"Безмилостна кралица"

Глава 21

Седмицата преминаваше спокойно.Бях изцяло заета с тренировките си ,обучаващите се и търсенето на родителите ми.Нова стража бе разпределена около замъка  с изцяло нови смени.Бях решила да обява на клана какво се бе случило в Раскар.Скоро.
Десет години си бяха достатъчно дълъг,но и не прекалено голям период.Ако ние управляващите съумеехме да удържим подчинените си от кръвопролития,то тогава имаше шанс редиците и на двата вида да укрепнат.Това означаваше по-силни армии,но и повече заплаха.
Стоях на бюрото на баща си,прелистваща поредните папки с документи.На една от тях,най-отгоре,пишеше Я.Ярослава,Ярослава.Родена в ярост ,преведено на древния език на вампирите.
Докато чаках Джордан да си дойде,оставаха още два дни.Дотогава нито му се обаждах,нито го притеснявах.Исках да се зареди напълно пълноценно.Той заслужаваше почивка от всичко тук.От мен.
Прерових папката със снимките и цялата налична информация за нея.
На единия фотос,бе хваната как се качва в скъпа кола,с около нея се бяха натрупали телохранители.Бяха шест,значи тя се движеше със сериозна охрана.Погледнах останалото - разходки в градините на замъка ѝ,в компания на мъже и т.н.Това момиче ме изумяваше.Как по дяволите беше оцеляла толкова много години?
Бутнах документите напред,изправих се и излязох от кабинета.Мятаха ми се ножове.Исках да потренирам,защото нищо не се знаеше.Скоро можеше да няма война между двата вида,но битка между първи и втори клан не се изключваше от списъка ми.

                     ~Серина~

Стягах багажа си за тръгване.Бях свършила нужното в Ню Йорк и Филаделфия и всеки момент щях да напусна хотелската си стая.
Долу в подземния гараж,тихо се приближих до колата си и качих куфара.Наоколо беше тъмно.
Реших да си тръгна посреднощ ,за да пътувам по-лесно.
Внезапно усетих нечие присъствие.Обърнах се всеткавично и преди да нанеса удар,съществото отсреща ме хвана и ме обездвижи.
-Няма нужда да се боиш.Аз съм.
Застинах.
-Джордан?Какво правиш тук?
Той ме пусна и рече:
-Отседнал съм наблизо.
-Как ме намери?
-Разхождах се наоколо и те усетих.
Огледах се да не би някой да ни подслушва,но наоколо беше тихо.
-А ти какви ги търсиш тук?
Погледнах към краката си като малко дете,чиито родителите са започнали да му се карат задето се е изцапало.
-Имах ангажимент...и тъкмо си тръгвах.
-Толкова бързо?
-Какво искаш?
Той ме погледна сякаш бях опряла пистолет в гърлото му:
-Не си се мярвала след случилото се.Как си?
-Все още цяла.
Настъпи тишина.
-Знаеш ли...наблизо е апартамента,където живея от близо седмица.Защо не дойдеш там да поговорим на спокойствие?
-Джордан,аз...трябва да вървя.Всички ме чакат удома.
-Кои всички?
-Винаги ли задаваш такива въпроси?Сякаш си ченге от ЦРУ?
-Виж Серина.Опитвам се да се държа добре,дори мило,след всичко случило се.Опитай и ти.
Отворих вратата на колата и го погледнах:
-Кажи на скъпоценната си сестра Рейвън да внимава какви ги върши.Осведомете кръвопийците си за договора,иначе ако се случи нещо подобно още веднъж-тогава няма да се измъкнем лесно.
-А ти предай на милия си братовчед да поработи над заплашителните си слова и бойни техники.Сестра ми хубаво го ступа.
Очите ми промениха цвета си в синьо.Неволно му се озъбих:
-Неблагодарник! Благодарение на мен си тук,жив.
Той не продума.Вместо това наклони глава наляво и се загледа в мен:
-Ти да не би да...
Качих се в колата и миг преди да врътна ключа,той се озова на предната седалка.
-Излез от превозното ми средство.
-Защо очите ти бяха сини?
