"Безмилостна кралица"

Глава 65

Тренировката на бойците траеше вече два часа и половина интензивни движения,сблъсъци,кънтене от ударите на всевъзможни оръжия,стотици  изстреляни куршуми.Няколко минути след мен в залата влезе Драгомир,който също като Тесара бе облечен в един от бойните си костюми.Косата му бе пусната и леко чорлава,но изглежда това не го интересуваше.Всички тук знаеха репутацията му и виждайки как огромната му фигура прекосява разстоянието от портите до мен,се обръщаха и следяха всяка негова стъпка.Той застана от лявата ми страна,скръсти ръце и проговори:
-Помня това сякаш беше вчера.
Леко се усмихнах:
-Тесара ми предложи да направя показно,но...
Погледнах към него и сякаш по погледа ми вампирът разбра какво имам предвид.Той се доближи по-близо до мен:
-Тези тук не са за твоите методи,Рейвън.Ако от черните унищожители поваляш шестнадесет един след друг,тук поне двойно повече ще паднат.
-Обърка бройката.
Драгомир ме погледна с изгладнели очи и разкрити издължени зъби:
-Нейно злодейчество е готова за разправии още от сутринта.
Зандриел раздели групата на пет по-малки и ѝм възложи отборни задачи.Тесара се зае с разпределението на оръжията,а учителят ми се присъедини към нас.
-Мислех,че двамата ще излезете да демонстрирате уменията си,а виждам че само единият е подготвен.
-Знаеш,че вече не се бием един срещу друг така както преди-Драго докосна пистолета на кръста си в кожените колани.
-А какво ще стане ако се наложи да го направите?-попита Зандриел със сериозно изражение на лицето.
Драго плъзна ръката си на кръста ми:
-Отлично знаеш отговора,Зандриел.Унищожителят никога не се обръща срещу своите и пази близките си на всяка цена.
За пръв път в живота си го чувах да изрича името на учителя ни пред самия него.Дори аз,принцесата с привилегиите, не го бях правила.Погледнах към Зандриел и той рече:
-Е,значи така да е.Урокът ти е бил научен,момче.
Той погледна към Тесара и отиде до нея.
Аз се обърнах към Драго и го изведох от залата.Унищожителят се движеше стегнато,но леденият му поглед и гърлен глас в комбинация с тъмните почти черни очи ми подсказваха,че е напрегнат.
-Искаш ли да отидем  в стаята ми?
Спряхме насред коридора.
-Няма нужда, имам работа.
-Защо изведнъж се намръщи?
-Мразя,когато някой се меси в личния ми живот.
-Знаеш характера му,обича да дразни.
-Вече не сме деца,Рейвън.
Очите му почервеняха от ярост.Хванах дланта му и я стиснах.Той обаче направо ме дръпна към себе си.
-Успокой се.Просто дишай-прошепнах.
Драгомир ме огледа и спря погледа си на шията ми.След това очите ни отново се срещнаха и той ме целуна като накрая захапа долната ми устна с уголемените си зъби.Взех си рязко въздух и той буквално изръмжа.
-Знаеш ли какво направи туко-що?-процедих през целувките ни.
Цветът на очите му се промени към червено:
-Имаш против?
-О,не изобщо.
Драго ме хвана с една ръка,увих крака около кръста му и той ни заведе до спалнята.Там ме остави на леглото и започна да сваля оръжията от телата ни.
Тялото му се надвеси над моето и миг преди всичко да продължи,зверско главоболие ме накара да изпищя и да изпадна в безсъзнание.