"Безмилостна кралица"

Глава 44

Да видиш нещо ново,понякога може да те накара да потрепериш.Не бях изплашена,не.По-скоро едно такова странно чувство на обърканост мина през мен.
Уверено вървях към трона,гледайки точно в средата му.Всички в залата започнаха да се покланят.Шумът от тежките стъпки на пазителите звучеше сякаш в хор.Наметалото ми се влачеше по земята и усещах скритите по тялото ми оръжия леко да се поклащат.
Спрях се пред трона на Ярослава.Тя ме погледна. В този момент, Драго заговори:
-Принцеса Ярослава,представям ви върховната кралица Рейвън безмилостната,дъщеря на Великия Арел,наследницата на клана на Арабела Първата сред всички,създателката на сребърното оръжие,висш черен унищожител,дяволската принцеса и защитничка на вампирския род.
Ярослава дойде до мен и се поклони.
-Ваше величество,за мен е огромна чест да сте тук.Добре дошли в Ледения замък.
-Честта е изцяло моя,принцесо.
Тя се изправи и рече:
-Елате.
Момичето ме поведе към огромния балкон от дясната страна на трона.Драго ни последва.
Тюлената ѝ рокля се носеше след нея,карайки я да изглежда толкова невинна.Само че в лицето ѝ,виждах това на Владимир.
-Толкова съм щастлива най-накрая да се запозная с господарката на Вампирия.Как мина пътуването ви,кралице?
-Всичко вървеше по план,а и вашите пазители се грижеха много добре за сигурността ми.Особено Драго.
Тя погледна към него:
-Той и неговият брат са двамата ми най-доверени подчинени.Истинска късметлийка съм да ги познавам.
-Валер е тук?-попитах учудена.
-Разбира се,двамата с принц Джордан се отдадоха на разходки из планините.
-Много добре.
Драго се поклони леко:
-Ваше величество,ако позволите бих желал да се оттегля от поста си засега.
Двете с Ярослава отговорихме едновременно, че му даваме разрешение.Аз мислех,че той се обърна към мен.Принцесата му се усмихна:
-Разбира се,двамата с кралицата със сигурност сте изморени от пътя.Ще изпратя двама слуги да ви отведат в покоите ви ,където ще можете да си отдъхнете от полета.Ваше величество,надявам се празненството във ваша чест довечера да ви хареса.
-Убедена съм,принцесо Ярослава.Моля,щом принцът се върне от разходката си,уведомете го че сестра му желае да го види.
-Разбира се.
Макар да исках да поговоря с Ярослава насаме,една кратка почивка би ми се отразила хубаво.Двамата с Драго бяхме отведени до третото ниво на двореца,където очевидно бяха приготвени  покои за нас.Влизайки вътре, открих всичкия си багаж и един куфар в повече.Преди да го отворя,махнах кожените си дрехи и ги замених с по-удобни.Заех се с нещата си и щом отворих допълнителния куфар,вътре намерих огромни кожени сака,калашник и черни ками.Затворих го и отидох до стаята на Драгомир.Почуках,ала никой не отваряше.Влязох вътре.Беше тихо,а от банята се чуваше шумоленето на вода.
-Драго?
Бутнах багажа му до леглото.Огледах богато украсената му стая,но най-много внимание привлече рубиненото огледало окачено на стената.Погледнах се в него.
Червените ми очи контрастираха на бялата коса,а лицето ми бе изпито повече от всякога.Бавно се самоунищожавах.
-Рейвън,какво има?
Увит с черна кърпа около кръста и с пусната мокра коса,Драгомир стоеше прав до леглото.За всичките сто и петдесет години,копелето не беше ни най-малко променен.Даже се бе подобрил-когато бяхме в академията,беше просто мършав и доста висок,а сега вече бе доста висок,с добре изваяно тяло и кожа с лек тен.Едва ли човешките жени биха го нарекли "божество"бидейки наясно с факта как е избивал  цели семейства за пари.
-Багажът ти дойде в стаята ми.
Вампирът кимна.Погледнах отново в огледалото-този път той дойде  и застана зад мен.
-Какво е толкова интересно?-попита,гледайки също в него.
-Истината.
-Какво искаш да кажеш?
Вдигнах очите си към неговите.Той понечи да каже нещо,но бързо го задминах и се върнах в моето помещение.
Изнесох роклите от куфарите и ги окачих на закачалките.Всяка корона намери мястото си пред огледалото,а оръжията останаха под леглото.На вратата ми се почука.
Близнакът ми влезе вътре.
-Джордан!
Метнах се на врата му.Той ме вдигна във въздуха:
-Радвам се да те видя,жива и здрава.
-Аз теб повече.
Седнахме на леглото и заговорихме за случилото се през тази една седмица.
-Уплаших се,че повече няма да се събудиш.Свързах се с Хънтър и той ми каза просто да те оставя намира.
-Моля?
-Някои женски изпадат в подобно състояние по време на...знаеш.
-Драго ме събуди...иначе можеше да спя още повече.
-Нямаш си представа колко много километри пропътувах за отрицателно време.Между всичките тези приказки,нека ти кажа че Ник се е върнал удома и че разпитът е минал гладко.Вълците не са виновни.Организирал съм мащабна организация от вампири-следотърсачи,които претърсват континента за потенциалните убийци на старейшинът.
-Понякога си мисля,че ще бъде по-добре ти да бъдеш кралят.Аз не ставам за нищо.
-Ти си тази,която е избила хиляди вълци без да ѝ мигне окото.Безпощадна си!
-Ала след битката при замъка ни вече не съм същата.Рейвън бавно се поддава на нещо друго.
Той ме погледна ядосано:
-Драго докосвал ли те е?
-Не,защо?
-Усещам мириса му около теб.
-Преди малко бях в неговата стая.Той тъкмо излизаше от банята.
-И ти беше късметлийка да го хванеш по хавлия.
-Стига,Джордан! Спри!
Двамата започнахме да се замерваме с възглавници.След като бяхме достатъчно изпотени,го изпратих в стаята му и легнах на леглото.Имах нужда да поговоря с Хънтър.Но на това място,където дори стените имаха уши,беше невъзможно.
Така заспах дълбоко,докато не бях пробудена от ужасен кошмар.
                           ~~~~~~~~~~