-Слез от колата,Джордан,или кълна се ще те нараня.
-Не и преди да ми отговориш,Серина.Защо?
-Проблем с гените,изменения в ДНК-то.По дяволите защо изобщо ти обяснявам това?Махни се!
-Лъжеш много добре за вълк.Кажи ми истината.
-Ако и ти ми кажеш защо се озова тук.Не може да е случайно.
-Ще ти кажа,но само ако дойдеш с мен.Това място е твърде тясно за разговори.
-Не искам да виждам Рейвън.
-Сам съм.Рейвън е в замъка.
Скръстих ръце и погледнах напред:
-Ясно.Значи се шири из дома си като господарка.
-Ще дойдеш ли?
-Обещаваш ли че ще ме оставиш жива след това?
-Ти ме спаси,Серина.Дължа ти го.
-Добре.Но само замалко.
-Карай към Манхатън.
Да се озова в една компания с Джордан,карайки към апартамента му,не беше в списъка ми със задължения.Но в крайна сметка знаех че няма да ме остави докато не му кажех истината.Щом паркирахме в подземния гараж,той ме поведе към неговото място.Отключи входната врата:
-Заповядай.
Озовах се в скромно обзаведен,но уютен дом достъчно голям за два-трима души .Тръгнах към хола и се огледах -нито следа от оръжия.
Той дойде зад мен с две чаши и бутилка уиски в ръка.
-Няма да пия.Все пак ще шофирам.
-Има втора спалня,може да останеш там.И без това е прекалено късно за среднощни пътувания.
-Джордан,какво точно искаш от мен?Защо е това мило отношение?С какво го заслужих?
Той остави нещата на масата,погледна ме и рече:
-В теб има нещо различно.Нещо,което  веднага усетих ,че не е както трябва.Държа се дружелюбно,не заради Хънтър или сестра ми...а заради самата теб.Защото съм ти длъжник в крайна сметка.А аз не харесвам да съм такъв.Мразя.
Високата му фигура се извисяваше над мен.Чувах сърцето му да тупка и се опитвах да накарам моето да се успокои.
-Седни.
Настаних се в дивана и той седна след мен.Сипа си питие и отново ми предложи.
-Казах,че не искам.
-Ти губиш.
Джордан ме изгледа настоятелно:
-Ще ми кажеш или не?
-Мамка му,защо искаш да знаеш толкова много за мен?
Той се изправи,отиде до един шкаф и извади две ками оттам.Избута масата и дивана с мен върху него и направи място в средата на стаята.Метна едната кама към мен и рече:
-Ти побеждаваш и аз те пускам.Но ако аз спечеля,тогава ще ми кажеш истината и ще останеш.
Изправих се:
-Смятах че не си като сестра си.Но явно съм грешала.
Той завъртя оръжието в ръката си:
-Мислех,че си като Хънтър.Но явно съм преценил грешно.
Преди да се усетя,той ме нападна.Успях да избегна бързо камата,но той беше още по-бърз.Въртяхме се в кръг.Посегнах към него с юмрука си,но той ме отблъсна.Хвана ръцете ми,завъртя ме с гръб към него,удари едната ми сгъвка на коляното и ме приземи на земята.Носът ми се удари в пода и извиках:
-Да му се невиди!
Изправих се и го погнах.Той обаче парираше всичките ми удари.Посегнах с камата над главата му,той се наведе,хвана краката ми и ни бутна на мекия килим.Гръбнакът ми изпука.
Погледнах лицето му нагоре.Той държеше двете ками кръстосани под брадичката ми.
-Разкарай се от мен.
Понечих да вдигна коляното   си,но той рязко ме обърна по корем,хвана краката ми и седна на кръста ми.По дяволите!!!
-Победих те.Дължиш ми обяснение.
-Малко ме затрудняваш в тази поза,знаеш ли ?
Джордан се изсмя и се махма от мен.Излезе на терасата заедно с напитката си.Бавно се изправих и отидох до него.Той ме погледна с кристално сини очи:
-Занемарила си бойното си обучение.
-Преобразена съм далеч по-добра.
