"Безмилостна кралица"

Глава 91

~Серина~

Докато братовчед ми и Рейвън изготвяха стратегиите си за битка,аз бях отговорна за Сиара и Ребека.Главно за Сиара,защото Ребека и без това нямаше нужда от кой знае какви грижи,дори тя беше тази,която основно се грижеше за Сиара.Разбирах,че по този начин тя лекуваше нещо вътре в себе си,може би най-накрая намираше утеха в това,че не е сама както беше.Ако преди внезапното появяване на Рейвън в живота ни,аз,Хънтър и Ребека бяхме по-отдалечени един от друг,Рейвън допринесе за това отново да сме под един покрив и да работим заедно за добруването на вида ни и не само.Рейвън беше онази спояваща част,която отначало ми тровеше нервите,но тя промени света ни.Наистина го превърна в нещо по-добро.Бях благодарна и се надявах плановете им с Хънтър да ни изведат победоносно от тази война на видовете.
Лежах в спалнята си,в северната част на Замъка на Вълците и наблюдавах облаците отвън.Настъпваше късна есен,а времето с всеки ден се застудяваше малко по малко.Топлите лъчи на слънцето едва се подаваха през гъстите облаци и това ме караше често да навличам повече дрехи отколко ми бяха нужни.Студенината на въздуха сякаш се прокрадваше в костите ми и ми припомняше,че макар да бях наполовина студенокръвна,слънцето ми носеше радост и успокоение.Навън изтрещя гръм.
На вратата ми се почука.Вдишах веднъж и веднага разпознах миризмата на едрия мъжки,стоящ пред стаята ми.
-Влез-тихо пророних.
Тъмна фигура пристъпи прага на покоите ми.Бях изгасила лампите и очите му светнаха в тъмнината,едното малко по-различно от другото.Тежките му ботуши пристъпиха към мен-беше облечен в тренировъчен потник,карго панталони и от кръста му висяха кинжали.Косата му беше разрошена,може би беше тренирал навън.Вдишах по-дълбоко и затворих очи-по кожата му се усещаха капките пот примесени със скъп парфюм.Той също вдиша шумно и изръмжа:
-Позволяваш ли ми да остана?-гласът му беше дрезгав.
-Имаш позволението ми,но първо ми кажи какво те забави толкова.
Издължените му зъби проблеснаха в тъмнината,бели и остри също като кинжалите на кръста му.Той облиза единия си кучешки зъб и започна да маха оръжията от себе си.
-Кралят ме назначи да охранявам семейството му.Ти,Сиара и Бека,ще бъдете под моя охрана когато битката настъпи.
Надигнах се от леглото:
-Искам да се бия,зажадняла съм за битки.Ще говоря с Хънтър да ми даде поне един легион под мое командване.
Вълкът изръмжа:
-Осъзнаваш ли,че ако нещо се случи на Хънтър и Рейвън,ти си следващата по линията на унаследяването?
-Аз съм полувампир от странична линия...
-И все пак си с кралско потекло.Ако не желаеш трона,Ребека ще трябва да го наследи,а тя е едва на 18 без капка опит в управлението,което ще направи теб регент.Нима искаш да оставиш нея и Сиара сами?
Сърцето ми потръпна:
-Те ще имат теб,а също и всички вълци да ги пазят.
Бориван съблече горнището си и премахна панталона.Не издържах на гледката и погледнах по-надолу от кръста му само за миг.Той се изсмя в тъмнината и рече:
-Старец като мен не ще живее дълго,принцесо.
-Престани да се наричаш по този начин,или ще те кастрирам докато спиш във вълчата си форма.
-Трябва да поговорим,Серина.Наложително е да обсъдим какво ще се случи с нас.Дай ми време да се освежа и ще ти кажа всичко.
По дяволите,не обичах такива разговори.
Бориван се насочи към банята и не след дълго тя се изпълни с пара.Знаех това,защото той умишлено остави вратата отворена.Не се поколебах да го последвам и тайно влязох.Застанах зад него и докоснах гърба му с ноктите си.Той настръхна и подпря ръцете си от двете страни на душа.Аз почнах да го масажирам и той изстена от удоволствие.
-Какво си тренирал днес?-попитах.
-Новите попълнения в бойните редици имаха нужда да им ступам задниците.Амарок ги държи изкъсо,но тази война ще ги тества до краен предел.А и братовчед ти ми удари едно конско за това,че съм с теб.
Бориван се обърна към мен и сложи ръце на кръста ми.Горещата вода обливаше телата ни.
-Защо му е на Хънт да се бърка в отношенията ни?
-Знаеш колко териториални сме.Ти си част от другата кралска  кръвна линия и той знае,че си последната от семейството си.Затова си му ценна.
-Последната полу-разбита негова братовчедка.Нечистокръвна,но все пак част от семейството му.
