"Безмилостна кралица"

Глава 63

Стоях неподвижна вече няколко секунди,почти минута.Все още не можех да обработя информацията.В крайна сметка най-накрая проговорих:
-Сгодени?
Ярослава беше пребледняла,а брат ми не мърдаше от мястото си.
-Да-отговори той-...искахме да ти кажем по-рано,сестро,но ти бе изключително заета и...е,сега е момента.
Погледах отново диаманта на ръката на Ярослава и се усмихнах:
-Кога се случи това?
Двамата се спогледаха:
-Всичко стана толкова бързо...при последната визита на Джордан в Русия той ми предложи и аз приех.
Принцесата се усмихна и аз видях щастието в очите ѝ.Думите ѝ,че страда задето си няма никого прокънтяха в главата ми.
Преглътнах:
-Ами тогава какво друго бих могла да ти кажа освен добре дошла в семейството!
Прегърнах я силно и след това пернах брат ми по врата:
-Ще ми докараш удар с подобни новини!
Джордан се усмихна широко и рече:
-Не искаме сватба и такива неща,просто ще заминем за Русия след коронацията ти.
-О,как ли пък не!Вампири от цял свят са дошли тук,а ти си мислиш,че ще се разминеш без празненство!
Той завъртя очи и погледна към Ярослава:
-Обичам я,Рейвън.Нямаш си представа колко.
Принцесата се усмихна и го целуна.Намесих се:
-Защо не съобщим новината щом всички кралски особи пристигнат?Така ще е най-добре.
-Разбира се.
-А сега ме извинете,имам нужда да отскоча до покоите си.
С уверена походка минах през тълпата от вампири,които вдигаха наздравици и говореха на висок глас.Нямаше нужда да поглеждам към Кървавия варварин-той сам ме последва след няколко минути.Щом влязох в покоите си грабнах бутилка водка и изпих няколко глътки.Течността изгори гърлото ми,но не спрях дори след като Драго прекрачи прага.
-Какво става?
-Джордан и Ярослава са сгодени.
Очите му щяха да изскочат:
-Повтори,моля.
Дали един убиец бе способен на обноски?Вдигнах бутилката:
-Чу ме и от първия път,варварино.Не се прави на глух.
При споменаването на това определение,зелените очи на Драго потъмняха:
-Дила-Кадиджан отново ли ти пълни главата с приказки?
Посегнах за още питие,но той хвана ръката ми,заговаряйки на руски:
-Престани да пиеш!И двамата  знаем,че алкохола не ти понася,Равена!
-На кого заповядваш,Драгомир?
Зъбите му се издължиха:
-На тази,която обичам.
Погледнах го право в очите.Той е труден характер.Вече не е този от Академията,а касапин.Унищожава всичко.
-Дали да те завлека обратно долу,макар че вече си достатъчно пияна?Или просто да те сложа да легнеш?-очите му зашариха към коланите на роклята ми,опасани около дясното ми бедро.
Довърших водката и рекох:
-Знаеш ли и без това не ми пука.Лягам си-със или без теб.Всичко ми дойде в повече днес.От килера та чак до тайния годеж на брат ми.Не издържам.Не ми пука какво ще говорят за мен.
Съблякох роклята и я оставих на пода.Метнах токовете към Драго,а той ги улови с една ръка.
Мушнах се под завивките и рекох:
-Не си мисли,че ще ме докоснеш тази нощ.
Той си сипа бокал с кръв и го изпи наведнъж:
-Връщам се при останалите.Спи спокойно.
-Върви.
Заспах по средата на леглото.Бях изтощена психически и съм изпаднала толкова дълбоко в сън,че едва усещах сърцето си.А сънища,свързани с Хънтър ме гонеха цяла нощ.
Вървях сред тъмна гора,а листата по дърветата се полюшваха от полъха на вятъра.Погледнах небето-всичко бе мрачно,само огнено червена луна осветяваше земята.
"Ето те.Сама си."
Пред мен се появи Хънтър.Косата му бе рошава,дрехите все същите.Но очите-нещо в тях се беше променило.
"Не съм сама."
