"Безмилостна кралица"

Глава 30

На другият ден разпоредих на стражата да обиколи околностите на замъка и да засили охраната в и около него.Казах ѝм че очакваме старейшините на клана и че всичко трябва да е изрядно.Джордан се занимаваше с приготовленията в една от залите за срещи,подготвяйки я за разпита ,който смятах да проведа с гостите ни.Стояща в стаята си,приготвях облеклото,оръжията  и  накитите си.Короната и пръстените ми бяха изработени от черен рубин.Огледах ги добре,но изведнъж погледът ми се премрежи.Стомахът ми започна да се бунтува,а ръцете да треперят.Изпуснах всичко.
-Не отново,мамка му!
Едва достигнах до леглото си.Излегнах се на него и погледнах настрани.В този момент рязко върнах всичко,което имах в стомаха.Щом вече нямаше дори вода,която да излиза,дойде ред на кръвта.Гърлото ми се напълни с нея.Изправих се наполовина,гледаща пода,който приличаше на тоалетна.Плюех шибаната червена течност и ругаех наум.Коремът ми се гърчеше отвътре.Костите ми пукаха.
-Спри,моля те!Престани!
Но болката не утихваше.Главата ми беше като пумпал.Махнах се от леглото и започнах да търся куфара със златната кръв.Уви,не го виждах никъде.Строполих се на пода,давеща се в собствената си кръв.
-Джордан...
Няколко мига по-късно,брат ми се яви.Коленичи пред мен и рече:
-Дишай,Рейвън!
Той ме изправи и ме качи на масата.Мраморът бе студен.Задушавах се.
Чух звук от изваждане на принцовка.Джордан се огледа около себе си и рече:
-Къде са оръжията ти?
Вдигнах ръката си,сочеща към гардероба.След секунда,брат ми се появи с черен кинжал в ръка:
-Сложи го между зъбите си.След това,което ще направя знам,че ще ме накажеш с него.
Захапах хладното оръжие и зачаках.Огромната спринцовка светеше на светлината.Джордан я заби право в дясната ми ръка,под странен ъгъл.Повтори същото и с лявата.
Исках да извикам от болката,но вместо това стисках острието.
Мина половин час преди да усетя нормализирането на  нещата.Продължавах да лежа като мъртва на масата,завита с одеяло ,хрипаща и изцедена докрай.Джордан се зае с почистването,а аз го гледах отстрани.Опитах се да проговоря:
-Май...майн...
-Майната ми ,да разбрах те.Не се мъчи.
Изсъсках:
-Боли ме.
-Можеше и да е по-зле.
Подпрях се на единия си лакът и направих жалък опит да се надигна цялата.
-Кога ще ми кажеш  какво се случва с теб?Изпи тонове златна кръв и какво ли още не...а си толкова слаба.
Въпреки пулсирането на мускулите ми,седнах.
-Щом се приберем удома ще разбереш.Тук стените също имат уши.
Болеше ме да говоря дори.Джордан дойде до мен:
-Цялото връщане на храна и треперене и...Рейвън,това ли е което си мисля?
Можех да усетя,че погледът ми е празен.Нямах сили да реагирам.
-Не знам какво си мислиш-метнах кинжала на земята-...и не искам и да научавам.
Махнах се от масата.Отидох в тоалетната и намокрих лицето си.Гледах как водата изтича в канала и след това вдигнах лицето си към огледалото.Замалко щях да падна назад.Половината ми коса приличаше на облак.Бяла и леко искряща.Подпрях се на плота.Сълзи започнаха да капят по бузите ми:
-Не е възможно.Джордан,не е възможно!
Той влезе и ме дръпна към себе си.
-Това не трябва да се случва,не може се случва.Не може.
-Успокой се,умолявам те.Всичко ще е наред.
-Искам удома.Върни ме вкъщи.
Двамата се свлякохме на земята.Мразех да усещам слабост у себе си.Мразех и да хленча.Но цялото това нещо ме вадеше от равновесие.Продължавах да плача в прегръдките му,а той тихо ме слушаше как едновременно с това говоря:
-Владимир е направил куршума специално за мен,Джордан.Той ме съсипа.
Този факт ми бъркаше в мозъка.
-Но ти накрая съсипа него.Буквално го накълца.
Избърсах мокрото си лице.Трябваше да се стегна:
-И ще направя това със всеки,който посмее да ми се опълчи.
Пуснах брат си и макар трудно,успях да застана на крака.Подпрях се на масата и погледнах напред към гората,виждаща се от прозореца.