-И така да е.Но докато станеш вълк,опонентът ти вече ще те е погубил.Трябва ти повече практика.
Вдигнах ръце във въздуха:
-Кой ви е учил да се биете така?
-Най-добрите унищожители в света.Елитното диамантено братство.
-Сериозно ли? Те са легенди.
-За съжаление успях да взема финалният си изпит с малко по-лош резултат от този на Рейвън.Тя се справи брилянтно.
-Освен в перченето и битките,тя не става за нищо.
Не знам как се озовах на стената.Но Джордан държеше камата упряна в гърлото ми:
-Прекаляваш,Серина.Още сега мога да те убия,наясно ли си с това?
-Давай.Ще предизвикаш война и Хънтър ще унищожи скъпоценната ти сестра.
-Но дали първо тя няма да унищожи него?Замисляла ли си се...-той натисна върха на острието към гърлото ми.Проклетата кръв леко потече.-Това е интересно.
Той се дръпна,облиза върха и ме погледна.
След това изпусна оръжието:
-Не е възможно.
Пристъпих назад:
-Защо го направи?
-Ти си наполовина вампир.
От последната дума направо настръхнах.Гадеше ми се от този факт.
Влязох вътре,взех чантата си и тръгнах към входната врата.Само че той вече беше там.Пътят ми беше препречен.
-Моля те,остави ме да си вървя.Умолявам те.
Той вдигна ръката си към врата ми,отмести косата оттам и докосна мястото, където  някога бях ухапана.
-Как се случи?
Тонът му беше настоятелен,заповеднически дори.Бутнах ръката му,но той хвана моята:
-Върни се в хола.Трябва да поговорим.
Знаех,че ще съжалявам за истината.Щях за пръв път от толкова време да говоря с някого за това.
Стоейки на земята,с чаши с уиски в ръце,му разкрих всичко за себе си.
-Бях глупава да мисля че нещо щеше да се получи.Той искаше само облаги от мен.Накрая просто ме окова и...останалото е налице.
Джордан прехвърляше камата в ръцете си:
-Той те е ухапал,но това не стига.Кръвта ти...
-Той ми вливаше литър след литър чиста вампирска кръв.Дрогираше ме дори.Гените ми се промениха.
-Кога те намериха?
Една сълза се търкулна по бузата ми:
-Бях захвърлена на пътя като куче.Хънтър ме издирваше под дърво и камък,и когато най-накрая ме намери,яростта му беше безгранична.
-Успяхте ли да откриете онзи?
Отпих щедра глътка:
-Хънтър го държа в катакомбите близо месец.Бавно всеки ден точеше кръв и изваждаше зъбите му докато  накрая само кучешките останаха.Накрая просто го накълца на толкова дребни части,че се наложи да го събират с метла.Още чувам писъците му понякога.
Джордан се приближи:
-Заслужил си го е.Дори е било малко,ако питаш мен.Ако някой бе сторил нещо подобно  на Рейвън,щях да го накарам да страда с години.
-Защо тогава ѝ позволи да избяга с Хънтър?Целият ни свят ще бъде разрушен!Вековни традиции,убийства ,животи...те двамата са на власт и решават съдбите на милиони.
-Рейвън може да е всичко,но не е напълно безрасъдна.Знае какво прави.Аз ѝ се доверявам и мога да те уверя че двамата знаят какво правят.
Взех бутилката от ръцете му и отпих.Гърлото ми гореше:
-Ами ако ...ако...ако все пак избухне война?Как ще се бием едни срещу други?
-Кралят на Вълчия клан и Кралицата на Вампирия ще се сражават помежду си до последен дъх.Записано е в новото споразумение   и точка.
Изпих шишето на един дъх.Изправих се рязко,но главата ми се замая.
-Как ще се прибера удома?
Джордан дойде до мен и заговори тихо:
-Няма как да караш пила.Ела в спалнята.
-Не искам.Моля те,нека остана на дивана.Тук ми е добре.
Бърз и сръчен обаче,Джордан ме взе на ръце и ме заведе в една от спалните.Там се сгуших като малко дете и заспах.