"Безмилостна кралица"

Глава 14

Напрежението течеше във вените ми по-бързо от кръвта.
Обиколих с поглед Хънтър,околните и пазителите.Мъжът застана от дясно на Хънтър ,а жената от ляво на мен.Джордан бе от другата ми страна.Брат ми не излъчваше никаква емоция-просто си стоеше и наблюдаваше с мрачен поглед.
Внезапно,пазителят се надигна.
-Добре дошли,велики вълци.Добре дошли и на вас,безмилостни вампири.
Тонът му беше равен,но сякаш бъркаше в червата ми.
-Знаете колко важен е мирът дори измежду редиците на двата вида.Той не бива да трае вечно,но когато настъпят отчаяни времена,се стига до примирение,което е безвъзмездно.
Той се обърна към Хънтър.
-Изправи се,Хънтър Могъщия,Син на Ерес Седмия от неговото име, кръвоубиеца ,защитник на вълчия клан,крал на великите и безмилостни вълци.
Идеше ми да се разсмея.В сравнение с титлите на Хънтър,моите звучаха някакси по-велечествени.
Но щом той се изправи,разбрах че може би тук ще покаже малко от онази страна,която толкова силно криеше от мен.
Облечен от горе до долу в черни дрехи в същия стил като моя,с изключение на дългото му наметало,захванато със златни брошки и корона направена сякаш от самите ръце на дявола.Голям червен рубин допълваше изяществото ѝ.
Пазителят отклони погледа си към мен.Сърцето ми заби лудо.Секунда по-късно,овладях себе си и цялото притеснение се изпари.На негово място се появи онази луда,необуздана ярост.
-Рейвън безмилостната ,дъщеря на Великия Арел,наследница на клана на Арабела Първата сред всички,създателка на сребърното оръжие,висш черен унищожител,дяволската принцеса,защитничка на вампирския род ,и бъдеща кралица на Вампирия.Стани.
Гордо се изправих и погледнах Хънтър право в очите.Знаех,че той умира да ме нападне,но ако само посмееше щях да го отнеса с мен в гроба.Пазителят вдигна ръце и рече:
-Нека Съветът на мира,започне.
В следващите часове двамата с Хънтър бяхме принудени да водим спорове и дори на няколко пъти Джордан ме дърпаше ,за да се овладея.Двамата пазители разбраха как се е случило всичко,отбелязах че вълкът ме е нападнал първи,а Хънтър опонира с това,че той не е знаел коя съм аз и сигурно е бил пиян,за да ме нападне.
Главата ми кънтеше.Пазителите кротко наблюдаваха случващото се пред тях.
Забих юмрука си в масата:
-Не е редно при споразумение да давате такава свобода на подчинените си,Кралю на вълците.
Хънтър ме погледна с омраза:
-А вие,принцесо,щом знаете за споразумението и правилата му,що за безотговорна,глупава и нахална  личност сте?Нима имате проблем с паметта?Или кръвта ви идва в малко?
Изправих се толкова рязко,че столът падна с трясък на земята.Джордан трепна.
-Никога не посмявайте  да изговорите тези думи отново,ваше превъзходителство-изплюх титлата като подигравка-...Или кълна се,главата ви ще падне по-скоро отколкото сте очаквали.
Той се надигна и яростно изръмжа:
-Заплашвате ли ме,ваше благородие?Играете си с огъня в момента.
Взех едната си кама и с всички сили я забих в масата.С другата посочих към него.Той щеше да си го получи:
-О,аз не ви заплашвам кралю...Аз ви предизвиквам.
Разкрих удължените си зъби.Хънтър направи същото и докато се усетя,скочих на масата,а петнадесет сантиметровите ми токове издрънчаха под тежестта ми.Метнах се право върху Хънтър и го повалих на земята.
Около мен настана суматоха.Забих юмрука си в дясната му буза,а той ме избута назад.Посегнах отново да атакувам,но Джордан ме хвана за кръста и ме дръпна,а подчинените на Хънтър възпряха краля си от следващ удар.
-Достатъчно!-извикаха пазителите.
Косата ми се бе разпиляла по лицето.Изсъсках срещу вълците,а те на свой ред изръмжаха срещу мен.
Моите телохранители тръгнаха към тях,но вдигнах ръка и ги спрях.Погледнах към Хънтър.После и към отрепките му:
-Каква награда би била една кралска глава на стената ми.
Дръпнах плитката си,дългата ми руса коса  се разпиля по раменете и се обърнах към пазителите,покланяйки се вулгарно:
-Беше ми изключително приятно.
Обърнах се рязко,а кожухът ми се завъртя около мен.С наперена крачка разтворих вратите пред себе си и излязох най-безцеремонно от залата.Звукът от токовете ми отекваше по коридорите,а аз още не осъзнавах че бях посегнала на онзи,който бе спасявал живота ми неведнъж.Но долното псе си го заслужаваше.