"Безмилостна кралица"

Глава 83

Раят беше красиво място-почти толкова красиво,колкото живота на Земята.Тук нямаше злини,остри мечове и смъртоносни оръжия-мирът цареше навсякъде.
Разхождах се объркана и сякаш бях лека като перушина.Разкъсаните ми дрехи от последната ми земна битка бяха заменени от бяла ленена туника и панталони в същия цвят.На главата ми блестеше малка тиара,която по-скоро служеше като аксесоар,а не като красиво бижу,показващо статута ми.
Обикалях горите и поляните почти безспирно и не знаех как да подредя мислите си-цялата ми самоличност беше сгрешена,аз не бях чистокръвна и не бях никаква кралска особа.Макар майка ми,истинската ми майка,или по-скоро създателка да беше от кралски произход,аз не бях това,за което се мислех.Съдбата имаше жестоко чувство за хумор и това наказание сякаш ми се струпваше цялото заради всяка злина,която съм извършила през живота си.Изморих се да вървя и поседнах на един дънер.Около мен се носеше уханието на пролетни цветя и земя,напоена от скорошен проливен дъжд.Дали земният живот изглеждаше по този начин за човеците? Понякога ѝм завиждах колко лесно живеят и съществуват на Земята,но сега щом знаех че една трета от мен е тяхна кръв сякаш разбирах повече за света около мен.Какво ли щеше да бъде чувството да съм човек...
Някой вървеше зад мен.Изправих се внезапно и обърнах лице към източника на движение.В далечината на около тридесет стъпки от мен вървяха Арел и Серийс.Облеклото им беше сходно с моето-само дето баща ми изглеждаше много по-младолик и жизнерадостен.
Трябваше да си напомня,че сме в задгробния живот,а не на Земята.
Затичах се към тях и извиках:
-Тате! Мамо!
И миг преди да се хвърля в прегръдките им,червената светлина в мозъка ми изпищя,за да ми напомни как те не са моите биологични родители.Сведох глава и очите ми запариха от идващите сълзи.
-Рейвън-Арел пророни.
В следващия момент се озовах между две топли тела,които ме прегърнаха толкова силно,че спрях да дишам.Те ме погледнаха в очите и тогава сълзите ми рукнаха като водопад в пълноводие.Тримата се свлякохме на земята и не спирахме да се прегръщаме:
-Вие...не знаех дали ще ви срещна отново.Толкова съжалявам за всичко,тате.
Ето пак.Как можех да гледам на него като на мой брат щом цял живот единствено той е бил бащина фигура за мен? Ами майка ми,Серийс? Тя не беше толкова привързана към мен,но ме отгледа като свое дете без веднъж да повдигне въпроса с произхода ми.
-Рейвън,мила-прошепна Серийс-...избърши сълзите.Достатъчно си плакала.
Прехвърлих погледа си от нея към Арел.Попитах безмълвно дали е знаел какво съм през всичките тези години.
-Татко...Арел,защо не ми каза по-рано?Ако само знаех истината щях да се откажа от всичките си кралски права и да отстъпя престола на Джордан,а сега той го превзе заедно с онази никаквица.Само ако бях наясно с Арабела и нейните планове.
-Синът ни не върви по правилния път и това ни кара да се срамуваме ужасно много.Едновременно с това той ти отне короната,която ти се полага по право-рече Серийс.
-Той наруши изконните традиции и ще трябва да плати прескъпо-изражението на Арел стана сериозно-Джордан бе повлиян от жаждата за власт и желанието за отмъщение,които водят Ярослава напред в тази битка.Явно не съм се справил толкова добре с възпитанието на момчето ми.
-Всички грешим.Всички до един грешим и това ни прави такива,каквито сме.Аз научих своите уроци и разбрах истината за живота си едва когато той ми бе отнет...и всичко това заради моята гордост и властолюбие.Самозабравих се и това ми костваше всичко.Хънтър,Сиара,вас.Дори брат...Джордан.По дяволите,Владимир ви заточи и уби заради мен! Защото е знаел какво съм и в стремежа му да ме нарани е ударил най-слабото ми място-семейството.Мъртви сте заради мен.
-Ние избрахме този път.За да опазим вас,нашите деца,трябваше да се жертваме.Владимир нямаше да прояви милост.А и с него имах стари сметки за уреждане,които все още ще си търся тук-Арел изсумтя.
Серийс целуна челото ми:
