Глава 90

56 5 5
                                        



-Иии тя се завърна! По-силна от всякога и по-готова за битки! Дългото ми отсъствие от wattpad направо ме накара да забравя колко много енергия и внимание вложих в героите си.Трябваше ми известно време да се потопя наново в този свят и повярвайте ми,не е лесно.Благодаря на всички за подкрепата и търпението! Кажете ми,харесвате ли накъде отива историята? Какво мислите,че ще се случи с любимите ни герои-нови и стари? Нямам търпение да чуя коментарите Ви! Ако желаете, дори може да ми зададете въпроси на лично съобщение.Приятно четене!~






~Рейвън~
Полетът от Европа до Щатите ми се стори като едноседмично обучение по усвояване на техники за вътрешния мир.Хубаво,получихме подкпрепата на старейшините и тяхната благословия да поведа народа на Хънтър във война,просто защото съм една трета вълчица.В семействата на вампирите,такъв толеранс не се проявяваше- чистата кръв беше най-важна.И все пак,важното е в какво ние самите вярваме,а не сляпо да се подчиняваме на чуждите разбирания.
Щом кацнахме в Ню Йорк Хънтър задейства охранителите си и му беше изпратен подробен доклад със загубите от нападенията до тук-Ярослава не се беше спряла само с атакуването на неговия замък.Един от вълчите кланове в Русия беше покосен от елитните войни на Бялата орда,Перуанските  племена бяха загубили огромно количество боеприпаси,поради взривяване на една от главните им централи за производство на оръжия.Името на Делгадо,вампирският предводител на южноамериканския клан се спрягаше за виновно,но аз бях наясно че проклетницата Ярослава го е извършила от негово име.Когато пристигнахме в Замъка на Вълците,първата работа на Хънт беше да запише официално обръщение към народа си и официална заплаха към Ярослава и всеки,който я подкрепя.
Двама от генералите му,Амарок и Рейс,бяха подготвили специална стая,където всичко се записваше. Хънтър набързо облече черен кашмирен пуловер и застана пред камерата.Затвори очите си и след миг,щом генералите му дадоха знак,зъбите му се удължаха и той започна да говори.
-Вълци на мрака,светлината и Кървавата луна,мнозина от вас помнят възкачването ми на трона и обещанието ми към вас да опазя мира между видовете на всяка цена,за колкото се може по-дълго време.Уви,не успях и това е най-голямата ми болка.От север приижда нов враг-млад,настървен,най-вече жаден за кръв и разруха,които последно видяхме когато Арабела Зимното страшилище все още бродеше по тези земи.Новата господарка на вампирите,Ярослава,има зад себе си мощно оръжие,което реши да използва,за да ни унищожи веднъж и завинаги.С подкрепата на вампирските кланове и принц Джордан до себе си,Ярослава счита че лесно ще ни заличи от лицето на земята.Това,което тя няма обаче,е Рейвън.Кралица Рейвън,всемогъщото страшилище на Вампирия.Да,тя е жива и мога да го докажа.
Хънтър ми подаде ръка и аз влязох в периферията на камерата:
-Сигурно мнозина от вас ще поискат да съдерат кожата ми моментално,и не ви съдя.Мнозина от вас ще поискат да ме разкъсат на парчета и да не остане и прашинка от мен.Но ви моля,послушайте ме.Като представител на една трета от вълчия вид,съм готова заедно с Вашият крал да поведа битката на Видовете.Онази,за която се говори от стари времена,онази която ще определи дали видовете ни няма да се затрият за вечни времена.Това няма да изтрие болката,която съм причинила на мнозина от вас,няма и да върне близките ви.Аз съм тук да заявя следното-ще използвам последната си капка сила,последният си отреден живот,за да се бия в името на свободата и краят на вечната борба за надмощия между вампири и вълци.Щом спечелим войната,аз като представител на вампирите,и Вашият крал като представител на вълците,ще подпишем указ за официалното прекратяване на борбата между нашите видове.Нашите предшественици не са осъзнавали потенциала,който можем да разкрием само ако се обединим срещу общия враг.Той никога не е бил просто вълк или прост вампир.Нашият враг е разделението.
Вдишах дълбоко и Хънтър ме хвана за ръката.
-Ярослава измами мен,подмами брат ми в капана си и е готова да унищожи всичките ни седем вампирски клана в името на това да бъде призната за официална наследница на вампирския трон.Аз ще се боря с нея до последния си дъх.За трона,за свободата и най-важното-за семейството си.Защото какво сме ние без семейството си? Как можем да съществуваме сами? Бъдете обединени и нека поведем последната война.Война,която ще отнеме много животи,но ще постави началото на вековен мир.Да живеят видовете!
Последва мълчание.Секунда,две,три.Десет.Внезапно всички оператори в залата започнаха да се изправят и да докладват на краля си за десетките обаждания от цял свят.Амарок се доближи до Хънтър:
-Господарю,вълците от Южна Америка и тези от Африка ще изпратят десет хиляди войни под вашето знаме,предводителите им са готови да тръгнат насам при първа заповед.
Очите на Хънтър се изпълниха с надежда:
-Нека потеглят час по-скоро.
Сърцето ми туптеше и щеше да се пръсне от вълнение.Излязох извън кадър и намерих пътя си към изхода.Хънтър ме хвана за ръката и ме придърпа при себе си:
-Имаме подкрепа от цял свят,ще победим Ярослава и ще си върнем дома ти.
Дома ми? Нима онзи замък беше моят дом?Огледах го и през сълзи рекох:
-Ти и Сиара сте моят дом.И никога повече няма да ви изоставя.
Очите на Хънтър се насълзиха:
-Обичам те,принцесо.Още от първия момент,в който те зърнах знаех че ще бъдеш моя равна.Обичам те.
-Аз теб още повече.
И там,насред стаята,докато около нас кръжаха войниците на Хънтър,едно момче и едно момиче,които се опитаха да избягат от света преди не толкова отдавна,сега стояха там като отговорни за видовете крал и кралица.Не за пръв път носех подобна тежест на раменете си,но вече не бях сама на този свят.Имах Хънтър и щях да се боря за всеки ден с него и Сиара.Дори съдбата да се намесеше,знаех че те са моето истинско семейство.И за пръв път благодарих на себе си,че избягах от дома.Защото веднъж излезеш ли от там да дириш собственото си щастие,той никога повече не е същия.Ето защо аз бях създала свой дом,в тези прекрасни светли очи,русолява коса и високо изпънато тяло,или с други думи един прекрасен вълк,който ме обичаше въпреки всичко.Въпреки самата мен.
Защото любовта щеше да победи.Но преди да продължавам да се размеквам,беше време да облека черните одежди на Върховен черен унищожител и сребърният камшик.Защото веднъж станеш ли Унищожител,това е за цял живот.

"Безмилостна кралица"Место, где живут истории. Откройте их для себя