"Безмилостна кралица"

Глава 37

На другият ден се събудих обляна в пот.Тичах до тоалетната,мислейки си че ще върна последното,което бях яла,но уви.Седнах на ръба на ваната.Хънтър дойде до мен и ме прегърна:
-Наред ли е всичко?
-Да.Ще си взема един душ и енергията ми ще се възвърне.
-Нека да е двоен,тогава.
Времето,прекрасно с него,беше безценно.Не усещах умора,не сънувах кошмари.И макар че когато бях далеч от Хънтър изпитвах омраза към всичко,сега не беше така.Сякаш... и бебето беше най-спокойно около него.А аз можех да забравя проблемите си.Поне замалко.
След като и двамата си взехме душ,аз останах в стаята,а Хънтър се облече и отиде да посрещне Ребека,която тъкмо се връщаше от Филаделфия.
Избрах да облека широка черна тениска с клин в същия цвят и високи бели кецове на известна сред вампирите марка.Внимателно сресах дългата си бяла коса и направих няколко малки плитки,които вързах отзад.За всеки случай,скрих два шурикена в кецовете си,защото...е,един унищожител трябва да е винаги готов.
Слязох в трапезарията.Там закусваха Хънтър,Ребека и Серина.Щом ме съзря,малката му сестра се спусна към мен:
-Рейвън,колко ми липсваше!
Прегърнах я силно.Беше се източила още на височина.
-Здравей Бека!
Хънтър ни гледаше с топъл поглед.Семейство.Жалко,че в моето всичко опираше до кръв,ножове и колене.Каква ирония.
Пуснах я и тя ме погледна:
-Защо не идваше толкова дълго тук? Имах нужда от теб.
-Остави Рейвън да се настани  и тогава я разпитвай.
Седнах на масата до нея.Серина човъркаше храната си.
-Бях прекалено заета с управлението на кралството ми.Знаеш,не е лесно да държиш всичко под контрол.
-Брат ми се справя без проблем с това.С какво ти си по-натоварена от него?
Хънтър се прокашля:
-Аз управлявам от много повече време,отколкото нея,Ребека.Тя едва сега навлиза в нещата.
Дъвчейки парче бекон,Бека го погледна с учудване:
-Врели-некипели.
Серина бутна храната си напред и се изправи:
-Ще тръгвам.Някакви заповеди?
-Свободна си.
Метнах ѝ поглед.Тя не реагира.Май бях прекалено строга с нея.Може би.
Тримата довършихме закуската си.Ребека не спираше да говори-оказа се,че иска да живее сам сама в имението във Филаделфия,където едновременно с образованието си,продължаваше и с физическата си подготовка на пълни обороти.Хел и Хевън,моите кучета,били най-добрата компания за която тя можела да си мечтае.
-Не знам как си ги тренирала Рейвън,но тези същества са по-дисциплинирани от пазачите ми.
Хънтър рече:
-Нали не си вдигнала всички накрак само за три седмици?
-Скоро идва Хелуин,братко.Преди да си тръгна,наредих цялата къща да бъде тематично декорирана.Смятам да вдигна парти там.
Още едно различие между нас вампирите и вълците бе,че те поддържаха все още голям контакт с хората.Моят вид странеше от човеците,а до разговори с тях се стигаше само тогава,когато ставаше въпрос за храна.
-Колко време ще останеш тук,Рейвън?
-Само още пет дни.Домът ми ме чака.
-Ами брат ти? Той е там,нали? Не може ли да управлява вместо теб?
Хънтър пусна вилицата си и се прокашля.Отговорих ѝ:
-Макар брат ми да е на власт докато ме няма,аз оставам кралицата.Не мога да си позволя да отсъствам дълго.
-Имаш право.
Тя стана от стола,поклони се и рече:
-Довечера ела в тренировъчната зала.Ще ти покажа какво научих.
-С радост.
По-късно двамата с Хънтър излязохме на разходка сред вековните дървета.Имах нужда да подишам свеж въздух.
-Какво ще правим с бебето?
