Не знаех колко зле е положението.Не желаех и да узная.Но да се събудиш обградена от лечители и брат ти да бди над теб не е най-приятното нещо,особено ако те чакат купища задачки.
Джордан нареди на всички да излязат и веднага щом и последния лечител се изниза,той рече:
-Какво става с теб?Припадаш,давиш се в кръв и молиш да те отведа при вълка.Рейвън,наред ли си?
Издишах.Тялото ме болеше адски много.Погледнах настрани и му проговорих:
-Не знам какво се случва с мен.Все повече отказвам да пия кръв...и нищо,че отново я консумирам,организмът ми е бесен и се бушува.Това е.
Той огледа лицето ми:
-Осъзнаваш ли,че отново си посегнала към водката?Намерих те в безсъзнание преди седмица.Аз...
-Какво казват лечителите?
Той стисна устни:
-Нямат представа какво се случва с теб.Вливат ти златна кръв и засега си стабилизирана.
Не помня кога за последно се налагаше да използвам тази течност .
Златната кръв бе смес от истинска кръв и добавени златни частици в нея.Тя се поемаше само когато вампирът имаше огромна нужда от сила .
Леко се надигнах:
-Искам да видя Хънтър.Моля те.Чувствам че ми е нужен.
Той повдигна вежди:
-Трябваш ми тук,Рейвън.Не може да...
-По дяволите Джордан ,умолявам те.Моля те.
Той погледна към земята и рече:
-Проклет да бъда задето ти позволявам.
Малко по-късно той се свърза с Хънтър и му обясни ситуацията.Вълкът веднага си стегна багажа и излетя от замъка си.
Брат ми искаше да се отдалеча от дома ни,но и да бъда възможно по-близо до него.
Потеглихме от там и по пътя той рече:
-Рейвън ,сигурна ли си че всичко е наред с теб?
Обвита в дълго наметало,бях като парцал.
-Добре съм,престани.Стига.
В сенките на ноща,той ме отведе в апартамента си в Бруклин,който сам си бе избрал да купи.Преди да се случат последните събития,Джордан често ходеше там.Чудех се дали канеше някой при себе си ,или просто се отдаваше на заслужен релакс.
С два куфара в ръцете,аз му помогнах да отвори входната врата на апартамента.Той бе голям ,но семпло обзаведен.Седнах на черния диван в хола и облегнах главата си назад:
-Събуди ме ,когато Хънтър дойде.
Той остави багажа ми в едната спалня и дойде до мен:
-Първо ще ми кажеш истината за състоянието ти и тогава.
Изправих се рязко въпреки ,че силата ми не бе в разцвета си.
-Колко пъти да повтарям?Казах ти защо.Просто искам да остана сама.
-Сама с него,така ли?
Промених цвета на очите си:
-Така.Сега ме остави да поспя.Но не си тръгвай преди той да е дошъл.
Джордан ме прегърна.Знаех,че е много притеснен.Въпреки малката разлика между ражданията ни,той бе по-висок от мен.А тъй като бяхме близнаци,и двамата можехме да усетим болката и някои от чувствата на другия.А в момента той се страхуваше за мен.
Аз също.
Оттеглих се в спалнята и се сгуших под тежките бели завивки.Оттадох се на сън,но скоро след това чух гласове.
Усетих Хънтър,но не посмях да се изправя.Тялото ми тежеше.
Брат ми говореше с него напрегнат.
-Здравето и се е влошило последните седмици.
-Знам това.Когато бе с мен на няколко пъти прави по същия начин.
Секунда пауза:
-Сигурен ли си,че не си я ...?
-Моля?!Що за въпрос,Джордан!Грижа се за нея толкова добре колкото и ти.
-Хубаво,разбрахме се.Оставате тук и не привличате внимание.Дръжте се нормално и се погрижи тя да получава от дневната си доза златна кръв.Оставям сестра си в ръцете си,върколако.Не злоупотребявай с доверието ми.
-Толкова много си приличате с нея.
Брат ми замълча.Знаех,че в момента и двамата се гледат в очите и може би щяха да се сбият само от факта,че дори и след всичко онова в замъка,Джордан все още не можеше да се довери напълно на Хънтър.Той напусна апартамента безшумно.
В този момент Хънтър влезе в стаята и махна ризата си.Настани се до мен и аз се сгуших в него.
-Ще се оправиш,Рейвън.Обичам те.
Още щом го докоснах,по тялото ми се разля спокойствие.Успях да заспя по-лесно и се надявах болките да спрат.
185 години назад
Вървях из замъка и не можех да повярвам,че най-накрая завърших обучението си.Бях първа сред връстниците си,а семейството ми бе гордо с мен.Бях постигнала нещо много повече-титлата висш унищожител,създател на първият сребърен камшик и коронована принцеса на толкова крехка възраст.Единственият представител на рода ми,който бе направил малко повече от мен на същите години ,бе баба ми.Но аз не се стремях да вървя по нейните стъпни,напротив.Исках да бъда най-добрата,най-могъщата и най-великата.Знаех ,че съм родена за велики дела и че някой ден ще променя този свят.
Някой се появи зад мен.Рязко се обърнах -беше най-добрият ми приятел Ник.
-Рейвън!Вълците нападат от северното крило!
-Кой ги предвожда?
-Кралят и сина му.
Докоснах пистолета си и камшика отляво:
-Нека да ги избием.
Побягнах към северното крило с всички сили,готова да убивам наред.Изведнъж стъклото острани на мен се пропука и оттам право върху мен се приземи огромен черен вълк.Той бързо се осъзна преди да съм успяла да го гръмна.Обърна се към мен,озъби ми се и отново излезе от там ,откъдето дойде.Изправих се на крака и тръгнах право след него.
Малко по-късно го изгубих от поглед.
أنت تقرأ
"Безмилостна кралица"
خيال (فانتازيا)Едва оцеляла след схватката си с Владимир,владетел на един от великите вампирски кланове,принцеса Рейвън все още се съвзема от случилото се.След опустошителната битка при Замъка на дявола,както е наречен сега домът ѝ ,тя е изправена пред поредния п...
