,че тялото ми пулсираше.
-Рейвън-пророни той докато едната му ръка легна на кръста ми.
Отпуснах захапката си за секунда преди да забия зъбите си още по-дълбоко.Подпрях се на възглавниците около него и се насладих на топлата течност за още съвсем мъничко.Щом се отделих от него,енергията в мен лумна като факла с бензин по нея.Хънтър въздъхна силно и рече:
-Мамка му как ми липсваше,Рейвън! Кожата ти,уханието ти,всичко.Обичам те,любима.
Преметна ме от другата страна на леглото и се надвеси над мен:
-Прекалено рано ли е да искам това от теб?
-Не,все пак не сме непознати.
Той дръпна панталона ми надолу,ноктите му разкъсаха плата и блузата ми изчезна също толкова бързо.
-Разтвори си краката за мен,скъпа.Сега.
Направих каквото ми беше наредено и без повече да се церемони,Хънтър разкопча сините си разкъсани джинси и пред мен се разкри гледка,която не можех да забравя никога.
-Сега искам да си страшно тиха,защото ще събудиш дъщеря ни,а аз искам хубаво да си поиграя с майка ѝ.Съгласна ли си,мила?
Преди да отговоря,той вече беше вътре.Стон на удоволствие се изплъзна от устата ми малко по-силно отколкото трябваше.Цялото тяло на Хънтър настръхна и очите му промениха цвета си.
-Моя си,Рейвън.Не те-той тласна един път-...пускам-втори по-силен тласък-...НИКЪДЕ!
Третият тласък беше толкова силен,че вече не можех да съм тиха.
А и не исках.Защото и този вълк беше мой.