"Безмилостна кралица"

Глава 26

На другата сутрин се събудих с ужасно главоболие.Въртях се в стаята като пумпал докато не събудих и Джордан.
-Какво ти има?
-Главата ми се върти.
-Гладна си.Изчакай момент.
Той отвори един от куфарите,който беше пълен с кръвни банки и оръжия.Прегледа няколко от тях и извади най-долната.
-Нулева отрицателна за теб.Ще те ободри.
Сипах я в чаша и отпих.Седнах на леглото и затворих очи за миг.След секунда ги отворих и усетих как цялото ми тяло пулсира.
-Рейвън...очите ти.
Само че аз не му отговорих.Бях като в хипноза.Гледах напред в една точка и виждах как всичко променяше цвета си.Червено,синьо,ярко жълто и накрая бяло.Пред мен се появи черна стена,а пред нея стоеше висока жена,притежаваща искрящо бяла коса.Беше с гръб към мен.Изведнъж каза:
-Ди вас аур дакар саилдр.
Древният език на Вампирия.Рязко се върнах към реалността и извиках:
-Джордан,имах видение.
Дишах тежко,а ръцете ми трепереха.
-Какво видение?-попита той.
При нашата раса,не всеки вампир можеше да получава видения.В повечето случаи те се появяваха при най-възрастния от старейшините на всеки клан.В моят клан обаче нямаше старейшини поради причината,че бяха избити по времето на Тъмната война.От тогава управлението се водеше без тях.
-Видях черна стена.Пред нея стоеше жена с бяла коса.
-Успя ли да познаеш лицето ѝ?
-Не.Стоеше  с  гръб към мен.
-Легни да поспиш.Имаш огромна нужда.
-Тя каза нещо.Проговори на вампириански.
Джордан се подпря на леглото:
-Какво по-точно изрече?
Повторих казаното от жената и той рече:
-"Корона от кръв.Власт от кости."
-Какво по дяволите означава това?Власт от кости?
Джордан се изправи:
-След като се върнем от Санкт Петербург,ще отворим старите книги.А сега легни.
-Искам човешка храна.Много храна.
-Но ти туко-що пи от кръвта.
-Искам.Веднага.
Той излезе от стаята тихо и тръгна нанякъде.
Намествайки се в леглото и правейки опити да се успокоя,не спирах да си мисля за Хънтър.Той ми трябваше тук и сега.
Как по даволите веднъж не се замислих,че нещо подобно може да се случи?Как дори за секунда не напънах мозъчните си клетки с подобна информация?
Е,понякога стават грешки.Само че моята "грешка" можеше да ми коства верността на целия ми народ,нова Тъмна война и за капак собствения ми живот.Хибридите по онова време са приличали повече на хора,отколкото на вампири или върколаци. Чудех се какво ли ще бъде малкото същество.
По дяволите.Стегни се,Рейвън.Изправи се и бъди силна.
Вдигнах натежалото си тяло и излязох на терасата.Вдишах свеж въздух и очите ми промениха цвета си.Усещах как кокалите ми пулсират от напрежението вътре в мен.Краката ми бяха жестоко изтръпнали,а в гърба имах ужасна болка,която ме задушаваше.Подпрях се на парапета и рекох:
-Аз съм Рейвън черният унищожител,дъщеря на Арел великия и наследница на Арабела Първата сред всички.Моята кръв е по-силна от тази на десетима крале вълци.Виждала съм повече кръвопролития,отколкото всеки друг вампир на моята възраст.
Следващите думи изговорих с капка ярост:
-И нищо,никога,няма да ми попречи да бъда тази,за която съм родена.Кралица на цяла Вампирия.
Кралица.Кралица.Кралица.Кралица.
Погледах отново небето и рекох:
-Каквото и да стане с мен,през каквото и да мина,трябва да постигна целта си.Баба казваше -"Трите най-важни неща в моя живот бяха-първото -да  избия милиони вълци по света.Второто-да накарам светът да трепери от мен.И третото-да видя себе си в твоите очи.Никога не спирай пред нищо и никого.Помни,че короната е само една.И тя е за теб."
Влязох обратно в стаята и седнах на леглото.Джордан през това време се появи   с поднос,отрупан с храна.Изправих се и го грабнах от него.Той вдигна ръце във въздуха:
-Що за желания имаш,Рейвън? Откога ядеш толкова много човешка храна?Знаеш какво прави тя с нас.
Заех се с пилешките пържоли и зеленчуците към тях.
-Дават ми енергия,а и съм загубила телесна маса.Трябва да си върна поне половината.
Джордан седна до мен:
-Наясно ли си с факта,че косата ти побелява?
Не ме питай защо:
- От стреса е.Преживях много напоследък.
-Ти изпи литри със златна кръв.Очаква се в момента да си по-силна от двайсет черни унищожителя  наведнъж.Но уви,ядеш храната на човеците,пълна с химия.
Раздразних се:
-Престани.
-Хънтър е виновен,нали? Той те научи на това.Опитва се да заличи вампирското у теб и да те накара да бъдеш като него.Да приличаш на човек.Да бъдеш слаба.
Метнах подноса с храна във въздуха.
Скочих рязко и изръмжах:
-Хънтър може да ме научи на много други неща,но повярвай ми-да се държа като човек се научих сама.Запомни едно братко-Аз никога няма да бъда слаба.Никога.Може да изпитвам болка и дори да се гърча на моменти,но слабостта е за страхливците.Обученият да убива унищожител се бои само от едно нещо- и това е да не би да използва грешното оръжие за убийството.Аз няма да бъда слаба.Запомни го.
Джордан ме гледаше леко изненадан.Накрая рече:
-За краткото време от почти шест месеца,ти се превърна в нещо ,което дори аз не мога да позная.Внимавай сестро-не позволявай на нищо да те извади от равновесие.
-Джордан...по-полека.Защото така както ти се заяждаш с мен,така и аз мога да започна спор относно твоите действия.
-И за какво по-точно ще ме обвиниш ти?Къде съм се провинил?
Започнах да събирам храната от пода.
-Как намери Серина и защо по дяволите ме остави на нея?
Брат ми замлъкна.Знаех си,че ще го накарам да си глътне речника.
-Случайно се засякохме в Бруклин.Това е.
-И ти така случайно след престоя си в онзи апартамент,съвсем случайно, след като аз бях на ръба на силите си,реши че трябва да ме предадеш точно на онази,която чака най-удобния момент,за да забие кола в сърцето ми.Колко...неблагородно от страна на един принц.Срамота.
Последното го казах с ирония.
Джордан излезе от стаята.Но след минута отново се върна:
-Благодарение на нея,ти си жива.Благодарение на нея,аз все още съм тук на този шибан свят,за да вървя след теб и да се справям с проблемите ти.И накрая,отново заради мен,Серина няма да посмее да те докосне.
Понечих да възразя,но той разкри издължените си зъби.
-Не смей.Достатъчно,сестро.
Брат ми напусна стаята и не се върна с часове.През това време,аз успях да пренаредя багажа си наново,да отида за втори поднос с храна и да изпия половин литър кръв.След това кротко съм се свила на спалнята,заспивайки като бебе.Но сънищата ми...те бяха далеч по-различни от тези на бебетата.

~Здравейте на всички! Извинявам се,че се наложи да чакате толкова дълго за нова глава.Надявам се да си е заслужавало!❤️
P.s Дали Рейвън малко не прекали ?🤨