-Започнах да подозирам,че не си моя още когато беше на седем и посетихме Арабела за пръв път в Ледения замък в руската земя.При официалното ти представяне пред нейните придворни всички шептяха колко различна си от Джордан,дори от мен и Арел.Вървеше наперена и златната ти коса се стелеше по гърба като течно злато-Арабела те гледаше сякаш си благословия от небето.И тогава видях онзи поглед на триумф,който тя разкриваше само когато победата от битка бе нейна.
-Защо продължи да бъдеш моя майка щом си подозирала,че съм подхвърлена?-гърлото ме запари от тази дума.
-Защото щеше да се озлобиш и никога нямаше да стигнеш до това,което си днес.Защото с Арел се заклехме тайно от Арабела да те възпитаваме тройно по-строго и усърдно,защото искахме да те научим как да оцеляваш при всяка трудност и как да останеш жива.И макар да не си моя...ти си най-непокорната дъщеря,която винаги съм искала да имам.
Тя беше искрена до мозъка на костите си.Арел ме погали и добави:
-За мен ти винаги ще си моя дъщеря.Прости ми,че не ти казах истината по-рано.Прости ми,Рейвън.
-Прощавам ви всичко,абсолютно всичко.Простете и моите грешки.
Серийс ме погледна с влажни очи:
-Спаси момчето ни.Джордан не знае с какво се е захванал и ще пропадне в пропаст,от която няма излизане.Спаси момчето ни,моля те.
-Аз не съм безсмъртна,няма как да се върна сред живите,аз....-спомних си думите на Арабела.Само ако заемех нейния трон щях да остана тук.А ако не го исках?
"Ти си създадена от трите вида,това практически те прави безсмъртна.Съвършена!"
-Как мога да изляза от тук?
Двамата се спогледаха и рекоха:
-Ще призовем Арабела.
-Но как се призовава върховен старейшина?
Серийс се изправи и извади малък нож от роклята си и го прокара по дължината на лявата си ръка.Струята кръв се стече надолу и падна върху венчелистчетата на бяла роза и изрече тихо някакви думи.Арел я последва в това.Аз направих същото и след няколко кратки мига,Арабела Зимното страшилище се появи пред нас.Арел се напрегна,но Серийс хвана ръката му и я стисна здраво.Бяха заедно във всичко.
-Виждам,че си намерила семейството си.Какво мога да направя за вас?
-Върни я в света на живите и я остави да изпълни съдбата си.Знаеш много добре какво ще се случи ако някой от рода на Владимир заеме трона ти.
-Ярослава няма как да бъде лесно победена.Всички кланове са в краката ѝ.
Направих крачка напред към нея:
-Тя държи семействата им в плен,заплаши дори най-известните фамилии.Замъка на Дявола е под  ключ.Дори част от черните унищожители са...оковани.
Очите на Арабела се свиха и цветът ѝм се промени от ледник към топяща се лава.
-Ако се върнеш сега,повече няма да мога да ти помогна.Следващия път щом срещнеш смъртта,аз ще се оттегля от трона си тук и ти ще го заемеш.Веднъж седнеш ли на него,няма връщане назад.Това е последният ти втори шанс.
-Върни ме тогава и нека всичко приключи.Върни ме сред живите и нека да спася клановете ни.Не те умолявам,Арабела.Нареждам ти.Заповядвам дори.
Очите ѝ върнаха леденият си цвят. Серийс и Арел ме изгледаха леко притеснени,а Арабела вдигна ръката си към мен:
-Сбогувай се с тях-скоро няма да ги видиш.
Обърнах се към тях и тримата отново потънахме в дълбока и силна прегръдка.
-Ти си силна.Покажи им коя ти и спаси момчето ми-Серийс ме целуна по челото.
Арел се усмихна и първо погледна към Арабела и след това към мен:
-Не забравяй да разкажеш на дъщеря си за нас.
-Вие как знаете за нея?
-Не забравяй,мила,ние сме твоите родители.
Очите ми се пълнеха със сълзи.По дяволите,емоциите ми ме завземаха и щях да рухна ако не се стегнех.
-Обичам ви,благодаря ви за всичко.
-Ние теб също,малка унищожителке.
Серийс и Арел ми се усмихнаха и се отдалечиха към красивите зелени поля.Знаех,че тук ще са в покой.А аз трябваше за пореден път в живота си да покажа на вампирите и не само,защо съм била създадена.
Арабела ме докосна по челото и изрече последните си думи към мен:
-Да живее нейно Величество кралица Рейвън.
Следващия момент се озовавам не къде да е,а в бърлогата на вълка.На онова място,където аз и Хънтър прекарахме толкова време заедно,че бях забравила коя съм.Какво съм.
Само че този път не бяхме само аз и той в апартамента му.Чувах смях и детски плач.Сиара.
Сиара,Ребека и Хънтър се намираха в другата стая,а мен ме делеше една врата от живота ми.
Последният ми шанс да изживея живота си така както аз искам.Тогава нека действаме.

................................................