"Безмилостна кралица"

Глава 74

Лудостта ме превземаше.Сетивата ми започваха да ме лъжат и да ме подмамват в жесток капан.Около себе си виждах сенките,призраците на познати лица,отдавна напуснала света на Вампирия.Чувах вой на вълк и не можех да преценя дали това бе Хънтър или озверелият за отмъщение върколак,който Ярослава бе държала във вериги.Лутах се в лабиринта,а той бе винаги един и същ,нищо не се променяше в пейзажа.Внезапно костите ми задрънчаха.Спрях се на едно място и погледнах в тъмнината...някакви сенки се събираха пред мен,образувайки висока фигура.Дълга руса коса,почти бяла,пусната да се стели на вълни до под кръста.Висока женска фигура-стройна и облечена в тъмни дрехи.Лицето...макар на стотици години,това лице имаше само една бръчка,която се бе появила заради мен.От дясната страна на фигурата,лежеше сребърен камшик,а от лявата меч,дълъг почти колкото притежателя си.
Великата Арабела Зимното страшилище,Вълкоубийцата,Кралицата на цяла Вампирия и една от Седемте Велики,ми се явяваше като на сън.Усещах,че някой ме дебне.
-Рейвън.
Името ми прокънтя като в пещера.
-Това не е истинското ми име-промълвих срещу нея.Тя ме изгледа с очи тъмни като бездънна яма:
-Аз съм виновна за всичко,Аравена.
Мечът ѝ проблесна в тъмнината-наричаха го Ярост,а когато Арабела убиваше с него,казваха че жертвата е загинаха от Яростта на Арабела.
-Защо направи всичко това?-рекох,едва различаваща силуета ѝ.Течността в костите ми ме изгаряше.
-Имах видение.Разкриха ми видение,че империята ни ще падне с царуването на моето дете.
-Рисалда ли бе толкова добра да ти "разкрие" това видение?-иронично попитах.
Арабела кимна.
Същата вълчица,която ми разкри истината за дъщеря ми и за моето бъдеще.Баба ми я познаваше и нарочно я бе оставила жива.
-Аз знаех,че ще бъда последната чистокръвна от Първия род.След мен всяко следващо поколение щеше да смесва кръвта си все повече с чуждата и нашият род,Първородната вампирска кръв,щеше да изчезне.
-Аз не съм от тази кръв.
Арабела ме погледна с раздразнение:
-Ти си и винаги ще бъдеш моя.Моя дъщеря,моя наследница,онова което баща ти не успя да бъде.
В очите ми запариха сълзи.Усещах тежест в гърдите.
-Кажи ми едно-Серийс и Арел мъртви ли са?
Тя извъртя очите си от моите и докосна меча си.Умопомрачително дългите ѝ сребърни нокти привлякоха вниманието ми.
-Проклетникът Владимир ги уби при първата предоставена възможност.Баща ти му вярваше сляпо и ето докъде го доведе това.
Едва си поемах въздух.
-Казваш "баща ти",а той не е мой баща.Арел ми беше брат.Бил е мой брат.
Очите на Аравена омекнаха:
-Арел знаеше,че не си негова и въпреки това те отгледа като своя.Наясно беше коя си и нарочно залъгваше Серийс,че си тяхна дъщеря,макар тя също да подозираше че има нещо гнило.
-Карала си ги да вярват в лъжите ти?Да се лъжат един друг?Натресла си ѝм собствения си мелез с ясната представа какво ще се случи ако един ден някой разбере истината за мен?!-изкрещях.
-Рейвън...
-Знах,че си чудовище,Арабела.Наясно бях с репутацията на онази,избила милиони вълци по света.Възхищавах се на делата ти,на всичко свързано с теб и мечтаех един ден да бъда твое копие.Да спечеля титлите си,да разгромя всичките си врагове,да убивам.
-Наречи ме както искаш,Аравена,но ти си генетично създадена да си като мен.Ти си мен. Трябва да се гордееш с това,което си.
-Аз съм нечистокръвна!-извиках с ярост.-Аз не съм вампир,а съм просто едно НИЩО!
-Дали наистина си едно нищо,Рейвън?Нима сама не постигна всичките си успехи?Нима смееш да умаловажаваш факта,че навсякъде по света се говори за новата господарка на Вампирия? Дали аз завърших Академията за унищожители,елиминирайки всичко по пътя си?Аз ли убих най-големия си враг,който ми отне трона и го разпилях на хиляди парченца?-гласът ѝ притихна-...Може да си създадена от трите кръвни линии,мила моя...но аз знаех отлично какво правя.Знаех,че за да създам онова същество,съвършеното оръжие...оръжието за мир,то трябва да носи кръвта на трите линии.
Погледнах я с учудване:
-Оръжието на мира?
Великата Арабела ми обърна гръб за кратко и приседна в невидим трон от кости.
-Да си част от Великите Седем ме научи на много неща.Още по времето на земния си път,осъзнах че може би всичката тази ярост,сила,омраза,които се таяха в мен,всъщност са били отрова в кръвта ми.
-Но ти си Арабела. Онази,която...
-Не се отмятам от жестоката си природа.И никога не съм съжалявала за всички зверства,които съм извършила.То е част от мен.
Тя разкри издължените си кучешки зъби,чиито върхове бяха толкова остри,че ми напомняха върховете на черните кинжали на унищожителите.
-Не мога да те разбера.Казваш ми,че съм създадена да донеса мир?!Между кого,с кого?
Очите ѝ проблеснаха в червено:
-Ти и вълкът.Онова момче те подуши още когато бе в замъка-той знаеше че си различна и ето какво се получи.
