"Безмилостна кралица"

Глава 76

                                   ~Хънтър~
Миг щом излязох от замъка и от катакомбите,внезапна остра и силна болка се загнезди в главата ми.Тялото ми затрепери и се преобразих във вълк без дори да съм пожелал.Огледах се и видях,че от север идваха черни като катран буреносни облаци и силен като ураган вятър задуха.
Рейвън.
Кислородът спря да достига до дробовете,вълкът в мен виеше от ярост и болка.Пяна започна да излиза от устата ми и кълна се,усетих празнина в себе си.Преобразих се отново в човек и видях,че татуировката,която ме свързваше с моята Рейвън,бе избледняла.Нямаше я.
Не.Не можеше да бъде.Тя не можеше да е...
Бойни сирени завиха от северната кула на замъка.Насочих погледа си натам и в далечината заедно с облаците се носеха стотици вампири в бойни машини.В небето се появиха светкавици-бурята идваше.Нападаха ни.Проклетата Ярослава ни нападаше.Видях оръдията по танковете им,само дето тези оръдия ми бяха непознати.По дяволите,трябва да се върна в замъка!
Черната като въглен козина замести човешкия облик и с бясна скорост се спуснах към замъка.Подчинените ми вече бяха задействали евакуационния план  и в замъка цареше хаос.
Сиара.Ребека и Серина.Трябваше да ги намеря.
Успях да премина през тълпата и тръгнах към стаята на Ребека.Слава на вълците,тя и Сиара бяха заедно.Сестра ми,щом влязох в стаята,ме погледна с разтревожени очи и рече едва:
-Нападат ли ни? Войната почва,нали?
От много дълго време не бях чувал тези въпроси и от много дълго време не бях виждал такъв страх у нея.Но нямаше да крия истината:
-Изглежда,че Вампирия има нови управници,които са решили да поведат война между видовете.
Бека се хвана за главата:
-Къде е Рейвън,защо това се случва?
-Бека,Бека,успокой се!Слушай ме!
Сестра ми беше уплашена.Тя знаеше,че в такива моменти много вълци и много вампири щяха да умрат.Бе преживяла твърде много нападения и беше наясно какво се случва.
Отидох до нея и я прегърнах:
-Къде е Серина?
-Не знам,каза че скоро ще се върне.
-Добре,слушай сега.Искам да вземеш Сиара,подготви я за пътуване,събери  само най-необходимото и искам да тръгнете от замъка възможно най-бързо.
-Какво?! И да те оставя да се биеш сам със Серина? Трябва да защитя дома ни!
-Бека,умолявам те,трябва да тръгнеш сега!
-Не знам дали изобщо ще се справя със шофирането!
-Помниш ли уроците,които ти преподадох преди две години,когато карахме Камарото?
-Аз,аз...тази кола не я ли взривиха?
Грабнах една чанта от шкафа и натъпках разни неща вътре:
-Както и да е.Вземи Уруса и тръгвай.Бъди внимателна по пътя и не се бой.Искам да отидеш право в Ню Йорк и да потърсиш помощ от човек на име Бориван.Номерът му е в записан в указателя на колата.
-Хънтър,как ще се справя сама? И защо Ню Йорк?
Миг преди да отговоря,Серина нахлу в стаята:
-На десет километра от нас са.Лично палачите на Рейвън са дошли да ни прережат гърлата!
Очите ми потъмняха:
-Това не са палачите на Рейвън,а тези на Ярослава.-казах следващите си думи с болка-...Рейвън е...татуировката ми избледня...страхувам се,че нещо е станало с нея.
Сиара се разплака от люлката.Това ме изкара от транса,отидох до нея,взех я на ръце и целунах бузката ѝ.Допрях челото си до нейното и рекох с твърд тон на Серина и Ребека:
-Трябва да предпазя дома си и вас трите.Бека,вземи Сиара и тръгвай на момента.Серина,когато излизате от главните порти с двете коли,искам да изглежда все едно вие трите се намирате в едната,а другата е охрана.Подготви се да прикриеш Бека и щом се увериш,че вампирите последват теб,ги върни обратно съм замъка,където лично ще ги обезглавя.Ребека и Сиара трябва да напуснат пределите на земята ни незабелязано.Ще тръгнеш тайно след тях при първа възможност.
-Хънтър...твърде рисковано е...
-Нямаме време за по-добър план.Вампирите са тук и ще търсят отмъщение.
Серина погледна Бека и рече:
-Дейставайте преди долните кръвопийци да са стигнали замъка ни.
С бясна скорост се спуснах към войниците си,някои от които вече обграждаха замъка като защитна стена.Повечето бяха все още в човешките си форми.Застанах най-отпред и посочих към приближаващия се враг.
-Това няма да е поредната ни битка с вампирите-това е война.Война,която не мислех,че някога ще се случи,не и след като Арабела Зимното страшилище падна под лапите ни.
Вълците завиха.Виждах омразата към врага,виждах желанието за кръвопролитие,виждах очите им и целия адреналин в тях.-От днес започва Войната на Световете-този на Вампирия,и този на Върколаците.Няма да ви карам да се биете за мен и за опазването на кралското семейство-бийте се за свободата на собствените си семейства,за свободата и достойнството си!
Бурни тупкания с крака в земята и вълчи вой огласиха всичко около нас.
-Вълци!-извиках-Атака!
Стотици войни се преобразиха във вълчите си форми,озверели да оставят животното в тях да надделее над разума.Изправих се на задните си крака и черната козина замести кожата ми.Направих отчаян опит да се свържа с Рейвън...връзката ми с нея беше прекъсната.Черен и безкраен тунел-сърцето ми забумтя двойно по-силно и знаех,че нещо се е случило с нея.Ето защо днес щях да бъда безпощаден.Днес щях да убия всичко по пътя си.Ако ще самия Джордан да се изправи пред мен,щях да изтръгна гръкляна му.