"Безмилостна кралица"

Глава 66

На летището беше почти празно.Единственият самолет,който се открояваше сред останалите беше този в кралско синьо,паркиран възможно най-надалеч.Придвижихме се с колите до него и го наобиколихме.Преди да отворя вратата,Драго ме дръпна за китката:
-Стой зад мен.Не знаем какво може да се случи.
Кимнах му и той ми се усмихна леко.
Подготвихме пистолетите си,излязохме извън колата и както обещах стоях плътно зад Драго.С жестове на ръката си нареди на останалите вампири да се разпределят по местата си и обяви,че той първи ще влезе в самолета.Исках да отида с него,дръпнах бронираното му яке,но той ме отдели от себе си.
-Стой настрани,Рейвън-нареди ми и започна да се изкачва по стълбите.
Сърцето ми биеше лудо.
Щом стигна до полуоткрехнатата врата на самолета,той се промуши вътре и я отвори нацяло.След него тръгнаха трима вампири,които също влязоха вътре.Забавиха се повече от минута.Не изтърпях, и миг преди да понеча да пристъпя напред петима мъже застанаха пред мен като стена:
-Унищожителят нареди да не се месите,ваше величество.
Погледнах го кръвнишки,но друго привлече вниманието ми.Първо излязоха тримата вампири,а после Драго с Мия на ръце.Лицето ѝ бе обсипано с кръв,а дрехата ѝ разкъсана.
-Мия!-хукнах към двама ѝм с Драго и тъкмо когато тя надигна глава да ме погледне,самолетът избухна.
Ушите ми бучаха от ударната вълна,която ни заля.Лежах на асфалта като размазано желе и не можех да мръдна.Усещах костите си като счупени,а зрението ми беше замъглено.Виждах черни сенки около себе си-движеха се толкова бавно,че дори нереално.Някой крещеше името на китайската наследница наред с моето.
Драго.Къде беше Драго?
Около нас имаше само  гъст пушек,отломки от силно горящия самолет и все още лежаха вампири по земята.Насилих се и макар бавно се изправих.Поклатих  главата си и  затърсих Драго с очи.Вече се чуваха звуците на спасителните ни коли.Зрението ми започна да се избистря и извиках:
-Драго!
Краката ми се задвижиха и започнах трескаво да обикалям в търсене.Виках името му,докато пристигаха още и още вампири на помощ.Унищожителят не се виждаше никъде.
Докато не зърнах едното крило на самолета проснато върху нечие тяло.Кръвта ми замръзна.
-Драгомир!
Хукнах към крилото като се надявах да не е прекалено късно.Хестън и отборът му се спуснаха срещу мен спирайки ме.Той извика:
-Трябва да се върнете с нас,кралице!Рискуваме живота ви тук!
-Отдръпнете се от пътя ми!-изкрещях като озверяла.
Изтръгнах се от хватката на младоците и щом достигнах Драго,видях че по лицето му имаше рани.Кой знае в какво състояние щеше да е тялото му от тежестта на метала.
Наведох се:
-Драго,Драго моля те отвори очи!Погледни ме,кажи ми нещо!
Само че той не помръдваше.Очите ми пареха от пушека и сълзите в тях.Трябваше да разкарам проклетото крило от него.Хванах ръба с двете си ръце и с цялата сила на земята забутах.Дланите ми побеляха от напора,но нямаше да спра.
-Рейвън!-някой извика името ми отдалече.
От самолета излетя поредната горяща отломка,която се приземи на метри от мен.
-Рейвън!
Джордан.Това беше Джордан.Търсеше ме.
Клекнах до Драго,преместила малко от метала.Започнах да му правя сърдечен масаж:
-Хайде моля те,трябва да отвориш очи.Драго,не искам да те гледам как умираш!-изкрещях с пълно гърло.
Внезапно той се закашля и изхриптя нещо.Изправих се и впрегнах цялата си сила.Защо никой не идваше да ми помогне?
Отново се приземих до него:
-Така ли ще умреш?!Повален от някакво парче метал! Що за кървар варварин си ти,ако се даваш толкова лесно!
Дръпнах якето му напред,трудно измъквайки масивното му тяло изпод крилото.Чу се силно изпукване на нещо и се молех това да не са костите на краката му.Той бе прекалено тежък,за да го влача.Трябваше да го събудя:
-Умолявам те Драгомир,ако наистина те е грижа за мен ще се изправиш по дяволите!
Нищо.Просто нищо.Чувах само викове,усещах само острата миризма на дим и кръв.Униформата му беше разпокъсана,платът беше залепнал  по тялото,част от косата му беше обгорена.
Поставих главата му в скута си и погалих лицето му:
-Стани.Не ме изоставяй!Твърде рано ти е за вечен покой!
Наведох се и го целунах.Прошепнах му:
-Няма да ти позволя да си тръгнеш без да ти натупам задника за последен път!
Ръката му помръдна,след това устата и бавно отвори очи.
-Аз ще те...
-Драго!
С много усилия успях да го изправя.Цялата му тежест падаше върху мен,но аз бях силна.Преметнах ръката му през рамото си,а той изплю кръв на земята:
-Трябва да ме оставиш.