Той ме огледа-дори в съня си бях облечена с роклята от по-рано.
"Щастлива ли си?"
И двамата пристъпихме един към друг.
"Никога нищо няма да ми е достатъчно,Хънтър.Никога."
Вълкът дойде още по-близо до мен.
"Сиара?"
Болеше ме да си говорим с по две думи-нещо,което никога не правехме.Но разбирах колко е наранен и беше цяло чудо,че въобще ми говори нещо.
"Тя вече е само моя грижа."
"Ловецо...не мога да се върна,разбери го."
"Не съм те ѝ молил,гарване.И не искам."
Нещо в мен се пропука.Нещо дълбоко крито от всички-то поддаде.
Той се доближи толкова близо,че хвана лицето ми в шепи,извисявайки се над мен.
"Как се чувстваш като заспиваш до него?Обичаш ли го по дяволите или просто си играеш с всички,Рейвън?!
"Стига."
"Питам те.Мислиш се за незаменима?Е,скъпа моя-такава си.Моята принцеса бе различна.Но вече я няма."
Очите ми горяха.
"Твоята принцеса наистина я няма и не си мисли,че не усещам липсата ѝ.Искам да върна времето назад,Хънтър.Искам да го върна,но не мога."
"Казах ти вече-не съм те молил да се връщаш.Омръзна ми да слушам лъжи и празни обещания."
Ядосах се.
"Тогава защо си в главата ми?Защо по дяволите не ме оставиш завинаги,а продължаваш да мислиш за мен?"
Той пусна лицето ми,аз го гледах с червени очи.
"Не забравяй коя си ти за мен.Никога."
Извиках срещу него с колкото глас имах.Виках толкова силно,че исках светът да се преобърне.Щом се надигнах от леглото,продължих да крещя в тъмнината и да се мятам в леглото докато ръцете на Драго не ме уловиха.
-Спокойно Рейвън,тук съм.Не си сама.
Ето те.Сама си.
Дишах учестено и очите ми пареха.Драго ме върна на възглавницата и ме прегърна силно.Чак след като видимо се успокоих,той попита:
-Какво сънува?
-Него.
Вампирът ме прегърна по-силно.Сякаш не искаше да знае името на този него,но беше наясно кой е той.Усещах гърдите му до гърба си и топлина се разля по цялото ми тяло.
-В името на Великите седем,ще се побъркам,Драго.
-Докато дишам няма да позволя на никого да те нарани.Ще те пазя с цената на всичко,Рейвън.
Сгуших се още повече в него.По някоето време малко преди слънцето да изгрее,изпитах огромна жажда за кръв и държах Драго полуизправен в леглото,докато се хранех.Бях озверяла за кръв след цялото това напрежение.Събудих се легнала върху него и реших да го оставя да полежи още-и без това беше изтощен.
Облякох направо официалните си дрехи,защото можех да очаквам пристигането на последните кралски особи и унищожителите да се случи всеки момент.Дълги над коляното велурени  ботуши с ресни,черно кожено яке и  боди под него с изрязано v-деколте и къси черни панталони бе днешния ми избор.Не бях в настроение за рокли.Отправих се към тронната зала,където брат ми и Сет разговаряха,а Ярослава и Сахара играеха шах.Дила се появи зад мен и заговори на арабски.
-Знаеш,че не разбирам родния ти език.
-Лично ще се заема с това,когато дойдеш удома.
Усмихнах се и тъкмо да седна при останалите,когато ми бе съобщено че Делгадо и група ще пристигнат всеки момент.Подпрях се на масата с двете си ръце,а Сахара и Ярослава ме погледнаха с учудване.Затворих очи и щом ги отворих,знаех че са променили цвета си в черно.Подготвях се да не разкъсам Делгадо след последната ни среща.Тях нямаше да посрещна в двора както направих с останалите,о не.Не желаех да отдавам подобна чест.След около двадесетина минути,в залата се изсипаха толкова много вампири пазители,а след тях влязоха наследниците на  четвърти клан -Делгадо,Делторо,Катарина и Касандра,Рафаел и Раниел,Лусиана и Лестия.Движеха се по двама,а освен това между всяка двойка имаше нещо сходно в облеклото.Принцесите изглеждаха зашеметително в блестящите си рокли,а нахаканите ѝм походки говореха за увереността,лъхаща от тях.Мъжете от своя страна бяха като черни птици сред целия този пищен разкош-облечени в официално облекло,това което най-много привличаше вниманието бяха тежките ѝм ланци по вратовете.Всичките до един блестяха. Пръстените по ръцете ѝм ясно заявяваха за финансовото положение на клана.Но никой не носеше корона.