Не желаех да мисля толкова напред.
-За всеки проблем си има решение.
-Това не е проблем.
Спрях се до него:
-Щом му дойде времето,ще решим как да постъпим.Сега...нека не бързаме.
Той ме хвана за ръката:
-Ще бъдеш ли наистина моя, ако те направя кралица на върколаците?
-Не можеш да го сториш,Хънтър.
-Защо да не съм способен?Аз съм управляващият и аз решавам.
-Така е,но...аз съм наследница на онази,която изби милиони от вас.Вампир съм и то не какъв да е вампир - аз съм водачката,кралицата, на Вампирия.Съюз от такова естество  би разклатил редиците и на двата вида.Все едно да бутнеш змия и скорпион в една клетка.Рано или късно,все някой ще плати  с главата си.А аз  не желая да бъда от губещите.
-Това означава ли,че дори щом то се появи на бял свят,ти ще стоиш далеч от мен?
-Нищо не мога да обещая.
Вълкът поклати глава.Очите му придобиха ярко жълт цвят.Запозваше да се ядосва.
-Готова си на всичко,за да развалиш това помежду ни,нали?
-Хънтър,аз...
-Поне веднъж в живота си признай,че си егоист.Поне веднъж.
-Що за глупости!Аз съм загрижена за народите ни! Как мислиш,че ще реагират те ?
-Не ми пука,Рейвън.Но знам едно-ти си най-загрижена за глупавата си безценна корона,която те влече адски много  от няколко месеца насам.Изобщо не мислиш за нищо друго,освен за нея.
Плеснах му шамар.А мен ме заболя повече от него:
-Принудена съм да я сложа на главата си! Без управляващ,клановете могат да се надигнат срещу вълците и да обявят война на твоя вид!Отговори ми сега- колко по-загрижена за властта трябва да бъда?
Той ме хвана за лактите:
-Кажи ми,че ме обичаш.Признай ми,че това между нас не е било поредната ти заигравка,защото ако наистина е било така,е добре скъпа-загазила си го здраво.Отговори ми и на още едно нещо-готова ли си да оставиш короната,заради мен?Заради детето ни?
Главата ми пламтеше.Усещах как ще избухна като вулкан.
-Да.
Един-едничък отговор.
Той погледна настрани,прехапал устни:
-Тогава защо ме извика онази нощ?Защо по дяволите не ме уби щом те доведох удома?
-Не започвай с това отново Хънтър!
-Не Рейвън!-извика той-...Ще започна с каквото си искам.
Без да се усетя какво изобщо правя,извадих едното оръжие от кецовете ми и го насочих към него:
-Опомни се,моля те!
Той се превърна във вълк.Не го бях виждала такъв от толкова много време.
-Кажи ми,че ме обичаш.
Погледнах настрани.Сърцето ми биеше лудо.Не исках да гледам в очите му.
-Обичам те.Обичам те толкова много,че чак ме боли.Повярвай ми,искам нищо от цялата тази история да не се бе случвало,искам да бъда същата Рейвън като преди почти една година,желая само да мятам ножове и да живея свободно.Не искам да имам никакви проблеми и задължения,касаещи народът или мен.Ако мога да върна времето назад,бих се върнала в онази нощ когато ти ме залови в Ню Йорк и бих те убила без да ми мигне окото.Аз искам само едно...и това е собсвената ми свобода.Защото знам,че допуснах грешки.Много грешки.Но да бъда твоя,да бъда единствената за теб,това не смятам за една от тях.Да,Хънтър.Готова съм да те напусна въпреки това,завинаги ако се наложи.Но не съм готова да оставя заветът на баба ми.Никога.Дала съм клетва да управлявам като нея.Родена съм да управлявам като нея.Но не и да бъда нечия любима.Любовта...тя не е за мен.И никога няма да бъде.
Щом не последва никаква реакция от него,се обърнах към мястото където трябваше да е той.Само че от вълка нямаше и помен.

~А може би ще става по-зле?🤨~