"Безмилостна кралица"

Глава 12

             •Замъкът на принцесата •

Два дни след случката в бара,Хънтър още не се бе свързал с мен.Очаквах още същата нощ кралят да ми се развика през връзката ни,но уви-цареше мълчание.
Бях объркана и не знаех докъде ще стигне цялата тази работа и с принцеса Ярослава.Това момиче бе живяло някъде там по света,скрито от вампирите и чак сега,след толкова много години,най-накрая реши да се покаже.Не можех да го проумея.
Стоях в кабинета  на баща ми и претърсвах документи,книги и всякакви източници на информация за седемте клана.Навсякъде пишеше за Влад и семейството му,но за Ярослава нямаше и следа от нищо.
Теорията ми че тя най-вероятно е незаконно дете на краля все повече се изостряше.При вампирите,да имаш дете извън брака си не беше често срещано.Всички се придържаха към правилата и малко ги преминаваха.Явно бащата на Влад е бил истински развратник,но и хитра лисица.Успял е да скрие отрочето си от света и дори от родителите ми,краля и кралицата на всички вампири.А за такива деяния,наказанието бе сурово.
Внезапно главата ми забуча.Подпрях се на бюрото и изругах.
-Не отново.
Болката се засили по гръбнака ми и оттам достигна чак до ходилата ми.Тялото ми трепереше,а очите бясно променяха цвета си.Понечих да се надигна,но го направих толкова рязко че масивният дървен стол се заби в стената и аз паднах по лице на белия мрамор.
-По дяволите !Демоните да ме вземат!
Изправих се рязко и залитнах назад,този път падайки по гръб.Усетих сякаш костите ми да се чупят и да се забиват в плътта ми.Изревах от болка.
Обърнах се надясно и забих нокти в пода.Цялата се тресях.Извиках името на брат си.
Секудни по-късно,Джордан се появи целия пребледнял.Бе усетил всичко.
Той коленичи до мен и ме вдигна на ръце:
-Рейвън,как се озова тук?
-Кръв.Веднага.На мига.
Той ме занесе в лечебницата и се развика на докторите :
-Принцесата не се чувства добре.Донесете златната кръв.
Агонията, през която минах следващите два часа не можеше да се опише с простички думи.Тялото ми сякаш променяше формата си,костите ми ту се издължаваха,ту се свиваха.Гръбнакът ми се местеше,а органите ми се подуваха.
Успях да се успокоя едва след като ми бе влята два литра златна кръв.Болката бавно отминаваше,но аз още я усещах в пълната ѝ сила.
Лежах на леглото като парцал след добре свършена домакинска работа.Косата ми беше сплъстена,а кожата потна.Ненавиждах цялата тази гнусотия по себе си.Джордан говореше с лечителите в другата стая,а аз зяпах белия таван. Щом той излезе ,последван от един лечител,брат ми ме погледна с не много ведро изражение.
Лекарят вампир изгаси лампите на стаята и включи един от сложните монитори по стените,на които се показа рентгенова снимка на тялото ми от кръста нагоре.Леко се надигнах.
Имах две счупени ребра .А сърцето ми...приличаше на кайма.
-Какво искате да ми покажете с това?
Докторът ме погледна съжалително:
-Здравословното ви състояние изобщо не е цветущо ,ваше величество.
-И?
Джордан се хвана за главата.Той знаеше че дори и на прага на смъртта,пак щях да се смея.
-Трябва да ви кажа, че тялото ви в момента претърпява метаморфоза породена от  куршумът,който извадихме от най-важният орган в системата ви.
-Всичко това е заради онова малко нещо?Трябва да се шегувате,докторе.
-Боя се,че е така.
-И какво трябва да правя при това положение?Просто да се примиря?
-Съветвам ви да намалите тренировките,въобще целият си физически труд до минимум-той се наведе към мен-С други думи,драга,препоръчвам да не напрягаш сърцето си и тялото,докато не измислим как да те излекуваме напълно от всичко това.
Хареса ми освободеното поведение на лечителя.Отдавна не ми бяха говорили така.
