"Безмилостна кралица"

Глава 48

Цялото това пътуване щеше да ме съсипе.Часовата разлика,пристъпите и мислите ми можеха спокойно да ме уморят до краен предел.Щом се озовахме пред замъка,можех най-накрая да си отдъхна,нищо че отново ме чакаше път.Ник ме попита къде отивам като едва сега съм си дошла."Искам да се махна от това място поне за малко",беше отговорът ми.Запалих колата и с мръсна газ отпраших към земите на вълка.По магистралата нямаше толкова движение,но очите ми постоянно се замрежваха.Усещах непоносим глад,който караше стомаха ми да се бунтува.По някоето време спрях на една от отбивките,защото ми причерня.Излязох от возилото и повърнах на асфалта.Подпрях се на колата и отново се качих...трябваше час по-скоро да пристигна,иначе рискувах да катастрофирам.Нагласих автопилот и се помолих на Великите Седем да ми бъдат на помощ.Ако някой ми беше казал,че в бъдещето ще се докарам до тук,отдавна да му се бях изсмяла в лицето.Само че съдбата има жестоко чувство за хумор.
"Рейвън."
Плътният му глас отекна в главата ми.
"Идвам при теб.В момента не ми се говори."
"Усещам изтощението ти.Спри някъде и ще дойда да те взема."
"Не.Сама ще се справя."
"Бъди внимателна,моля те."
Прекъснах връзката и се съсредоточих изцяло върху пътя пред мен.

                      

                          ..................

Валеше силно.Тъмни  облаци  бяха надвиснали над величествения дом на върколаците,правейки го още по-страховит.Светкавици проблясваха измежду цялата тази чернота.Паркирах в подземията и щом двигателят изключи,се отпуснах в седалката.Едва гледах.Едва виждах предметите пред себе си.
Излязох и тръгнах нагоре към моята стая.Токовете ми тракаха по пода.Не ме интересуваше дали щях да се върна  в нашата спалня с Хънтър или просто да отида до моята лична стая.Трябваше да поспя.
По пътя обаче минах покрай кабинета му.Надуших че е вътре и отворих бавно вратата.Там,на бюрото си,той тихо пишеше нещо.Вятърът от прозореца духна към мен и Хънтър в миг вдигна очи.Очи толкова красиво зелени и едновременно с това толкова заплашителни.Прекрачих прага бавно като дете,което туко-що е събрало сили да оповести родителите си,че е направило някоя беля.Той помириса въздуха и рече:
-Какво си правила?
Мамка му.Все още бях с дрехите от Русия.
-С кой го направи,Рейвън?
Острото ръмжене ме прониза.Отметнах бялата си коса назад:
-С това държание ли ме посрещаш?
-Миришеш на друг.
-Не съм правила нищо нередно.
Предметите от бюрото му изхвърчаха настрани.Хънтър се изправи.
-Мразя когато от устата ти излизат лъжи.
Отстъпих назад:
-Ако искаш да чуеш каквото имам да ти казвам,сега е момента да седнеш.
Той задмина бюрото си и дойде до мен.Огледа ме от горе до долу,подуши около мен и докосна косата ми точно там,където Драго няколко пъти го направи.Дръпна същия кичур и го доближи до ноздрите си.Вдиша и ме погледна с жълтите си очи:
-Унищожител като теб,а?Винаги избираш най-доброто.
Взе единия фотьойл и го метна към библиотеката си.Всички книги изпадаха от изпочупените рафтове.Вдигнах ръце във въздуха:
-Хънтър,спри се!
Ала вълкът продължи:
-Позволила си му да те докосва!Целунал те е няколко пъти дори! Кой е той?
Едновременно викаше и ръмжеше.Не исках да се караме точно сега.Нямах силите да го направя.
-Кой е той?Полудя ли,скъпа?!-последните му думи ме прободоха.
Хънтър хвана главата ми в шепите си,допирайки чело в моето:
-Аз те белязах,кралице на вампирите.Няма как да избягаш от мен,дори и да отидеш накрай света отново ще те намеря!Само моя си,разбираш ли?! Само за мен и за никой друг.Не съм от стадото,че да деля нещо с някого.
-Не мога да загърбя всичко и ти не си ме делял с никого,Хънтър...
Вълкът ме пусна.Целуна ме бързо и се отдръпна:
-О,мила напротив.Веднъж белязана от мен,краля на вълците,ти си само и единствено моя.Ничия друга.
-Аз съм вампир и тези вълчи неща не важат!
Мебелите около мен полетяха във всички ъгли на стаята.Падаха чаши,книги,документи летяха във въздуха заедно с папките.Хънтър едва се сдържаше да не се превърне тук и сега.
-РЕЙВЪН! Ти си с моето дете,МОЕТО! Отишла си на другия край на света в това състояние и си прелюбодействала с един никакъв кръвопиец! До там ли паднахте принцесо?!Толкова ли е достойнството ти?! Или просто реши да забиеш нож в гърба ми! Отговаряй!
Ноктите му се показаха.Очите му бяха като на диво животно.
-Това дете не е само твое,Хънтър! Аз съм тази,която го носи,аз съм тази,която решава какво да прави с живота му!-пристъпих към него с кинжали в ръцете-....Как смееш да ме считаш за една вещ? Как по дяволите се отнасяш с мен-онази,която даде всичко за теб и заплати прескъпо за стореното?ТИ МИ ОТГОВОРИ!
Вече и аз крещях.Силите ми дойдоха от някъде.
-Ти Рейвън,трябваше просто да останеш  с мен.Да зарежеш обичното си кралство и да предадеш короната в ръцете на брат си,който и без това след като започне да ти личи щеше да поеме властта.
Въздухът заседна в дробовете ми.Моята корона.Моята власт.Погледнах яростно към него и се спуснах с кинжалите напред.Замахвах и виках:
-Да вървиш по дяволите дано! Аз съм първородната и аз ще господствам!Как смееш Хънтър да се бъркаш в управлението на най-могъщия вид на тази планета? Кой си ти, че да решаваш в чии ръце ще бъде властта над кръвопийците?!-замахнах към него и направих повърхностен прорез от дясното му рамо към сърцето.Той се отбраняваше с ръце.
-С какво право смееш да се бъркаш в делата ми?-извиках.
Вълкът се преобрази точно пред мен.Гъстата му черна козина беше настръхнала,а от устата му течаха лиги.Острите му зъби проблясваха.Замахна към мен в опит да ме събори,но аз го отбягнах.Започнахме да се гоним из стаята,правейки всичко на трески.Замервах го с каквото намеря-той разбиваше всичко на пух и прах.Аз пронизах едната му лапа,той издра десния ми крак с ноктите си.Отскочих от земята и извадих пистолета си,насочвайки го към него.Едва се размина от куршума.Приземих се и започнах да стрелям отново.Той бърз и ловък ме събори на земята като ме хвана за крака и ме преметна няколко пъти във въздуха.Успях да улуча лявото му рамо.
-Ще те пратя в пъкъла!
Хънтър ме захвърли  към стената.Ударих се в нея и после паднах.Нямах въздух в дробовете.Изправих се с усилие и изплюх кръв на пода.Свалих връхната си дреха и проговорих срещу готвещият се да атакува вълк:
-Достатъчно.
Той изръмжа и скочи към мен.Натиснах два пъти спусъка и краля на върколаците падна в краката ми.Миризмата на вълча кръв нахлу в ноздрите ми.Секунди по-късно Ребека и Серина влязоха в стаята и ме погледнаха с най-ужасените си погледи.