"Безмилостна кралица"

Глава 57

Всичко избухна в пламъци.Трусът бе толкова силен,че се строполих от стола право на земята и то по корем.Усещах главата ми да кърви,а погледът бавно се замъгляше.Ушите ми бумтяха,цялото ми същество не беше на себе си.Пушек и огън ме бяха наобиколили.Не виждах Драго.Направих опит да се изправя,но вместо това рязка болка ме прониза.Въздухът не ми стигаше,очите ми преминаваха от един цвят в друг.Събрах сили и извиках колкото глас имах.
-Драго!
Второ разтърсване прекъсна вика ми.Нещо тежко се приземи в градината и се взриви.Върху мен падна клон от дървото и ме затисна.Извиках от болка.
-Рейвън!
Започнах да кашлям.Не виждах нищо.Пламъците скриваха всичко около мен.Изведнъж онази ужасна болка в корема ме присви,а не можех да се обърна.
-Рейвън!
Драго.Усетих стъпките му.Над мен се извиси огромното му тяло.По лицето му имаше сажди,а част от дрехите му бяха обгорени.
Драго отмести тежестта и ме вдигна на ръце.Миг по-късно,висях от ръцете му повръщайки кръв.С едната си ръка ме държеше притисната към тялото му,а в другата бе косата ми.
-Какво беше това?
-Някой пусна бомби в къщата.
-Бомби ли?
Отново кръв.Чух гласовете на Серина и Хънтър.Силен ритник ме удари в стомаха.След секунди усетих мокро.Вълците дойдоха и Хънтър погледна мен и Драго.Двамата започнаха да си викат един на друг,сочейки ме с ръце.
Изплюх още кръв и извиках:
-По дяволите и в името на цяла Вампирия,отнесете ме оттук!Раждам!
Мъжете ме погледнаха едновременно със стреснати физиономии.Серина плесна и двамата по врата.Хънтър се осъзна:
-Трябва да я занесем в къщата!
В ръцете на Хънтър,едва стигнахме до къщата без инциденти.Навсякъде имаше пламъци и се задушавах.Драго отвори вратите и ме внесоха в хола.Подпрях се на две възглавници,а черният унищожител  ме гледаше отстрани.Беше объркан и не знаеше какво да стори.Чак когато Серина дойде,започна израждането.Усещах такива адски болки,че отвътре вътрешностите ми се побъркаха.
-Хайде,Рейвън.Напъвай.
Представих си процеса като една битка.Аз бях мишената,а бебето острието.От мен завише дали ще оцелея.Напънах с всички сили.Студена пот изби на челото ми.Държах възглавниците с двете си длани и стисках докато кокалчетата по ръцете ми побеляха.Хънтър стоеше острани и милваше главата ми,а Драго наблюдаваше от далече.Виждах ужаса в очите на черния унищожител.И страха в тези на вълка.
Извиках и отново напънах.Серина взе една кърпа и я сложи над корема ми.
-Излиза ли?-рекох през зъби.
Тя ме погледна със сбръчкани вежди.
Напъвах в продължение на час.Отвън бушуваха пламъци.Виках,мятах ръце настрани и проклинах боговете.Но освен кръв и кръв друго не се виждаше.А бебето се бунтуваше в мен.Риташе като побесняло.Бях на прага на силите си.Слухът ми намаляше драстично.Най-накрая Серина се изправи:
-Ще трябва да я разрежем.Няма да успее да  роди нормално.
Хънтър ме погледна.Драго се приближи до Серина и процеди през зъби:
-Ще я убиеш ако го направиш.И без това тя изгуби достъчно кръв!
-Нямаме друг избор,кръвопиец такъв!
Старата Серина се завърна.
Той клекна до мен и ме хвана за ръка.Хънтър последва примера му.Дишах учестено.
-Ще се справиш,Рейвън.Вярвам в теб мила.
Драго рече:
-Представи си бойното поле и всичките ти врагове на него.Представи си как куршумите и камите ти летят около тях.Усети динамиката на боя-Драго стисна ръката ми силно-...спомни си коя си.И го извикай на целия свят.
Поех си дълбоко въздух.Стиснах зъби и затворих очи.Пред мен се разкриха спомени от Тъмните войни на Вампирия и Кралството на Върколаците.Отворих ги и с пълно гърло извиках името и титлата си.Ноктите ми бяха забити дълбоко в кожата по ръцете на Драго и Хънтър,но двамата се държаха.Миг по-късно чух бебешки плач,толкова силен,че цялата стая се разтресе.Пуснах глава назад и започнах да дишам спокойно.Серина уви тялото в бяла кърпа и през сълзи рече:
-Момиче е.
Момиче.Хънтър ме погледна и целуна.Нямах време да реагирам.Серина му подаде бебето и той ми я показа.
-Нашата дъщеря.
Погледнах към изцапаното същество.Косата ѝ бе руса,а очите сини като кристална вода.Погалих я и погледнах към Драго.Той наблюдаваше случващото се...дори ми се стори,че погледът му се умили.
Обърнах се към Хънтър:
-Не сме мислели име за момиче.
-Е,ще трябва да го направим сега.
Загледах се във всички  около мен.Всеки от тях бе допринесъл за нещо в живота ми.
-Сиара.Името ѝ ще  бъде Сиара.
-Сиара-повтори Драго.-Огнена.
Той взе една кама и поряза пръста си.Докосна челото на бебето:
-Бъди мъдра като Великата Арабела и безпощадна като майка си-кралица Рейвън безмилостната.
Сиара заплака силно.От очите ми острани се стекоха сълзи.Серина приклекна до нас и прегърна братовчед си с бебето.
Бях успяла.Съумях да извървя този път до самия край.
Зрението ми бавно угасна,а гласовете не се чуваха.Усетих тялото ми да олеква и да се понася като перце нагоре.Не виждах земния свят.Пред мен бе чернота.