Усмихнах се и рекох:
-Колко време ще продължи това?
-Може би няколко месеца.Ето защо ви съветвам да не влизате в ръкопашен или какъвто и да е било бой в скоро време.Пазете се ,за да може да заздравим органите ви.Ребрата   ще се оправят изцяло,стига да се пазите.
Изправих се от леглото и започнах да обувам обувките си.Докторът изпъшка:
-Умолявам Ви,ваше благородие помислете над думите ми.Сърцето ви е все още тежко увредено и дори няколко  удара или прорезни рани са достатъчни ,за да ви увредят неизлечимо.Дори по-лошо.
Продължих да не слушам,взех  дългото си кожено яке и шумно излязох от стаята.Насочих се към покоите ми и щом влязох вътре,отново прибегнах към сейфа с алкохола.Но там под него,се намираше още един.В черния куфар, намиращ се вътре,извадих десет спринцовки пълни с тъмна течност.Някога наброяваха 27,но с годините намаляха рязко.Взех една и я забих в бедрото си.Болката бе наописуема,но си струваше.Усетих ребрата ми да застават обратно на мястото си ,а през кожата можех да видя как костите на ръцете ми се наместват.
-Дори и вие ли?
Облегнах се в стола ми и след като течността изпълни тялото ми,издърпах иглата навън.Най-накрая усетих,че повечето от болката бе изчезнала.
Облякох се с изцяло чисти дрехи и застанах пред огледалото.Лицето ми беше леко по-бледо от обичайното.Учудващо  бях загубила доста телесна маса,а даже не бях забелязала. Седнах на ваната и затворих очи.Хънтър не биваше да разбира за състоянието ми.Ако само усетеше,че нещо с мен не е наред щеше лично да ме отведе от тук.
Изведнъж,гласът му проехтя в главата ми.Беше се излегнал в стаята си и мяташе ножове нагоре към тавана.Те обаче нарочно не достигаха до горе,а той ги привличаше отново към себе си и повтаряше същото отново и отново.
-Рейвън.
Само една дума.Бях свикнала баща ми винаги да ме укорява,започвайки така.Но Хънтър...не знаеше срещу какво се изправя.Каква буря бе в мен.
-Само не ми дръж  такъв тон,Хънтър.
-Заслужаваш много повече от това,скъпа.
Озъбих се.Кучешките ми зъби се издължиха.
-Убила си един от нашите.Защо?
Изправих се рязко:
-Той ме нападна.Как очакваш да постъпя?
-Рейвън ,наясно ли си че пристъпи правилата на споразумението?Това означава война!Нова война!
-Ти би трябвало да държиш долните си помияри далеч от дома ми,Хънтър! Предположение,че всички те знаят на какво съм способна,колко лесно мога да ги избия,как си позволяват въобще да припарват на моя територия!Ако ги бе разкарал от Ню Йорк ,всичко щеше да е различно!
Хънтър изръмжа :
-Значи ми казваш че не съм способен да управлявам  народа си ?!Това ли ми натякваш?Не си всемогъща,Рейвън.Не го забравяй.
Нещо в мен се подпали.Нещо дълбоко и диво.Знаех,че ще избухна.И го направих.
Взех една малка статуетка от плота на банята и я запратих към огледалото.
-Идиот!Долно,мърляво псе!Как се осмеляваш да ми говориш по този начин!Знаеш ли с кого си имаш работа,Кралю на вълците?
Той изръмжа:
-Глупачка си ,ако се  мислиш за такава!
-ЩЕ ТЕ ДОВЪРША!
-Не си на себе си,Рейвън!Щом се успокоиш,ще говорим отново.И без това скоро ще се видим в Раскар.
Последва втори удар в огледалото.Този път то официално се строши на стотици парчета.Също като сърцето ми.
-Не желая да говоря с теб никога повече.
Той въздъхна.
-Така да бъде.
Подпрях се на плота и погледнах към малкото останали парчета на стената.Сълзи от ярост потекоха по бузите ми.Стиснах зъби и извиках:
-Аз съм Рейвън,принцеса на вампирите.Аз съм черен унищожител и дъщеря на дявола,наследница на великата Арабела и бъдеща кралица.Във вените ми тече кръв сто пъти по-силна от тази на десет вълчи водача.Аз съм...смърт.

                       ~•~•~•~•~•~•~•