"Безмилостна кралица"

Глава 31

Напуснах Леденият замък като торнадо от най-висока степен.След като Богдан се присмя на властта ми,аз се изсмях на гроба му след това.
Брат ми не посмя да каже и дума за стореното.Виждах паниката в очите му,но бях толкова разярена,че не ми пукаше от нищо.Бронислав остана в двореца по моя заповед.Накарах го да се моли на пода като отрепка.Не повдигнах въпроса за Ярослава поради две причини.Номер едно- исках да си мислят,че съм безкрайно заблудена кучка.Номер две - след бруталният ми изблик на ярост,не исках да виждам никого.Сега,два дни след случилото се и вече официално удома,бях заета да стрелям с лък,да мятам кинжали и да троша обурудването ни за тренировки.Главата ми бе замъглена от болка,мисли и Хънтър.Той щеше да ме притърси скоро.Усещах го с костите си.
По време на обратния полет към Ню Йорк,повръщах два пъти.Джордан настояваше да му кажа защо се случва всичко това,но аз мълчах и просто държах кинжали в ръцете си.Стоманата ме успокояваше.
Щом ми омръзна да мятам оръжия,излязох  от залата и тръгнах към покоите си.Развързах косата си от кока и се погледнах в огледалото-само ярост.Огненото червено преливаше към жълто и зелено.
-Рейвън,Рейвън.Животът ти се обърна рязко надолу само за няколко месеца.
В този миг,гласът на Хънтър проехтя в главата ми.
"Какво се е случило с теб,мила моя?"
Ухилих се болезнено.
"Твърде много за обяснение,Кралю на вълците."
"Изглеждаш различно...Рейвън,защо не ми каза,че ще си боядисваш косата?И то в бяло?"
Само ако знаеше защо съм в това положение.Де да беше наясно.
"Не съм го направила аз.Събудих се една сутрин по този начин."
"Кога ще те видя в дома си?"
Излегнах се на леглото.
"Няма да е скоро."
Усетих раздразнението му.
"Обеща ми,че ще е скоро.Рейвън,по дяволите чакам те от цяла вечност!Не може да ми бягаш постоянно!"
Озъбих се,разкривайки издължените кучешки зъби.
"Хънтър,сторих разни неща и в момента не желая да виждам никого и нищо."
"Дори и мен?"
"Дори теб."
"Наясно си,че ако ти не дойдеш тук,аз ще те взема насила от дома ти,разбираш ли?"
"Само опитай,скъпи.Брат ми ще те разреже на две."
"Когато закопнееш някой да ти топли леглото,ми се обади. И без това ме търсиш само затова напоследък."
Яроста отново ме заля.
"Говориш като глупаво човешко същество.Осъзнай се."
"Ти се осъзнай.Май тежестта на короната не ти понася добре."
Прекъснах връзката.Изправих се от леглото и извиках:
-Да гориш в Ада!
Избутах всичко от масата,разхвърлих гардероба си и леглото,метнах два ножа към огледалото и продължавах да викам истерично.
Ник влезе в стаята ми:
-Рейвън,какво се е случило?Не,не насочвай този арбалет към мен!Рейвън,недей!
-Вън от стаята ми! ВЪН!
Той се изниза така бързо както и влезе.Сринах се бавно на земята и рекох :
-Аз съм Рейвън черният унищожител.Аз съм наследница на Арабела и кралица на Вампирия.Никой не може да ме победи.
Прекарах целия ден  въргаляща се в рокли,кинжали и остатъци от стъкло.

                           ~Серина~
Четях стари книги в библиотеката в замъка.Днес денят бе дъждовен,но идеален за подобни занимания.Бях също и решена да потърся информация за случващото се с Рейвън в момента.
Все още не можех да повярвам,че тя носеше хибрид.Детето на братовчед ми,наследник на короната.Нямаше как да нещата да се усложнят още повече.
Главата ми изведнъж се замая.Затворих очите си и пред мен изникна образа на Джордан.
"Какво правиш тук?Чакай,как така мога да говоря с теб?"
"Опитах кръвта ти.Не помниш ли?"
"Да,но...защо те виждам?"
"Серина,имам нужда от помощта ти."
"Моята?Защо и какво се е случило?"
Той въздъхна.
"Рейвън не е наред.Всичко в нея се преобръща с адски бързи темпове."
" Какво имаш предвид?"
"Загубила е доста тегло,косата ѝ е наполовина бяла,а и да не говорим за неубоздната ѝ жажда за кръвопролития.С една дума-реже глави наред и това ѝ доставя огромно удоволствие."
Та тя е родена да убива,какво толкова е изненадан от това?
"Какво искаш да направя аз?Рейвън е вампир,аз съм вълк.Различни сме."
" Ти си наполовина част от нашият вид.По-близка си с нас."
Не можех да му кажа.
"И?"
"Помогни ми да я излекувам.Опасявам се,че сърцето ѝ е толкова увредено че може би няма да доживее до 286 си година."
Тя е бременна.Носи хибрид.
"Ще се разровя в книгите и ако намеря нещо полезно,ще ти го изпратя.Ти бъди до нея.Не ѝ позволявай да се чувства сама."
"Лошото е,че тя не желае да разговаря с никого.По цял ден се занимава с тренировки.Забелязах,че е започнала да носи някакви корсети,които толкова затяга,че едва успява да си поеме въздух."
Иска да се самоунищожи.Рейвън ще се съсипе.
"Бъди до нея.Не я изоставяй."
"Ще чакам отговор.Благодаря ти,Серина.Оценявам го."
"Не се безпокой.Тя ще бъде добре."
След като спрях да разговарям с него,се подпрях на един стол.Осъзнавах какво ставаше-в стремежа си да скрие случващото се,тя бе готова да се заличи докрай.Ако Хънтър не разбереше за бебето в най-скоро време,вероятността дяволската принцеса да се прости със живота си бе огромна.
Излязох оттам и тръгнах към кабинета на Хънтър.Усещах,че е вътре още от далече.Без да почукам влязох и рекох:
-Трябва да поговорим.Спешно е.
Той изглежда не бе в настроение:
-По-късно.
-Става въпрос за вампирското кралство.И по-скоро за наследниците му.
Хънтър ме погледна:
-Какво с тях? Рейвън отново ли е убила?
-Прати писмо на принц Джордан.Поискай аудиенция с него,колкото се може по-бързо.
Той се изненада:
-Серина,какво те прихваща?Защо да го моля да идва тук?
-Става въпрос за Рейвън,Хънтър.Наистина трябва да говорим с брат ѝ.
-Криеш ли нещо от мен?
Знаех,че трябваше да излъжа.Но поне го правех заради Рейвън.Той може би щеше да ми прости.
-Не крия нищо от теб.Ти направи това,което ти казах.Но Рейвън не бива да бъде тук.Подчертай го изрично.
-Тя ще дойде.Не мисли,че ще го пропусне.
Обърнах се да си тръгвам:
-Повярвай ми- тя не би оставила кралството си само.Дори ако ще светът да избухне в пламъци.