Осемте особи се наредиха пред мен и леко приклекнаха,с изключение на Делгадо.Той просто ме погледна в очите и кимна леко.
-Добре дошли в моя дом,наследници на Херандас.Истинско удоволствие е да ви видя всички заедно тук.
Брат ми се намеси:
-Моля,заповядайте сред нас.
Напред до Делгадо  престъпи най-малката сестра Лестия.Тя и Касандра,за разлика от останалите,бяха далеч по-възпитани и имаха  уважение към нас.
-Ваши величества,от името на братята и сестрите ми сърдечно благодарим,че ни отправихте покана за това прекрасно събитие.За нас е чест да сме тук.
Усмихнах ѝ се искрено.Знаех,че  поне за нея и Касандра е така.
-Е,заповядайте тогава.
Всички до един се настаниха,а във въздуха се усещаше напрежение.Видях с периферията си,че Драго влиза в залата и застава няколко метра зад мен.Делгадо и компания седнаха на другия край на масата и заговориха на родния си език.Отново и само двете момичета се запознаха със Сахара и Сет и си личеше колко са радостни да срещнат нови лица.Ярослава погледна към мен и аз прекъснах всякакви разговори:
-Позволете да ви представя бъдещата принцеса на клана на Русия,нейно величество Ярослава.
Тя се изправи уверено и се усмихна на новодошлите.Лестия и Касандра склониха леко глави в знак на уважение,но братята ѝм просто я  огледаха.Накрая Делгадо рече:
-Хубав трофей,Рейвън.Сигурен съм,че добре ще пасне на стената ти.
Ето че едва няколко минути са минали откакто е дошъл и вече ми лазеше по нервите.Вдигнах ръка и музикантите засвириха приятна мелодия.Ярослава седна до мен и продължи да разговаря с Дила-Кадиджан и Сахара.Аз също седнах в стола си,но погледът ми се заби в нахално полуизлегналия се в стола Делгадо,който ме гледаше така сякаш съм парче месо,което чака да бъде обладано.Ето защо продължих да го гледам с черни очи и не спрях да го правя,докато не ни поднесоха поредните бокали с кръв.Разговорите ставаха все по-силни,но моят поглед бе забит на едно и също място.Делгадо пиеше бавно от бокала и след всяка глътка облизваше устни и разкриваше зъби.С това си поведение направо ме предизвикваше.
Никой не говореше с тяхната групичка,събрала се на другия край.Само Касандра и Лестия успяваха да завържат приказка с останалите.
Щом изпих поредния си бокал с кръв просто не издържах.Изправих се,преметнах косата си от едната страна така че да разкрия светлата си кожа и тръгнах към изхода.Погледнах за секунда Делгадо и той се изправи,тръгвайки след мен.Драгомир понечи да ни последва,но с единствен жест на ръката му заповявах да стои настрана.
Делгадо вървеше на почтително разстояние от мен,докато не го изведох в крайното крило на замъка,където се провеждаха тренировките на унищожителите.В момента навсякъде беше празно.Делгадо се изравни с мен и влязохме в стаята с оръжия.
-Напрегната си,Рейвън.Искаш ли да ти помогна да се отпуснеш?
Ненавиждах го целия.Обърнах се към него и рекох:
-Ти си в моя дом,Делгадо,и очаквам да спазваш правилата ми-той се ухили нахално и погледна към деколтето ми. Вдигнах лицето му нагоре,стиснала до такава степен страните му с острите си нокти,че оставих леко зачервяване-Искаш да те убия пред погледите на всички?
