"Безмилостна кралица"

Глава 56

Докато пътувах в джипа с Драгомир,мислите ми витаеха от Хънтър към Джордан.Поглеждах няколко пъти към пръстена си,но не смеех да го докосна.
Щом се качих в самолета,Драго ме целуна по челото и ми каза,че ще наглежда брат ми.Разбира се,че го скастрих относно близостта му към мен.Но двуметровият гигант не се подчиняваше.
По време на полета си представях Хънтър и себе си сред градините на замъка му.Първата ни среща,първата ни целувка.Помнех как Серина едва не ме заколи,щом ме съзря в имението във Филаделфия.Ребека ме бе приела още от началото-бях поне малко сигурна,че тя със своята дарба е видяла какво точно ще се случва занапред.Затворих очи и пред мен се появи Хънтър.
"Искам да те видя."
"Не ми каза,че отиваш в Русия.Защо?"
"Всичко стана толкова бързо...имах пристъпи и...откъде знаеш,че бях там?"
"Вълците ми те следят изкъсо.А и в пръстена ти има проследяващо устройство."
"Изумена съм."
"Ще се видим в имението.Усетих болките ти преди часове и повярвай ми,самият аз полудях."
"Хънтър,нека да говорим по-късно.Ще се опитам да поспя."
"Пази се,мила моя."
"Обичам те."
Така и стана.Заспах непробудно докато Хестън не ме събуди.Слязох от самолета и се насочих към замъка.Пред портите строени в  редици от двете ми страни,козируваха вампири.Усмихнах ѝм се и тръгнах към покоите си.Бях изнемощяла.Исках да усетя възглавницата под главата си.Трябваше да се презаредя с енергия.Само че обърнах към тронната зала.Отворих вратите и се доближих до огромния трон.Огледах го отгоре до долу и в този момент гласа на Хестън проехтя зад мен:
-Има ли нещо с което можем да ви помогнем,кралице?
Върни времето сто и петдесет години назад,исках да отговоря.Но никой не можеше да ми върне времето,в което бях в разцвета на силите си.Затова просто се обърнах:
-Извикай главните ковачи и ѝм поръчай да ми сътворят нов трон,изцяло черен.Искам диаманти по протежението му и шипове по облегалката му.Нека подлакътниците завършват с гарванови глави.
Той кимна и се поклони.
-Още нещо всъщност.Има ли някакви новини от Ник?
-Пазителят е в неизвестност,но пуснахме разузнавачи из всички кланове да го търсят.Надяваме се да успеем да го открием.
-Благодаря ти Хестън.Днес късно вечерта ще замина за кратко.
-Всичко е наред,нали господарке?Защото...изглеждате притеснена и угрижена.
-Няма за какво да се тревожиш.
Качих се в стаята си и направо легнах с дрехите.Имах нужда да поспя и да събера сили.Взех си бърз душ като сресах косата си докато бе още мокра.Огледах полилавялото си тяло и докоснах корема си-толкова твърд.Не усещах нищичко-облякох широка рокля и легнах в леглото.Ала сънят не ме хващаше дори и след часове.
Надигнах се и се подготвих за път.Оповестих Хестън за заминаването си и останалите вампири,които бяха с него попитаха за брат ми.Отговорих,че скоро ще се върне.
Запалих Urus-а и потеглих към Филаделфия.Нямах търпение да видя Хънтър.