Глава 11

582 45 7
                                        


•Дома на Вълците•

~Серина~

Яздех от часове сред вековните дървета.Напоследък положението в клана бе доста напрегнато.След онази битка,старейшините се принудиха да се подчинят на волята на Хънтър и така се създаде мирен договор в рамките на година-вълците да не атакуват вампири,и съответно обратното.
Бяхме понесли много загуби.Хънтър често си натякваше,че е пълен егоист.Но Бека твърдеше друго.
Конят ми спря внезапно и се изправи на задните си крака.
-Кротко момче!По-спокойно.
Щом отново застана на четирите си крака,огледах наоколо от какво се е изплашил.Слязох от него и хванах юздите.Нямаше абсолютно нищичко.
Обърнах се отново към него и рекох:
-Всичко е под контрол.Хайде,да се прибираме.
Яхнах го отново и препуснах към замъка.Ребека имаше часове с двама учители,с които се упражняваше на самозащита.След всичките тези нападения,решихме че е важно тя да умее да се отбранява без чужда помощ.Сцената как вампирите мятат тежките сребърни вериги върху нея,все още изникваше в главата ми.Въобще през тези пет месеца много неща претърпяха промяна.
Хънтър се бе превърнал в по-отговорен и свиреп защитник на клана повече отколкото преди.Дори старейшините лесно свеждаха глави пред него.Явно Рейвън му влияеше добре.И все пак имаше напрежение във въздуха.
Аз от друга страна бях объркана.Имах известна промяна в държанието,според Бека.
"Укротила си се",каквото и да значеше това.
Оставих коня в конюшнята и се запътих към замъка.Отвън тренираха младите,тъй Като денят бе слънчев и подухваше лек ветрец.Качих се в стаята си и пуснах косата си.Напълних ваната и влязох вътре,за да се освежа.Топлата вода ме накара да настръхна.Погледнах към прозореца напред-след две седмици се очакваше да замина за Ню Йорк.Освен че имах работа там,трябваше да се отбия и в Филаделфия.
Останах вътре докато водата не изстина.Завих се в дълъг черен хапал и не изчаках косата ми да изсъхне преди да изляза.Тръгнах към Ребека и след като влязох вътре в залата ,учителите и се поклониха и си тръгнаха.Малкия вълк бе плувнал в пот.
-Виждам ,че доста си се уморила.
Тя поля лицето си с вода от шише.
-Не питай.Изцедиха силите ми.Имам нужда от много храна.
-Върви да се оправиш и след няколко часа ела на вечеря.
Тя вдигна сака си и тръгна.Аз останах да се поупражнявам малко.Грабнах няколко кола и един арбалет.
Мишената срещу мен се разклати от силно хвърлените колове по нея.А стрелите от арбалета ,е-не всички улучиха целта.
Почти никога не боравех с оръжие.Предпочитах суровата и груба сила,с която разполагах щом се превърнех.
Оставих всичко обратно по местата си и тръгнах из замъка.Внезапно,главата ми забуча и докато се усетя бях на коленете си.Подпрях ръцете си на пода и пророних:
-Какво се случва с мен ?
Секунда по-късно ,болката спря.Поех си въздух и се изправих бавно.Върнах се в стаята си и се настаних на леглото.Болката бавно минаваше.
Щом изчезна изцяло,се отпуснах и реших да поспя.Но малко преди да затворя очи,Хънтър ме повика.
"Трябва да поговорим"
"Идвам веднага"
Влизайки в кабинета му,заварих братовчед си затрупан с листове от едната си страна и три пистолета от другата.Седнах на едно от канапетата.
-Какво има?
Той ме погледна:
-Скоро ли ще тръгваш за Ню Йорк?
-Да.Съвсем скоро.
-Добре.Ще наредя да бъдеш охранявана докато си извън замъка.
-Няма нужда да го правиш ..
Някой почука.
-Влез!
Хънтър се напрегна.
Един от подчинените му престъпи прага и се поклони:
-Простете за безпокойството ,господарю,но имам лоши новини.
-Какво се е случило?
-Едва преди часове в нощен клуб в Ню Йорк е бил отнет живота на един от нашите.
Хънтър се изправи рязко:
-Кой го е убил?Заловили ли са го?
Мъжът погледна надолу преди да отговори:
-Изглежда че убиецът не е бил обикновен вампир...Дяволската принцеса го е сторила.Черната унищожителка Рейвън и принцеса на вампирите го е удушила с прочутия си сребърен камшик.
Ето че отново великата Рейвън бе сгафила положението.Хънтър се опита да запази самообладание.Той изръмжа :
-Обяви на всички в Ню Йорк да се оттеглят от позициите си до второ нареждане.Никой да не припарва до проклетия ѝм замък и да не атакува.Не искам повече жертви.
-Както наредите господарю.
Мъжът се поклони и щом затвори вратата,Хънтър се облегна в стола си:
-По дяволите, Рейвън.
Скръстих ръце:
-Да нарушиш договор,означава война.
Братовчед ми се изправи и погледна през прозореца към гората.Усещах,че щеше да вали пороен дъжд.
-Ако е знаела за споразумението,нямаше да го стори.Убеден съм.
-Знаеш,че тя първо действа и след това мисли.Няма промяна в нея.
-Не си я виждала от почти половин година.Как можеш да прецениш?
-Тя може да е важна за теб сега Хънтър,но дъщерята на великия Арел,наследницата на клана на Арабела,Черната унищожителка и дяволска принцеса Рейвън,скоро ще сложи короната на главата си и ще управлява света на вампирите.Тя ще е вече кралица и няма да е същата както преди.Ще видиш.
-Рейвън не желае короната.
-Тя е първородна и на нея се пада да заеме мястото на владетел на клановете.
-Излез.
Хънтър изръмжа.
-Знаеш много добре,че това няма да трае вечно.
-ИЗЧЕЗНИ!
Преди да се усетя,краката ми ме отведоха дълбоко в гората.Преобразих се и реших да излея всичките си чувства и мисли измежду  зеленината наоколо.
Хънтър беше наясно,че все някога ще се наложи да пусне Рейвън.Да я остави.Бъдещето на две раси зависеше от техните действия,а те сякаш изобщо не го осъзнаваха.
Легнах на земята и бялата ми козина потъна измежду тревата.Исках да върна времето назад и да бях довършила Рейвън в къщата.Ако нея я нямаше,всичко щеше да си е на мястото.Бях обещала на Дан,на чичо и на моя собствен баща че ще се погрижа Хънтър да управлява правилно,а Ребека да не остава никога сама.
Сякаш всички са знаели за бъдещето,и че това е щяло да се случи.Но каквото и да сторех,не можех да ги разделя.Силите ми не достигаха и единственото,на което бях способна бе да продължа напред и да не се меся.
Проблемът бе там,че моето сърце също бе объркано.Знаех още в мига,в който го съзрях че е привлякъл вниманието ми.И това може би щеше да е грешка.

~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~•~








•Здравейте на всички мои читатели!Изключително много се радвам,че продължавате да следите и втората ми книга за вечната борба между вампири и вълци.Светът на Рейвън ще продължава да се променя,а по-нататъчните събития ще разтърсят целия ѝ свят.
Според вас дали Серина ще успее да раздели принцесата и Хънтър?
Не забравяйте да изкажете мнението си относно случващото се досега,а аз ще бъда много любопитна да науча какви са вашите предположения за бъдещето на Рейвън•

"Безмилостна кралица"Место, где живут истории. Откройте их для себя