-Уведоми ме,когато  пристигнат старейшините,-ясен намек да излезе-...И нито дума за нищо на Драгомир.
-Както заповядате,ваше величество.
Останала сама,бях бездействала близо два часа.Придвижих се до гардероба си.Оттам извадих поредното облекло,с което смятах да разбуня духовете.Макар почти да бях умряла за не знам си кой път,трябваше облеклото ми да е върховно.
Вдигнах косата си на рошав кок,който се поддържаше от фиба във формата на гарван.Трябваше да прикрия бялата си коса.Взех още една доза от кръвта и вече бях наред.
"Дрогирай се до неузнаваемост и болката ще спре." Новото ми мото в живота.
Отново се погледнах в огледалото.Вдигнах блузата си леко нагоре.Съвсем малка подутина се отличаваше.Пуснах я моментално.И се ядосах.
Яростно разрових гардероба с багажа ми,намирайки черен корсет.Стегнах го така здраво,че дори костите ми да не мърдат.Навлякох отгоре дрехите си и сложих короната.След нея и пръстените,един от които бе този от дядо ми.
Направих си драматична очна линия.Погледнах се в огледалото и реших,че сегашният ми тоалет не ми харесва.Махнах всичко и наново прегледах дрехите си.Бинго.Облякох златна рокля,която много харесвах.Горната част се състоеше от  бюстие с прикрепени пера и малки диаманти по средата.Долната част бе с прав силует и с огромна цепка отдясно.За обувките заложих на черни кадифени токчета,чиито каишки представляваха увити около глезените златни змии.Ето че сега бях готова.
Точно в този момент брат ми почука.
-Влез.
Тъмната му риза бе наполовина разкопчана,а от черните дънки висяха вериги.На ръката си бе сложил сребърна гривна,сияеща при всяко негово движение.Корона от червен рубин красеше главата му.
-Те са тук.Чакат ни в залата.
-Ами Драго?
-Той ще стои настрана.
Хванати под ръка,двамата с Джордан тръгнахме  към мястото,където бяхме очаквани.Стражите отвориха вратите:
-Техни величества -Кралица Рейвън и принц Джордан.
Пред нас се разкри мраморна зала с огромна кръгла маса по средата.На стените имаше окачени горящи факли,картини и оръжия.Но това,което най-много ме интересуваше,бяха лицата на двамата  мъже.При последната ми среща с вампири от подобен ранг,един от тях едва не загуби главата си.Тук нещата се надявах да тръгнат добре.
Без да се поклоним,двамата с Джордан заехме позициите си.Мъжете ни гледаха със смесени чувства.
Аз проговорих :
-Добре дошли в Ледения замък,старейшини...макар да очаквах да чуя тези думи от вас при пристигането ми тук.
По-възрастният на име Бронислав,пръв проговори:
-Откакто тронът стои самотен в тронната зала,ние сме задължени да решаваме проблемите на народа на Русия.
Брат ми се напрегна.
-Разбира се.Един владетел има толкова много отговорности и е логично неговите заместници да изпитват затруднения  в доскоро вършените от водача задачи.
Другият,Богдан,добави:
-Нейно величество чувства ли се удобно тук?След толкова много години...
Повдигнах веждите си:
-Леденият замък винаги е приветствал гостите си подобаващо.Жалко обаче,че тези в него не са толкова гостоприемни.
Мъжете се спогледаха.
Джордан се намеси:
-Къде е Юрий?
Директен,остър въпрос.Попитан с тон,който  брат ми използваше много рядко.
-Пътува из страната.Последно знаем,че е бил Сибир.
Отново се включих в разговора:
-Но той трябваше да е тук,все пак е старейшина.А не е на разположение.Защо?
Богдан се надигна:
-Намеквате ли нещо,принцесо на вампирите.
Изправих се от стола си:
-Кралица.Аз съм кралицата.
Той ме погледна с пренебрежение:
-Не виждам короната на великия Арел  на главата ви.
Извадих остър  черен кинжал,поставен на стола до мен.Забих го в масата.Очите ми лумнаха:
-С властта се раждаш,Богдан.И с нея умираш.Една диамантена корона не значи нищо.
-И все пак-вие си оставате кралица без трон.
Секунда по-късно,Богдан се прости с живота си.Кинжалът ми се вряза право между очите му.

Здравейте на всички! Как сте? Новата глава е налице,макар и с малко закъснение.Надявам се да ви е харесала.
P.s Рейвън отново се прояви 😆