-Ти беше твърдо против да имам каквито и да били отношения с него.
В този момент,Арабела се изправи над мен,очите ѝ чернееха:
-Игор,моят спътник в живота,бе една седма вълк.Тази черта не се прояви у Арел и...синът ни не наследи нито капка от Първата кръв на първия род.Той взе всичко от баща си.
-Щом той не е наследил тази твоя "божествена" кръв,защо просто не опитахте да създадете още един наследник?
Тя изсумтя.
-Ти не знаеш,но малко преди да родя Арел,бях жестоко ранена в битка срещу дядото на твоя възлюбен Хънтър.Тази рана предизвика толкова усложнения,че вече не бях способна да имам наследници.А Арел едва оцеля в нощта,когато го родих.Не можех да имам повече деца.
Главата ми щеше да се пръсне.Погледът ми се замъгляваше:
-Защо ми казваш всичко това? Защо по дяволите ме караш да страдам още повече?
Арабела сведе глава и рече:
-Опази дъщеря си и кралството.Заеми постта си и създай нова империя.Ти си безсмъртна и това е твоята сила.Завърши започнатото от мен.Обвържи се с вълка и създай мир между расите.Когато аз осъзнах какво трябва да направя,вече беше късно...
-Нямаш пощада,Арабела.Оставяш ме сама и очакваш да се справя с всичко?Винаги си правела така.
-Научих те как да оцеляваш-тя ми подаде камшика-...дадох ти силата в ръцете-мечът ѝ проблесна до мен-...покажи ми каква кралица си всъщност.Накарай и Рай,и Ад да треперят под нозете ти.Покажи ѝм защо ти си преродената Арабела.Защо ти си моята гордост.
Взех оръжията в ръце,изправих се,за миг преосмислих всичко и извиках цялото си същество.
-Създадена съм от нещо различно,нещо коварно.Цял живот са ме мислели за разглезена принцеса с привилегии.Но аз не съм просто принцеса...аз съм кралицата на Вампирия.Нека Адът тръпне под краката ми,а Раят да се бунтува над мен.Аз съм Рейвън  Ареловна Игоровна,първородна наследница на трона на Вампирия и господарка на света.Време е да покажа на света за пореден път защо никой не смее да посегне към рода на Арабела.
Вдигнах оръжията и видях гордото изражение по лицето на Арабела.
-Елиминирай всичко,което те заплашва.
Тъмнината около мен започна да се разсейва,а обликът на Аравена избледняваше.
-Ако видиш Арел,ако зърнеш баща ми...кажи и на двама ѝм със Серийс,че съжалявам за всичко,което съм ѝм причинила и че ще отмъстя за тях.
Великата Арабела вдигна ръце към нищото и изчезна така внезапно,както се и появи.
Нещо ме нападна в гръб и заби зъбите си в мен.Изкрещях и бях готова да го одера живо.Козината на вълка блесна пред очите ми и знаех,че първо е намерил мен,не Ярослава,което значеше че мръсницата може би вече бе излязла от лабиринта.Добре,така да бъде.
Замахнах с меча към животното и то оголи зъбите си.Последвах примера му и му разкрих собствените си зъби-остри и дълги.То се хвърли срещу мен,отблъснах го с меча си и го хвърлих на другата страна на тъмнината.Но съществото не се отказваше лесно.Върна се обратно към мен,ожесточено и настървено за кръв и отмъщение.Вдигнах меча на Арабела и го насочих към него.Очите ми пробляснаха в светлосин цвят и извиках с пълно гърло:
-Предай се!
Вълкът се озъби,посегна да скочи върху мен,целейки се към гърлото ми.Клекнах до земята с разтворени крака,вдигнах меча и острия му връх нагоре,извъртях се под ъгъл и острието се заби право в сърцето на върколака.Той изви от болка,скова се във въздуха и падна на една си страна.Надигнах се,а алената кръв изцапа меча.Погледнах ранения и осъзнах нещо щом видях очите му-молеха ме да приключа с живота му.Върколакът скимтеше и поемаше последните си глътки въздух.
-Живот в окови не е живот за вълка.
Завъртях Яростта на Арабела във въздуха,насочих го отново към сърцето и забих силно.Това същество бе изтърпяло прекалено много,за да може да се върне обратно към стария си начин на живот.Отлично знаех от Хънтър,че когато един вълк прескочи онази граница на пълното преобразяване и превръщането в животно, няма как върколакът да си възвърне човешкия облик.Той просто остава там,в дивото.
Извадих меча от топлото тяло и го избърсах на дрехата си.Внезапно земята под мен се разтресе.Лабиринтът се местеше  и заемаше нова позиция.Тогава я видях-облечената в боен костюм на Бялата орда,Ярослава бе в далечината и разполагаше в ръцете си с не един,а два меча.На кръста ѝ висеше златен камшик,а  островърхите ѝ ботушите завършваха с метал,който можеше да убие вампир или поне да го нарани смъртоносно преди финалния удар.
Тръгнах към нея:
-Никой не отнема нищо от мен,Ярослава.
-Целият ти свят вече е мой,Аравена.
И не знам дали изпълнена с ярост или болка се впуснах в тази битка.Или по-скоро обнадеждена,че ще си върна всичко и ще продължа да водя стария си живот.Но знаех едно-щях да отмъстя за Арел и Серийс.Щях да ги накарам да се гордеят с мен,защото макар и мои родители в измама...те бяха достатъчно смели да не ме изоставят.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Когато целият ти свят се срине,какво първо ще направиш?Чакам вашите коментари.Благодаря Ви,че продължавате да следите историята ми.♥️