"Безмилостна кралица"

Глава 67

Първата седмица от пристигането на гостите изтече.Започваше втората,а забавянето се дължеше на нападението в Китай  и пострадалите вампири.Драгомир успя да се вдигне на крака ден след като почти не ме довърши докато пиеше.Джордан беше бесен,когато двамата с Ярослава  ме намериха припаднала на пода в стаята ми.Ярослава веднаха се досети какво се бе случило и така се развика на Драгомир,че Джордан реши да му спести  своето конско.На фона на високия и страховит унищожител,принцесата изглеждаше като дете.Караше се на руски и почти половината от думите ѝ бяха свързани с това колко чиста е моята кръв и как не бива да се осквернява.
Драго само ме гледаше подразнено и кимаше на Ярослава.За някои вампири той си оставаше мелез.А да посяга по такъв начин на чистокръвен вампир,се равняваше на тежка присъда,каквато твърдо заявих че Драго няма да получи.
Принцеса Мия от своя страна реши да се прибере при брат си,за да му помогне с възвръщането на клана в ред.Аз разпоредих пълно проучване на случилото се и исках да знам истината.А макар да беше закон,че представители на абсолютно всеки клан са длъжни  да присъстват на коронясването ми,Мия трябваше да се върне обратно.
-Благодаря ти за всичко,Рейвън-изпращайки я обратно на летището,Драго отново ме придружи като лична охрана.Джордан също дойде и макар да се дразнеше от присъствието на вампира,не го показа толкова явно.
-Надявам се скоро отново да се видим и то в пълен състав.
-Знаеш колко много те обичаме и уважаваме.Веднага щом нещата се стабилизират,ще се върнем, за да те видим като една истинска кралица на цяла Вампирия,каквато родителите ти знаеха,че един ден ще  бъдеш.
Погледна Джордан:
-Бъди щастлив със своята избранница.Тя е...такива като нея не се срещат често.
-Благодаря ти,кръстнице-отговори той.
Мия-Кохаро и Лий-Харуто бяха кръвни кръстници на мен и Джордан.На години колкото родителите ми,те ни бяха като роднини.
Тя се обърна към Драгомир:
-А на теб,велики черен унищожителю,благодаря задето спаси живота ми.Клана на Китай не ще забрави твоето смело дело.Прекрасната Рейвън е в добри ръце щом ти си с нея.На добър час.
Двамата с Драго се поклонихме и сбогувахме с нея.На връщане от летището,той проговори:
-Готова си,нали?
Отклоних очи от пътя:
-Не желая да отлагам повече.Утре е моят ден,денят в който самата Арабела ще ме гледа как слагам короната на главата си.
-Радвам се,че успях да доживея до този миг.
-И трябва да си още по-щастлив,че ще можеш да ходиш сам.
-Ярослава добре ме нареди заради твоята неопетнена кръв.Казах ти какви ще са последствията.
-Колко пъти сме пили един от друг докато...
-...докато сме един върху друг,Рейвън.Има разлика-Драго ми намигна лукаво като натърти думите си.
-Мръсник.
Той се ухили и разкри издължените си зъби.
Щом се върнахме в замъка,тръгнахме към моята стая,за да подготвя тоалета си.Драго лежерно се опъна на леглото ми само по долната част от бойното си облекло:
-Повече няма да те докосвам по този начин.Край на това.
-Докато отново не се наложи да ти спасявам задника.
-Кръвта ти е изключително лечебна.Изследвала ли си какво има в нея?
Обърнах се към него с леко вдигнати вежди:
-Не съм.Но баба ми веднъж намекна това.Лекувала съм и знаеш кого с нея.А след това силата му се...увеличи сравнително доста.Точно както ти получи прилив на енергия и костите ти заздравяха напълно за толкова кратко време.
Драгомир се досети,че става дума за Хънтър.
-Значи не съм първият,позволил си да оскверни кръвта ти.
Върнах се до него и приседнах на леглото:
-Престани да повтаряш това.За мен ти не си нечистокръвен,а истински вампир унищожител.
Очите му светнаха.Лицето му сякаш омекна и пред мен стоеше дете,а не тривековен хладнокръвен убиец.
-И все пак съм считан за недостоен.
-За такъв ли се мислиш? Академията за Черните унищожители те боготвори,имаш уважението на хиляди вампири!След цялото това време сме заедно и си мислиш,че те допуснах толкова близо до себе си само заради прекрасната ти фасада?-той повдигна вежди-Макар отначало да изпитвах огромно желание да те убия,видях кой си ти всъщност,и повярвай ми-не всеки успява да се добере до мен,колкото и да изглежда лесно отстрани.
Драго се надигна и обви ръце около мен.Отпуснах се в прегръдката му и прошепнах:
-Никога,за нищо на света,не се подценявай.Ти си единствен по рода си.
Топлият му дъх полази по шията ми:
-Тогава зарежи всичките си задължения и бъди само и единствено моя.
-Драго,трябва да...
Само с едно вдижение се озовах под него.В крайна сметка,роклята ми остана в дрешника.Непокътната.Цял ден и цяла нощ.