"Безмилостна кралица"

Глава 19

Прибирайки се удома ,заварих една приятна обстановка.Но трафикът в Ню Йорк както винаги беше натоварен.Към около четири сутринта, най-накрая се проснах на леглото си,уморена от всичко станало през тези дни.
Запитах се дали бях достойна за този живот.Какво ли биха си помислили великите седем и най-вече семейството ми?Цял живот бях контролирана от тях."Ще се биеш,ще убиваш и ще правиш каквото ти кажем."
Бях изпълнила всичките им желания - целият ни свят бе наясно с кого се захваща и какво ще го застигне ако само стъпи накриво.Баща ми винаги искаше още .Още повече тренировки,още повече боеве ,още повече от всичко.Не смятах,че някога ще свърши цялата тази бъркотия.Майка ми беше другата крайност,понякога.Често беше на моя страна,но аз като единствена наследница от женски пол,трябваше да съм най-способна.А и бях първородна все пак.
Изобщо на моменти исках да се хвърля от някъде.Още в академията за обучение реших,че единствено алкохолът и тренировките ще ми помогнат.Почти винаги пропусках уроците по вампирология,обаче.Но на кой му трябваше този загубен час? Аз знаех всичко за вида си.Той обаче не беше наясно с нищо за мен. И по-добре.
Не веднъж се опитвах да си обясня,че ако следвам насоките на родителите ми,ще успея.Но колкото повече растях и колкото повече кръв цапаше ръцете ми ,реших да поема по свой път.И ето ме тук.Прескочила трапа веднъж,смееща да соча с пистолет към главите на върховни глави и алфа на вълк.Вълк. И то не кой да е.Самият крал.
Настръхнах при споменаването на титлата му.Изправих се и тръгнах към банята.Не знаех дали вече си е тръгнал от проклетия Раскар,но аз нямах търпение за една чашка Beluga и топла вана.
"Тази нощ пак ли ще пиеш?"
Гласът му прозвуча неочаквано в главата ми.Спрях се на половината на стаята.
"Кой е споменавал за пиене?Влизам в банята."
"Рейвън."
Готвеше се да ми чете конско,знаех го.Все още пътуваше сам в колата си и сега,когато никой нямаше да го чуе,той беше решен да действа.
"Защо не се записа на театрална школа?Толкова те бива в ролите.Може би дори повече,отколкото в битките."
Хванах се за главата.Само това ми трябваше сега.
"Моите умения са ненадминати,Хънтър.За твоите обаче не съм сигурна."
"Фукла."
Изсъсках.
"Нима си мислиш,че ще ти оставя всичките си титли?На теб?!Не,абсурд.Защитавам своето със зъби и нокти и само ако се наложи вадя тежката артилерия."
"Не ми трябват титлите ти,скъпа.Запази си ги.Но да заплашиш по този начин на един велик пазител,си е подписване на смъртна присъда."
"Искаш да го оставя да ме командва?-легнах на леглото отново-...може би трябваше да преспя с него.Може би трябваше да ме видиш как отивам в стаята му.Това ли желаеше да видиш?" 
Той изръмжа.Очите му бяха ярко жълти.
"Не ме предизвиквай. И без това трябва да си ми признателна ,задето не ти разбих устата онзи ден в залата.Но знам, че няма да получа нищо подобно на признание.А относно предложението на онзи стар глупак - с радост бих го застрелял в ложето му,докато те изнасям от стаята на рамото си,насочил пистолета към главата му за втори изстрел."
Разкрих зъбите си.
"Хъни май ревнува.Така ли е,Кралю на вълците?"
Усетих сякаш ноктите му по тялото си.Държаха ме здраво и ме притиснаха към чаршафите.
"Мамка му,пусни ме."
"Прекаляваш,Рейвън.Вземи се в ръце."
Изсмях се.
