"Безмилостна кралица"

Глава 81

~Серина~
Не можех да повярвам,че в момента яздех най-расовия вълк,който някога бях докосвала.Бяха изминали часове,може би дни,така ми се струваше,а ние не спирахме дори за момент.В очите на Бориван се четеше такова желание,той беше полудял.Очите му бяха жълти и ярки,кучешките му зъби издължени,а да не говорим колко много ме хапеше с тях.
-Не мога да ти се наситя,Серина-името ми излизаше от устата му като благословия,огромните му ръце по тялото ми ме придърпваха към него,ноктите ме драскаха,а аз стенех като луда.
Двамата засилваме темпото едновременно и отново изригваме в милиони частици удоволствие.Както той,така и аз извикахме от екстаз,а щом около нас се разля могъща вълна от енергия,вълците вътре в нас сякаш се сляха в едно.Толкова беше силно,че легнах върху Бориван изтощена до краен предел.Той продължи да натиска вътре в мен,а аз леко се надигнах нагоре.Телата ни бяха плувнали в пот,но можехме още.
-Бориван?-едва дишах от изтощение.
Вълкът ме прегърна през гърба и целуна рамото ми:
-Слушам те,мила.
-Къде...къде си бил досега?
-Въпросът е...къде беше ти,мила? Защо Хънтър те е криел толкова-той се надигна с мен в странна поза,която ме накара да пусна главата си назад и почти да свърша отново за безброй пореден път.Усетих нещо да се стича по бедрата ми и погледнах надолу-вече знаех какво е,пет пари не давах,че стаята миришеше на секс толкова много.Двамата с Бориван се проснахме по корем на спалнята му и се огледахме около нас-секцията с телевизора бе издрана от ноктите ми,докато той ме блъскаше до телевизора.Огледалото на гардероба бе счупено,когато избутах Бориван в него и му скочих като дива котка.Да не говорим колко...да му се невиди-цялата стая беше пометена,включително и банята му.Никога не съм си мислела,че някои пози са възможни и могат да накарат и двете страни да изпитат удоволствие.
-Серина...-прошепна той,но преди да продължи очите му прехвърлиха няколко цвята,вълчите нокти се показаха,зъбите удължиха.Мамка му,щеше да се превърне тук и сега.
-Бориван,гледай ме,погледни ме в очите!
Хванах главата му в ръцете си го погледнах с моите очи,онези които белият вълк в мен притежаваше.
-Успокой се,тук съм,до теб съм,всичко ще е наред! Само не се превръщай.
Бориван ме избута от себе си,скочи на крака толкова бързо и се заключи в банята.Отидох до вратата,увита в чаршафа и едва не се спънах в килимчето пред нея.
-Отвори ми! Не искам да оставаш сам.
Но той остана.Чувах как драска по стените и се надявах да не направи някоя глупост.Няколко часа по-късно той се появи в хола.През това време аз си взех душ,изчистих апартамента и направих за хапване.Щом високата му фигура се появи пред мен,не понечих да проговоря първа.
-Ухае...на дом.
-Да,постарах се.
Беше се преоблякъл в изцяло черни дрехи.Косата му бе рошава,очите си бяха същите-различни едно от друго,но поне вече не миришеше на изблици.Беше си същия Бориван както преди.
Той пристъпи бавно към мен.Ръцете му бяха червени,сякаш бе удрял нещо преди секунди.
-Как се чувстваш?
-Не съм сигурен.
-Как така не си сигурен?
Той потръпна.Лицето на този огромен вълк,на този гигант потръпна.Надуших въздуха около него-беше несигурен,дори притеснен.
-Има ли нещо,което искаш да ми кажеш,Бориван?
Вълкът се хвана за главата с двете ръце и рече:
-Помниш ли онази светлина,която се появи докато двамата с теб бяхме там?За момент ти изчезна пред очите ми и се появи тя-той посочи снимката на него и Александра,жената,която е обичал преди.