Ръката му се насочи към колана ми,дръпна го рязко напред и доближи тялото ми до неговото:
-Внимавай с кого разговаряш,аз не съм твоя черен унищожител -плътният му глас ме накара да потръпна.
Изсъсках му насреща.Той разкри зъби и ме бутна към масата.
-Ако посмееш само да ме захапеш,помни ми думата,че ще те удуша с ботушите ми!
Делгадо ме огледа и рече:
-Все още съм ти сърдит,Рейвън.Държанието ти към мен беше...-той се наведе и прошепна в ухото ми-...може би все пак има начин да ми се извиниш.
Краката му затиснаха моите към мраморната повърхност и ме накараха да се разкрача.
-Винаги ще си останеш същия,нали?Долно копеле,готово да продаде и собствените си родители за власт и разврат.Нямаш никаква промяна от  години насам и най-лошото е че братята ти,Катарина и Лусиана са същите проклети изроди като теб.
Делгадо се ядоса-очите му кървясаха и захвата около мен се стегна.Пръстите му се забиваха в плътта ми.
-Кажи ми,Делгадо,дали жена ти подозира че компееш да си легнеш с кралицата на цяла Вампирия зад гърба ѝ?
Той ме пусна,но виждах похот в него.Винаги бях отвратена от такива като него-той не ценеше почти нищо в живота си.Не веднъж се беше опитвал да ме подчини,но винаги завършваше с някоя драскотина по лицето,юмрук в челюстта и натъртени слабини.Имах чувството,че съм магнит за вампири идиоти.
-Никой не го интересува какво мисли тя.Най-малко път теб.
Вампирът закопча ризата си и рече:
-Да те видим Рейвън колко смела си всъщност.Или това е просто една маска,една роля,която играеш.
Изправих се напълно,извадих кама от ботуша си и рекох:
-При втората ти издънка,няма да има пощада.
С едно движение той ме обърна и бутна към масата така че да застана в неудобна полулегнала позиция.Тялото му над моето ме накара да дишам със затруднение.
-Има нещо различно в теб,принцеске.Сякаш...-той подуши въздуха около мен-...претърпяла си нещо.
Дланта му спря на едва доловимите следи от зъби по врата ми,оставени някога от Хънтър и изсумтя:
-Няма да се научиш с кого да бъдеш,нали така?Разпилявяш се по боклуци,скъпа.Нечистокръвния войн си остава боклук за цял живот,без значение от чия власт се възползва.А виж по какъв начин е белязал безценната ти плът.
Бутнах го към вратата  с всичка сила и положих камата под гърлото му:
-За последен път те предупреждавам-мери си приказките и знай мястото си.
Вампирът се извиси над мен:
-Само затова ли ме извика?
Хванах дръжката на вратата,но той сложи ръката си върху моята:
-Ще те посъветвам само едно-ти трябва да бъдеш внимателна,принцеске.
-Приключихме тук-процедих през зъби.
Отворих и с бърза крачка се насочих към тронната зала.Там обаче беше празно-всички вампири се намираха в градината.Подпрях се на масата и огледах трона си в другата част на залата.Защо бях толкова нервна?Защо се ядосвах за най-малките неща до такава степен,че ми идеше да убия някого?
Седнах в стола си и закрих лице с ръцете си.Вдишах  и издишах няколко пъти,след това изпих още малко кръв.Изправих се и реших да се  върна обратно в покоите ми.Там поне можех да намеря уединение.Само че на леглото ми бе разстлана огромната червена рокля,с която възнамерявах да се появя на коронацията си.Кой бе влязъл тук?Дали...
Надникнах в гардоробната и заварих Драгомир вътре.
-Искаш да мериш нещо или просто си търсиш белята?-попитах с раздразнение.
-Не,всичко е наред.Просто проверявах.
Той ме задмина и върна роклята на мястото ѝ.
-Ти какво правиш тук?
-Това е моята стая,ако си забравил.
Драгомир се доближи до мен и сбърчи нос:
-Какво прави заедно с Делгадо?
-Копелето ми лазеше по нервите и реших да го науча на обноски.