Стегнах хватката си около кръста му:
-Унищожителят пази тези,които обича.Не ги изоставя никога.
Сякаш от нищото пред нас в пушека и огъня се появиха още вампири,някои от които бяха облечени с лечителски дрехи.Не смеех да пусна Драгомир,защото знаех че и двамата ще рухнем ако дори за секунда помръднех накриво.Джордан се появи от другата ми страна и подхвана Драго.
-Как успя да го измъкнеш оттам?
-Силата ми идва в такива моменти.
Качиха Драгомир в линейка и Джордан ме задърпа към колата си.Тялото ми трепереше в кожената седалка.
-Къде е Urus-а ми?-попитах.
-Не е останало много от него.Колата ти е каша.
Минахме покрай черното ми Ламборгини и виждах само пламъци и горящи гуми.Затворих очи за секунда:
-Върни ни вкъщи.
По пътя Джордан ми обясни,че единадесет минути след тръгването ни,са получили второ съобщение от разбития китайски клан.Лий-Харуто бил тежко ранен,но все още жив.Отдъхнах си поне от това.
-В замъка всички са под напрежение.Знаеш какво означава това нарушение,нали Рейвън?
Не исках да мисля каква лудница ще е в замъка.Само исках да се убедя,че Драго е добре.Щом прекрачихме прага,абсолютно всички от гостите ми се спуснаха към мен с въпроси.Главата ми още бучеше и не ми беше до тях.Усещах засъхнала кръв в устата си.
-Нека всички да се съберат в тронната зала!-наредих.
Нямаше време да се приведа в ред.Влязох в пълната зала и се насочих към трона си.По мраморния под се чуваше стърженето от влачещият ми се по земята сребърен камшик.Всички бяха тихи.Стъпих на подиума,но не седнах на трона колкото и да бях изтощена.
-Както вече всички разбрахте,самолетът на принцеса Мия-Кохаро се взриви малко след като пристигнахме на място.Тя е в добро общо състояние въпреки раните си,но има пострадали вампири.Кланът в Китай е бил нападнат изненадващо от вълците и принцът ѝм е бил принуден да остане там,за да защити народа си.Лий-Харуто е тежко ранен,но все още жив.От клана на Русия бяха изпратени подкрепления от Снежната орда,които ще проучат как и защо вълците са нападнали предположение,че договорът,който аз и краля на вълците подписахме е във валидност.Някой е прекрачил границите и ще си понесе последствията.
Дила-Кадиджан се изправи и рече:
-Лий и Мия бяха последните,които се очакваше да пристигнат тук.А ето,че са били нападнати точно преди заминаването.
-Това означава ли,че се очакват още нападения след като клановете ни са оставени без управляващи?-Делгадо довърши мисълта ѝ.
Главата ми пулсираше.
-Абсолютно всички ще се свържете с главните охрани да подсилят периметъра около дворците и по границите.Не искам обаче да се вдига никаква тревога из клановете.Всичко ще се изясни скоро.
Вампирите се спуснаха към своите пазители и след минути цялата зала беше огласена от разговори на всякакъв език.Разбирах колко са притеснени,защото клановете ѝм бяха оставени без управници, едни от най-способните ѝм войни бяха дошли тук заради тях,а собствените им семейства може би бяха в опасност.
Трябваше да говоря с Хънтър.Подобно нарушение щеше да вземе много жертви след себе си.Почувствах краката си меки и ми се прииска да седна на нещо.Сахара се доближи до мен и рече:
-Рейвън,кървиш.Трябва да те прегледат.
С полуотворени очи заявих,че бях добре и че Сахара трябва да се погрижи за своите.
-Сет е вдигнал хората ни,така че всичко е наред.Хайде,ела да те заведа до лечебницата.
Сахара ме изведе от залата,а след миг се появи и Дила-Кадиджан.Подхваната от двете страни,исках да почувствам мекотата на леглото си.Само че стерилната белота на лечебницата удари зрението ми като влак.Момичетата ме оставиха на една кошетка и лечителите ме наобиколиха.
-Ваши величества,трябва да оставите кралицата на спокойствие.Тя ще се оправи.
Кимнах ѝм и се заеха с раните ми.По чудо нямах нищо счупено,само натъртвания и леко порязване на главата.И моята коса обаче като тази на Драго бе доста опърлена,заради което се наложи да я скъсим до малко под раменете.Гледах как пясъчните кичури падат върху плочките-край на дългата ми до кръста коса.В този момент през лечебницата минаха няколко сестри,които викаха да ѝм се направи място,заради усложнения на пациента.Надигнах се и видях безжизненото тяло на Драгомир.Скокнах от кушетката и се затичах след сестрите,докато абокатът все още беше на ръката ми.
-Драго!
Те затвориха вратата  на операционната пред лицето ми.Нещо ставаше с него,по дяволите той не беше добре.
Емоциите обаче ми бяха дошли в повече и едва стоях права.Някъде дълбоко в себе си закрещях толкова силно,че гърлото ми пареше.Гореше.Исках да унищожавам.Хормоните ми бунтуваха из цялото тяло.Кръвта ми сякаш вреше под кожата.Затворих очи за миг и така останах докато не се събудих в леглото си.