Преглътнах тежко.Мразех такива моменти,в които цялата изтръпвах и се чувствах като залята с вряла вода.Мразех,когато тялото ми отлично знаеше,че съм сгрешила,само че аз не исках да си призная,за да не се уязвя.Онези ужасни,ужасни мисли и тръпки ме полазиха от петите до върха на главата ми.
-Как така си я видял?-тихичко попитах.
-Тя просто ми се яви,това е.Погледна ме и ми се усмихна.След това сякаш ми кимна и се изпари.
-Бориван,обичаш ли я още?
-Минаха толкова много години,по дяволите.Мислиш ли,че...е възможно да я забравя?-гласът му пресекна на последната дума.
Погледнах към върховите на пръстите си и рекох:
-Трябва да взема момичетата.
Не исках повече да говоря по тази тема.Тялото ми изгаряше до последната частичка.Болеше,болеше.
-Ще изчистя апартамента докато ви няма.
-Няма да се върнем-изрекох и тръгнах към спалнята,където се намираха нещата на Сиара и Ребека.
-Как така няма да се върнете?Кой ще ви защитава?
Тежките му стъпки ехтяха по коридора.
-Тръгваме си-грабнах чантата си и обух набързо токчетата си с червена подметка.
-Серина!-Бориван извика-Оставате тук до последно нареждане от братовчед ти! Той ще ме накълца собственоръчно ако ви оставя да си тръгнете неохраняеми!
-Майната му на всичко,Бориван!
Отключих вратата,посегнах да прекрача прага и думите му излетяха към мен отровни стрели,които се забиха в сърцето ми.
-Серелина Корвиус,спри там,където си.
Никой.Не.Използваше това име.Никой.То беше толкова старо,толкова отдавна ме бяха наричали с него.Сърцето ми заби лудешки,цялата се разтреперих.Сините ми очи бяха заменени от ярките жълти очи,които всеки вълк притежаваше в животинска форма.
Серелина Корвиус умря щом изчезнаха последните същества,които ми дадоха това име,и които никога нямаше да видя повече.В онзи нещастен ден,в онази ужасна година,Серелина погуби себе си и семейството си.Заради любов.Заради глупост.Неподчинение.
Обърнах се към онзи,дръзнал да използва това име и бавно прошепнах:
-Как така знаеш за това име?
Огромната фигура на Бориван се доближи до мен,очите му се премрежиха и той затвори вратата.
-Серелина е рожденото ти име,името на аристократична наследница.Баща ти е бил този,който ти го е дал.А името от рода на майка ти  Магдалена Корвиус е,за да се отличиш от кралските наследници-Данѝел,Хънтър и Ребека.
-Спри.
-От деня,в който си била открита покварена от кръвопийците,си решила да промениш името си.В същия ден си загубила семейството си от вампирска атака...оттогава никой никога не те е наричал по...
-Достатъчно!-извиках и ръката ми проехтя през лицето му толкова силно,че главата му се измести надясно и кръв рукна от бузата му.Погледнах дланта си-вълчите ми нокти бяха на показ,окървавени.Бориван не помръдваше главата си.Стаята се напълни с мирис на кръв,двамата бяхме изправени един срещу друг.
-Бориван?-преглътнах едва.
Той извърна поглед към мен и там имаше ярост.Огромна ярост,огромна и мощна ярост в тези очи.
-Тук ужасно сбърка,малката.
В миг той се преобрази и ме нападна-запрати ме към стената право към  огледалата.Всичко се разпиля на парчета,а аз нарязах ръцете си.Козината му бе настръхнала,изглеждаше тройно по-голям.Той скочи върху мен,притисна ме с лапи към  острите парчета стъкло и понечи да захапе врата ми:
-Бориван,моля те недей!-погледнах го изплашена.
За миг той се спря,озъби ми се и гърлено вече:
-Не така третирам онези, за които ме е грижа.
Вълкът остъпи назад и се преобрази. Вдигна ме от пода и се зае да почиства:
-След като оправя тази бъркотия и се погрижа за теб,ще взема децата от онова място,ще ги върна тук в дома ми,ще се престорим,че не сме изпочупили апартамента  и накрая-ще се държим като едно голямо семейство,каквото винаги съм искал да имам.Всичко ми бе отнето заради предишни грехове,но не съм готов да пропилея тази възможност,да загърбя обещанието си към близък приятел и крал.Аз нося моите рани,ти носиш своите,Серина.Нека не дълбаем повече навътре.Нека те превържа,вълчице.