"О,Кралю ти наистина ревнуваш.И си толкова разгонен в момента,че не чуваш какво говориш,Хъни.
Ноктите му ме пуснаха,но връзката ни замлъкна.Изправих се и се огледах.
След поредната ми изцепка,със сигурност отново бях сгафила положението.
Е,щом желае нека да се сърди.Облякох наметалото си и тръгнах из замъка.Повечето вече спяха,но все се намираше някой по коридорите.Насочих се към кабинета на баща ми.Бутнах тежките врати и ги затворих след себе си.Това място навяваше спомени - Влад и брат ми,стоящи от двете страни на баща ми.Аз,мятайки онази кама.Бяха хубави времена,но преди появата на Влад в дома ми.
Разгледах бюрото и библиотеката.Всичко си беше напълно недокоснато и много прашливо.А дупката в портрета още си беше там.
Внезапно Джордан се появи след мен.
-Какво правиш тук,сестро?
-Разглеждах.Това място...има много спомени.
Брат ми се доближи до мен.Мой ред беше да питам каква работа имаше той тук.
-Ами ти?Какво правиш ти тук?
Джордан погледна първо пода ,после и мен.
-Ще отседна в апартамента в Манхатън за една седмица.Трябва да прочистя ума си. А и искам  да остана  замалко сам.Ще се справиш,нали?
-Разбира се.Имаш нужда от почивка.Тръгни,когато пожелаеш.
Отидох до него и го прегърнах:
-Липсват ми.Някак мозъкът ми го приема, че не са тук,но сърцето...това разпиляно сърце не може да преглътне истината.Разбираш ли?
-Ще ги открием.Обещавам ти.Но преди това трябва да вземеш короната,да се срещнем с Ярослава и да разберем какво става.Ти си бъдещето на Вампирия и от теб се очаква да ни водиш.
-Дали светът ни някога ще бъде мирен?Дали войните ще спрат някога?
-От теб зависи каква управляваща ще бъдеш.
-Всички ме сравняват с баба.
- И с право.Нейната войнствена природа не можеше да бъде овладяна.Ти си като нея,Рейвън.Запомни го.
-Не ти ли писва да слушаш как другите обожествяват сестра ти?
Той ме прегърна още по-силно:
-За мен най-голямата награда е да съм тук с теб,и когато мога да ти помагам.Ти имаш успехи в своята сфера,аз в моята.Не случайно брат ти носи отличие за разработка на най-новия иновативен безцветен газ,който задушава вълците за минути.Жалко обаче,че няма да мога да го използвам скоро.Нищо,десет години ще минат бързо.
Засмях се:
-Мога да го изпробвам върху Хънтър.Или Серина.Тя много ще се зарадва да ме види.
Усмивката на брат ми посърна за секунда.Той знаеше,че се бях привързала към това семейство.И че цял живот ,може би,щеше да е така.
-Помниш кой избра имената ни,нали?
Погледнах към портрета на баба.Дълга руса коса,почти сребърна ,очи зелени като прясно окосена трева и толкова ненадминато красиво лице.Тя беше истински пример за "убийствена красота",буквално.
Джордан продължи:
-Баба е решила,че ако детето на мама е момче,ще го нарекат Джордан.Държавата Йордания(Jordan) е било мястото,където за пръв път баба и дядо Игор са се срещнали.
Усмихнах се:
-А ако е било момиче,името е било избрано да бъде Рейвън , от revenge( отмъщение).Но няма почти нищо общо с името ми.
Брат ми се намръщи:
-Отмъщение,точно така.Ти си нейното отмъщение,задето тя не успя да отмъсти на вълците докрай.
Настъпи кратка тишина.
Джордан ме пусна и тръгна към вратата:
-Потеглям след малко.Почини си няколко дни и недей да се изморяваш много.И също-ако отново видя алкохол мисли му.
-Довиждане.
Подпрях се на бюрото и прошепнах:
-Как ще я карам отсега нататък?