"Безмилостна кралица"

Глава 25

Куфарите ни бяха натоварени в самолета,излитащ след десет минути от замъка.Беше дъждовен ден и нямаше и надежда за слънце.Бях облякла обичайното кожено облекло с изключение, че този път бях заменила коженото яке с огромен бял кожух от естествен косъм.Тежеше адски много,но там където отивахме не беше жега като тук в Ню Йорк.Джордан бе с дълго палто и ботуши,чиито подметки бяха ярко червени.
Стоейки пред самолета,Ник ме прегърна силно:
-Пази се.И ти и Джордан тръгвате без никакви пазители.
Усмихнах се:
-Знаеш,че имаме внедрени сред тях.А и кой би посмял да се изправи срещу кралицата и безпощадният ѝ брат?
Ник и Джордан стиснаха ръцете си:
-Оставям домът ни в ръцете ти,братко.
Никълас и Джордан винаги се държаха като братя.Обожавах връзката ѝм,макар да не беше кръвна.Но това нямаше значение.
-Няма да те разочаровам, Джордан.Искам само да сте внимателни.
-Всичко ще е под контрол.
Качихме се на самолета,седнах на едната седалка и щом излетяхме в небето рекох:
-Татко бе прав като каза,че един ден ще дойдат тежки времена и че ще трябва да сме подготвени.
-Нима туко-що ти го цитира?Не си го представях.
-Можеш да очакваш много неща от мен.
-Според източниците ни,един от двамата най-известни руски наемни убийци е започнал да идва по-често до замъка.
Повдигнах изненадано вежди.
-Кой?
-Става дума за Валер.
-Валер Владиславов?Не е възможно.Последно бе видян в Нова Зеландия.Говореше се,че е оставил занаята и се е устроил там.Нима мислиш,че отново се е върнал към старите навици?
-Не ме тревожи връщането му към кръвопролитията.Любопитен съм какво ще прави в Ледения замък.
-Ярослава го е привлякла на своя страна.Иска съюзници,които да я пазят и в бъдеще,може би,такива които ще се бият за нея.
-Може и да си права.Но...знаеш,че където е Валер,там рано или късно ще бъде и Драгомир.
Драго Черния кинжал бе по-големият брат от двамата.Родени в богато и почтено семейство,част от кралския двор на Руския клан те  учеха в Северна Дакота,където бях и аз.Валер бе по-малък от мен с три години,а Драго по-голям с пет.От двамата несъмнено можех да кажа, че Драго бе по-кръвожадният.А прякорът му идваше оттам,че в себе си винаги носеше черни кинжали.
-Драго продължава да върши работата си.Убива без да остава никакви следи.
Джордан кимна:
-Значи обучението му наистина е било на ниво.
-Ако срещна един от тях там,не знам дали ще мога да ги изтърпя.Знаеш,че с Драго имахме вземане-даване, дразги и такива разни.
Точно какво вземане-даване имахме двамата,никой не можеше да каже.Отначало преди да се запознаем,Драго бе отхвърлен от другите от своята група,заради  ярките зелени очи,които повече напомняха на вълк,отколкото на вампир.Да,за такава дискриминация ставаше въпрос дори сред вампирите.Аз също бях нещо като аутсайдер,заради голямата си уста и проблемно поведение.Типична принцеса.
Един ден просто се сблъскахме в коридора с него.Аз както винаги веднага му налетях на бой,но той светкавично ми отвърна.Сборичкахме се насред куп ученици и чак щом директорът се появи,успяха да ни разтърват.Но за съжаление на другия ден се събудих със синина на окото.Още помня как баща ми ме прибра обратно в Ню Йорк за седмица ,наказвайки ме без кръв през това време.Но аз успях да се задържа на крака и дори накрая от бяс унищожих любимата му корона.
Колко диаманти бяха погубени тогава.
Но след това сбиване,аз и Драго се сближихме.Тренирахме всеки ден заедно,разхождахме се заедно и един ден той просто остана да спи в стаята ми.Знаех че ако някой учител влезе на проверка и го види вътре,щяха да ме четат като пълна развратница пред всички.Но никой така и не разбра.А той продължаваше да остава.Другите ,виждайки го че се сприятелява с дъщерята на краля,започнаха да му обръщат повече внимание и това му хареса.Издигна се сред своята група и завърши като първенец на випуска.След това започна да практикува занаята си.
-За какво се замисли,Рейвън?
-Нищо.Просто нищо.
Но не беше така.Ако Драгомир и Валер бяха там,това означаваше че трябва да съм безмилостна,безкомпромисна и твърда към Ярослава.Към всички.Защото да наемеш най-добрите убийци в света да те пазят,не беше шега работа.А тя със сигурност ги бе привлякла заради това.
-Ще поспя.
-Чака ни дълъг път,така че се отпусни.