Допрях се до мраморната маса и свалих коженото си яке.Драго не свали поглед от очите ми:
-Ухаеш на него-значи не сте водели просто разговор.
-И?
Той ме хвана през кръста и се наведе към врата ми.Там остави целувка:
-Ще се въздържа този път.А какво още ти каза Дила за мен?
Дръпнах се от него.Очите му бяха яркозелени.
-Обичайните неща.Убиваш без да ти мигне окото...-той повдигна едната си вежда и въздъхна-...Предвестителя,Черната смърт -известен си по света  с още куп имена.
-Не е лесно да си спечелиш такава слава,Рейвън.Дали твоят вълк не е убил стотици хиляди вампири през живота си като мен?
Стиснах устни и се отдръпнах от него.Влязох в дрешника и махнах разголените си дрехи- нищо хубаво нямаше да излезе от това.Както всеки вълк,така и унищожителят беше териториален и държеше много на своето.Но аз не можех да бъда окована,не.Вдигнах косата си на висока опашка и сложих тежко колие на змия около врата си.Махнах дългите ботуши и късите панталони,а на тяхно място облякох дълга почти по тялото черна пола.Съчетах я с високи сребристи токове и над горната ми дреха сложих пухено яке с естествен косъм дълго малко над кръста.
-Гладна ли си?-попита Драго от спалнята.
Върнах се до него:
-Искам да си поговоря с Ярослава.Можеш да ме оставиш.
-Тя е в градината със Сахара.Можеш да я откриеш там.
-Заяждаш ли се с мен?
Очите му придобиха познат цвят.Вгледах се надълбоко в тях.Доближих се до него и той също не отделяше поглед от мен.Стояхме така няколко минути без да продумаме.Драгомир дишаше равномерно,докато моето сърце биеше лудешки.Той пристъпи най-близо до мен,дръпна ме в прегръдка и аз потънах в силните му ръце.В продължение на няколко дълги минути не се отдръпвахме един от друг.Унищожителят погали косата ми,вдиша аромата ми и накрая ме целуна.Бях готова да заспя в прегръдките му.
-По-спокойна ли си вече?-гласът му проехтя в цялото ми тяло.
-Мхм.
Ръцете му легнаха ниско на кръста ми.
-Как успяваш да си толкова уравновесен, спокоен?Не разбирам...
-Имам си начини,Рейвън.
-Сподели ми.
Ръцете му ме обърнаха с гръб към него,но отново бях притисната в гърдите му:
-Ще ти споделя нещо друго-в деня на твоята коронация смятам да се татуирам.
-Какво?Знаеш,че ни е забранено да имаме други татуировки освен тези на унищожител.
-Смятам да заобиколя правилата.Все пак ти също имаш повече от допустимото.
-Тези от китката до лакътя получих щом разбрах за Сиара,но както виждаш те изчезнаха щом се върнах тук.А онази луна...
Тя беше избледняла доста.Почти не се виждаше даже.
-Какво смяташ да изрисуваш на тялото си?
-Sanguine imperium.
-Какъв е този език?
Драго се усмихна криво:
-Латински.Май си го позабравила,а?
-За твое сведение,аз въобще не съм го учила.
В академията бях изключена от доста часове,поради ред причини.Почти всеки учител имаше по някой гаден спомен от мен.
-И как се превежда?
-Империя от кръв.Нещо като съкратен вариант на...
-Пълната клетва на Черния унищожител.
Той кимна.
-Гърбът ти е осеян с тази клетва,защо по дяволите ще си татуираш същото?
Драго не ми отговори.Прегърна ме за последно и излезе от стаята.Останала сама сред вещите,нямах друг избор освен да изляза и да потърся Ярослава.Намерих я в компанията на Сараха.Двете май наистина си допаднаха.Те ми се поклониха,аз от своя страна учтиво помолих принцесата на сухата земя да ме остави с тази на пустата.
-С какво мога да бъда полезна,ваше величесто?
-Ще бъдем едно семейство,Ярослава.Не искам да се чувстваш неудобно в мое присъствие.