Без да издам звук,той почисти дланите ми,намаза ги с мехлем и ги уви в бяла кърпа от фин материал.След това ме взе на ръце,сложи ме в спалнята си и ми нареди да не мърдам докато целия апартамент не бъде почистен.Три часа по-късно,навсякъде ухаеше на карамел и препарати,във фурната се печеше цяло пиле с картофи и бекон,а Бориван беше спретнат и облечен в изцяло черен цвят с изключение на помпозните си крокодилски кецове на известна марка за дрехи.
На входната врата,рече:
-Би ли ми падала ключовете за Ролс-Ройса?
-Караш Ролс-Ройс?
-Хънтър ми го предостави като подарък задето се грижа за най-важните момичета в живота му.
-Това са глупости.
-Така е-намигна- последните ми наемници ми платиха два милиона да очистя техен враг.Бързо спечелените пари трябва да се изхарчат бързо,иначе ще ги загубиш в нищо и никакви неща.Сега побързай.
Метнах му ги и той изчезна.
Аз останах сама в тази кутия и реших да поспя в детската.Няколко часа по-късно,на вратата се почука.Не исках да се показвам веднага и затова се завих приз глава.Слухът ми обаче долови всичко-Бека носеше нови кецове,още по шума на подметката разбрах.Сиара гукаше и "разговаряше" с Бориван и Бека,а той им говореше  толкова мило и спокойно.
-Мисля,че Серина спи,най-добре да седнем в хола.Тъкмо ще вечеряме-Бориван отвори вратата към кухнята и Ребека възкликна:
-Ухае просто невероятно!
При споменаването на храна,стомаха ми закъркори.Кога бях яла за последно?
Потъркалях се още близо час и половина  в спалнята и реших да се присъединя към останалите.
Вратата на хола бе затворена,но щом я открехнах,гледката,която се разкри пред мен накара сърцето ми да прескочи няколко удара.Сиара бе в кенгуруто си,носена от Бориван,който се опитваше да я приспи.Ребека бе излегната на дивана като морска звезда на плажа и спеше дълбоко.
-Каза ми,че Сиара е изпила всичките ѝ сили снощи.Това дете има нужда от почивка-Бориван рече с твърд глас.
Успях да накарам Бека да се премести в леглото си и ѝ пожелах лека нощ.Тя трябваше да си почине от всичко.
От своя страна,Сиара не желаеше да заспива.Тя гледаше към Бориван,докосваше гърдите му с малките си ръчички и дори издаваше звуци.
-Свалил си тениската си? Тя трябва да заспи,не да се привлича от изваяните ти гърди.
-Чувал съм,че при допира кожа в кожа бебетата се успокояват. Това ще ѝ помогне да заспи.
-Нека аз я взема.
Бориван ми я подаде и щом нагласих малкото ѝ телце в ръцете ми,запях нежна мелодия.Щом очите ѝ се затвориха и изплю розовата си биберона,Бориван ме спря,прегърна двете ни и тихо прошепна:
-Преместих  легълцето ѝ в спалнята ми.Ще останеш ли при мен тази нощ?
Сърцето ми трепна от вълнение.
-Толкова ли не си ми ядосан? Не искаш ли да забиеш някое стъкло в сънната ми артерия?
Гърлено вълче ръмжене се разнесе и той с твърд глас рече:
-Не се дърпай и ела.
Оставих Сиара в леглото,той свали дрехите си и легна под черните завивки-очите му светеха в мрака и ме наблюдаваха.Бавно се оттървах първо от долнището си,после от сутиена и останах по тениска.Легнах до него с гръб към лицето му.Бориван се доближи до мен,преплете крайниците ни,намести задните ми части към онова негово изключително надървено нещо и ме захапа за врата по лек и нежен начин:
-Не ще ми избягаш,Серина.Моя си.

                             ~..........................~