-Серина,моля те.По света има такива,които завиждат на това,което ти имаш.Имаш Хънтър,имаш Ребека,имаш племенница,която аз обожавам и по дяволите,дори имаш втората най-безмилостна вампирска кралица в дома си.Не си сама,Серина.Не си сама.Няма и да бъдеш.
Плътните му устни се насочиха към моите,но преди да ме целуне,го спрях:
-Остани тази нощ и всяка друга,която ни е отредена преди края.Остани с мен.
Бориван ме взе в прегръдката си,вдигна ме срещу стената и бавно навлезе в мен.Никога нямаше да свикна с размерите на този вълк-висок с една глава над Хънтър,който сам по себе си беше достигнал пиковия за вълците размер от метър и деветдесет и седем сантиметра,бе прецедент за вълците.
-Не спирай-изстенах под тласъците.
-Не искам и не мога,принцесо.Ти си само-тласък- единствено-Моя!
Прекалено дълго стояхме под душа,вкопчени един в друг.С него всичко беше различно-усещането,сетивата,по дяволите усещах как е готов на всичко,за да ме задържи.Щом излязохме от банята и се подсушихме,Бориван ме положи на студените чаршафи и рече:
-Искам да те направя своя,Серина.Искам да бъдеш моя,защото ти ми даде нова цел в живота.Събуди ме от сън,който беше по-скоро кошмар,изживян на яве.Ти и твоето сърце ме накарахме да се завърна от свят на агония,който ме преследваше толкова много години.Наречи го внезапен порив на обвързване,страст,лудост дори.Но вълкът в мен копнее за теб всеки ден.Събужда се с мисълта за теб и желае да те обича и закриля до края на дните си.Бъди моя,Серина и ще ти дам всичко,за което мечтаеш.Ще бъда до теб,ще бъда част от живота ти и ще се грижа за теб,така както никой друг.Само бъди моя.-очите му блестяха с надежда.Чертите му сякаш омекнаха и кожата му стопли моята.Сърцето ми заби лудо от всичките преминаващи през мен  емоции и се надигнах под него:
-Обичаш ли ме? Истински?
-Обикнах те още щом те видях.Искам да създам всяко най-прекрасно нещо с теб на този свят.
От думите му се лееше искреност и очакване.
Докоснах устните му и рекох:
-Имаш позволението ми.Направи ме твоя.Но преди това ми обещай едно-никога не ме изоставяй в името на нищо.Сърцето ми е било разкъсвано прекалено много,за да издържи пореден път.Обещай ми,че това няма да приключи при първата трудност в това,което е начертано за нас.Обещай ми.
Бориван ме целуна:
-Обещавам тук и сега,че ще бъда до теб каквото и да става,Серелина, обещавам да бъда онзи,който ще те пази и обича безвъзмездно.Завинаги.
Поех си  рязко въздух и сграбчих лицето му за целувка:
-Направи го.Направи го още сега и тук.Готова съм.
Последвалите часове в  правене на любов бяха обещанието на Бориван да остане в живота ми завинаги,докато не издъхнехме.Той беше ненаситен,а аз приемах всяко негово действие.При вълците,когато двама се обичаха,връзката,която се образуваше между тях,онова нещо наречено белязване, бе свързано по-скоро с физическото обявяване на това,че някой ти принадлежи,че си отдаден само и единствено на него.Хората сключваха брак и разменяха пръстени,а ние вълците давахме свещените си обети под формата на вечни татуировки,които се появяваха на различни места и в различни форми.
Същата нощ,Бориван ме дари с повече от татуировка-връзката между нас блестеше толкова силно,че татуировката,която се появи на ключицата ми,бе изпъстрена с бляскави частици.Червена на цвят,символизираше преплитането на два полумесеца с главата на вълк между тях.Тази,която аз му дадох,се появи малко над сърцето му-същата като моята,но с малката разлика,че около вълка се беше увило стеблото на трънливо цвете.Бориван засия от щастие и не ме остави на мира до сутринта.Щом и двамата бяхте изнемощели,паднах върху тялото му,останала без дъх.
-Цялата си потна,скъпа моя-той ме надигна нагоре и съзря какво се случваше между нас.
-По дяволите,ако продължаваме с това темпо,нищо чудно Сиара скоро да си има приятелче за игра.
Премигнах на няколко пъти и после си спомних,че трябваше да подновя пиенето на отварите против бременност,защото сега не му беше времето за деца.
-Страхуваш се,че съвсем ще те изтощя,а принце?
-Никога,принцесо.Искам само и единствено ти да си причината за щастието ми.
Летях в облаците.Прегърнах Бориван и нещо дълбоко в мен сякаш осъзна,че повече нямаше да съм сама.Белязването беше нещо свещено и не се раздаваше с лека ръка.Аз бях негова,той беше мой.
Може би най-накрая щях да бъда истински щастлива.