"Безмилостна кралица"

Глава 72

-Искаш ли да продължим?-попита той,полу-излегнат върху мен. Бях все още гладна, нищо че двамата се редувахме да пием от другия.След безумното ни подмятане,той беше много изгладнял и едва го спрях.Неестествено дългите му зъби се забиваха толкова силно в плътта ми,че щом усетих прилива на енергия в него и готовността му за още и още,се отдръпнах и го проснах на кревата.Очите му лумнаха в червено и след секунда вече аз бях наред.Намерих онова местенце,което щом захапех,го караше да се напрегне и вцепени за секунда.Докоснах само със зъби и Драго се плъзна отново в мен:
-Наясно ли си с факта,че навлизаме в Тъмната фаза на Луната на Черните унищожители?-рече леко задъхан.
-И какво от това?
-Знаеш какво се случва по това време.
Тъмната луна траеше месец,през който унищожителите се отдаваха на плътски игри,които засилваха хормоните в телата ѝм и ги правеха тройно по-жадни за кръв и любов.
Драгомир ме изгледа с тъмни очи:
-Мога да те оставя още сега,но това преди няколко часа...-захапах го точно на онова място и той изръмжа гърлено-Изпитваш търпението ми,Рейвън.
Вкусих кръвта му и засмучих силно.Драгомир дишаше тежко и усетих как ръцете му стискат силно хълбоците ми сякаш ме раздираха.Внезапно спомен от  една от последните ни срещи след като Владимир се появи в живота ми,нахлу в ума ми.

-Разбери вече,това не може да продължи.
Преди приема в Леденият замък се скрих в стаята си,където по-късно Драго ме намери.Очите му бяха кървясали:
-Не можеш да приключиш всичко просто така.
-Напротив,мога.Аз съм принцесата.
С едно светкавично движение той ме прикова към стената:
-Разбира се,че ще поискаш принца пред един мелез.Кажи ми,крещиш ли името му докато те блъска в сатенените му чаршафи?Признай си.
Драго дръпна ципа на панталона си и вдигна роклята ми нагоре.
-Вече съм с него,осъзнай се че не можем да...
Внезапното му нахлуване ме накара да извикам.Той ме притисна плътно до стената и аз задращих по гърба му:
-Ако някой ни чуе-насладата ме накара да извикам за пореден път при силата на тласъка-...Владимир ще те убие.
-Нека се пробва.
В следващия момент и двамата се строполихме на пода,поддали се на чувството.Някой почука на вратата ми и чух гласа на Владимир.
-Рейвън?
Посочих на Драго да се скрие под леглото,но той не го направи.Оправих роклята и Влад влезе.Първо огледа мен и след това Драго.В следващия момент му скочи с юмруци и аз извиках:
-Влад пусни го!
Драгомир го повали на земята и извади кинжал от ботуша си,който насочи към гърлото на Влад.
-Драго,моля те,недей!Остави го!
Стиснах раменете му и го двигнах от Влад.Драго ме избута настрани и рече:
-Приятно чукане-и вдигна двата си средни пръста срещу мен.
Виждах болката в очите му.
След това имахме още няколко срещи,но аз вече бях официално с Владимир.След последното ни засичане в Русия,повече не го видях.