Принцесата се усмихна.Черната ѝ коса и очи блестяха-тя преглътна и рече:
-Нямаш представа колко много значи тази дума за мен.Семейство.Сплотено семейство.Такова,каквото не можах да изградя...досега.
-Джордан ще те пази,аз също.Станеш ли веднъж част от семейството,оставаш завинаги в него.
Тя неочаквано силно ме прегърна.Отвърнах ѝ без да се замисля.Макар в началото да бях скептична към нея,Ярослава просто искаше да стане част от вампирите и най-накрая да намери някой,с когото да сподели живота си.Да бъдеш отритван от собствения си вид,бе тежко.Но тя вече нямаше да изпитва самота никога повече.
Думите ѝ бяха толкова истински.Виждах в нея желанието да се докаже на останалите колко заслужава трона,виждах в нея потенциал да постигне много.Дори...разпознавах отчасти себе си в нея.
-Е,кажи ми допадат ли ти останалите?
Продължихме да се разхождаме из градината,докато тя надълго и нашироко ми споделяше мнението си за всяка от кралските особи.
-Сахара е изключителна.Владее клана си със Сет също като теб и Джордан и макар болката от загубата,успява да се справи.Силна,непокорна и отдадена докрай на принципите си.Още щом я видях знаех,че ще си допаднем.
-Сет и Джордан намериха обща приказка още от момента,в който се запознаха и оттогава поддържат приятелска връзка.Отношенията ни с останалите вампирски дворове са от голямо значение.
Тя кимна.
-Нейно величество Дила-Кадиджан отначало ми се стори малко...как да се изразя...малко надута в отношението си.
-Арабската наследница не за пръв път създава подобно впечатление.Запознавайки се с нея преди много години разбрах,че между нас двете има много общо и тази "надута маска" понякога е в полза.
-И все пак-да управлява съвсем сама е огромна смелост.
-Така е.
-Рейвън...-тя започна плахо-...какво правехте заедно с Делгадо извън залата?Щом той я напусна след теб,се заговори че знаеш,ще му прекършиш врата.
Засмях се:
-Този вампир е от онези,които не подлежат на превъзпитание.Не желаех да разигравам сцени пред всички и ето защо го предупредих насаме.
-Знаеш как те гледа,нали?
-Всеки гледа на короната по този начин,не мислиш ли?
-Права си.Джордан ме увери да не опитвам да се сближавам с останалите членове на четвърти клан,освен с двете момичета.
-Опитвали сме много пъти да го сторим-непреклонни са.
-Не знаят какво изпускат.
-Точно така Ярослава.
-Рейвън,бих искала да те питам  нещо.
-Слушам.
-Ти си първородна,нали?
-С Джордан сме близнаци,но първо са извадили мен,след това него.Защо?
-Просто питам.От любопитство.
Тъкмо да ѝ предложа да се присъединим към останалите,когато Драгомир с бърза крачка се появи пред мен:
-Зандриел и Тесара пристигат след половин час.Делегацията ѝм се състои от няколко коли,има слухове че с тях ще пристигнат следващите чернокръвни бойци.
Очите ми светнаха.
-Нареди всички из замъка да са на пост,облечени подобаващо и постелете черния килим.И още нещо-върви и се облечи като истински унищожител.
Оставих Ярослава сама и се запътих към моята стая.Свалих всичко от себе си и се заех с подготовката-черен кожен клин, изрязан потник в същия цвят и материя,високи ботуши със сребърен връх,дългото ми до земята наметало.Извадих сребърния си камшик и гордо го закачих на кръста си,като оставих само огърлицата змия на врата си.Пуснах косата ми и се гримирах с алено червило, дълга очна линия с два края и за финал извадих една от любимите ми корони.
Положих я на главата ми и се погледнах в огледалото-сякаш виждах Рейвън от времето на Академията за унищожители.
Непокорна,свободна,безгрижна.

~Очаквайте следващата глава в първата седмица на новата 2021  година!Безкрайно благодарна съм,че следите историята ми,коментирате и гласувате!Благодаря и за търпението,което проявявате,защото всички знаем коя е кралицата на бавенето😁Весели празници от мен и бъдете здрави❤️~