"Безмилостна кралица"

Глава 17

Докато слагах избраната от мен рокля на един манекен,на вратата ми се почука.Беше още доста рано за слизане,но все пак отворих.Там,млад мъж държеше огромна черна кутия  в ръцете си с логото на Versace .
-Подарък от великия пазител в знак на извинение.
Поех кутията и му благодарих.Затворих вратата и я оставих на мраморната маса.
-Това пък какво ще да е?
Предполагах,че ще е рокля.Не вярвах да скрие калашник в подобно нещо.Вдигнах капака и го поставих настрана.Хванах роклята,която беше вътре и я вдигнах нагоре.Признавам си,че този долен наглец имаше добър вкус.
Сложих я на втори манекен до моята и ги огледах.Тази не беше кой знае колко провокативна като моята,но все пак я водеше по блясък.Прокарах пръсти през материята и прошепнах:
-Трябва да има уловка някъде.
Върнах се до кутията и там на дъното имаше оставен сребърен плик.Отворих го и зачетох.
"Ще ми доставиш огромно удоволствие,ако довечера те видя с нея.Повярвай ми,не си носела такава преди."
Захвърлих плика към земята.Долен кучи син.Как смееше първо да ме дразни,да ме предизвиква и накрая за финал да ми изпрати тази невероятна рокля в знак на извинение?!  Нямаше да я бъде тази.Нека да върви по дяволите.
Огледах и двата модела.Наистина,роклята му беше много по-изтънчена от моята избрана,но да се появя така пред всички...този пазител не осъзнаваше че може да започне война.
Върнах роклята обратно в кутията.Седнах на леглото и се хванах за главата.Ако откажех да се явя с тази дяволски красива рокля,това означаваше че нанасям  обида на пазителя.Ако ли обаче в крайна сметка я сложех,с това си действие щях да заявя гръмко че съм готова на всичко,за да бъде той на моя страна.Един вид щях да му бъда подчинена.А аз не се кланях пред никого.
Облякох се и обух високи токове.Оставих косата си да пада свободно по гърба ми и за финал,поставих сребърна корона на главата си.Огледах се в огромното огледало на гардероба ,и в този момент брат ми влезе без да почука.Облечен отгоре до долу в черен костюм,единствено короната му на главата внасяше малко цвят в цялата тази чернота.Той ме погледна и преди да каже каквото и да е било,аз го изпреварих:
-Кутията е от пазителя.И да,ако ме предизвика ,ще направя някоя сцена.
Той закри лицето си в шепи:
-Защо точно на мен,Рейвън? Не мислиш ли че тази рокля е малко като за запой?
-Нека разчупим леда.
Брат ми завъртя очи. Изсмях се.Знаех че Джордан няма да издържи още много на глупостите ми.И все пак-брат ми винаги беше зад мен.
-Да тръгваме.Не бива да закъсняваме.
-Не е ли прекалено рано?
-И двамата сме готови.Какво да правим тук?
-Ти върви.Аз ще закъснея малко.
-Какви си ги намислила? Ако отново те заваря тук с ...мисли му.
-Тръгвай.До после.
Обикалях безцелно стаята близо час,преди да успея да се свържа с него.Негодникът лежеше чисто гол в леглото си,увит с черните чаршафи.Каква изкусителна покана за едно бързо.
"Признавам си - преди не изглеждаше така добре без дрехи."
Той се усмихна.
"Винаги съм бил такъв,Рейвън.Чак сега,когато вече си моя,разбра що за същество спи до теб,така ли?"
"Допреди месеци не смеех да те докосна,помниш ли?"
"Нищо че те спасявах безброй пъти,ти винаги беше готова да ми фраснеш един."
"Искам вече да се махна от това проклето място.Не издържам затворена тук."
"Затворено място за нас ли,кралице на вампирите? Това ли имаш впредвид?"
" Искам си свободата.Не съм пила кръв от дни,искам да стрелям и унищожавам,а не да се разхождам в рокли,докато у дома ме чакат един милион ангажименти."
" Ако беше казала,че имаш нужда,щях да ти дам.Знаеш колко добре ми действат твоите зъби."
"Не и тук,Хънтър.Не може."
"Обичам те,Рейвън.Адски много те обичам."
Погледнах нагоре към тавана.
"Искаш да дойда до теб ли? Или просто ми се умилкваш сега?"
Той се изправи от леглото и се зае с облеклото си.Представих си устните ми по татуировките му.По дяволите,стига!
"Ще се видим долу."
Той махна халата си и застана пред огледалото.
"Дълго време няма да може да отделиш поглед от мен."
" Ще ти изпия кръвта,господарю на вълците,ако скоро не сложиш нещо върху себе си."
"Дяволски лоша.Такава те искам."
"Скоро."
Нагласих короната си и рекох наглас:
-Аз съм принцеса Рейвън,дъщеря на великия Арел,наследница на клана на Арабела.Висш  черен унищожител и велик войн.В мен тече кръв на велики владетели...аз съм кралицата на Вампирия.
Излязох от стаята и се запътих към залата.Тази нощ,можеше да се наложи да убивам.