"Безмилостна кралица"

Глава 20

~ Джордан ~
Потеглих бързо от двореца,най-накрая щастлив от мисълта че ще си отдъхна от всичко,станало досега.Сестра ми беше наистина буйна.Но си признавам,че благодарение на нея,пазителите на реда може би никога повече не ще ни потърсят.Рейвън ги постави на мястото ѝм.
Манхатън бавно започваше да се пробужда,макар слънцето още да не бе изгряло.Това място спеше ли изобщо,даже?
Заварвайки апартамента след престоя на Рейвън и онзи вълк там,се зарадвах че не бях го обзавел със супер модерни мебели.Но слава на Седемте велики,за едва пет дни ремонт всичко се оправи.
Паркирах колата в подземния гараж и се качих в апартамента.Оставих куфара с принадлежностите ми в спалнята и се насочих към огромната тераса.Гледката оттам беше зашеметителна.
Върнах се обратно в хола и седнах на дивана.Тук цареше тишина.А в двореца навсякъде се носеха шумове.Ето защо реших да си купя това жилище - имах нужда да избягвам от време на време.
Но дали бягството от реалността нямаше да ме подмине?

~Домът на вълците~

Серина
Двете с Ребека се спуснахме да посрещнем Хънтър след тридневният му престой в онази дупка Раскар.Той тъкмо сваляше куфарите си.Другият джип с охраната му,поеха към входа на двореца.
Ребека се метна на врата на Хънтър,а той я повдигна нагоре.
-Време беше!-каза тя.
-Ето че най-накрая съм си удома.Какво повече да искам?
Щом стигна до мен,той ме погледна и се усмихна.Отвърнах му:
-Добре дошъл,братовчеде.Надявам се,че преговорите и пътуването ти минаха добре.
-Да вървим в трапезарията.
Тримата тръгнахме към там.Хънтър зае главното място,а ние с Бека се настанихме от двете му страни.
-Разкажи ни какво стана.И без това умираме от скука последните дни.
Хънтър погледна и към двете ни:
-Договорът за мир между клановете се подновява за десет години напред.Десет години нито те,нито ние не бива да нападаме отсрещния клан.
-Кого обвиниха за случилото се?-позаинтересувах се.
-Вината беше хвърлена върху Рейвън,но... тя не си тръгна оттам без поредната сцена.
Плеснах с ръце:
-Знаех си.
Очите на Бека светеха.Попиваше всяка дума за онази кръвопийца.
-И?
-Типично е нейн стил успя да се докаже колко борбена и безмилостна е тя.Оспори решението на пазителите да ѝ отнемат титлите като наказание за стореното като насочи пистолет към главата на единия.После двамата с Джордан си тръгнаха най-безцеремонно.
Повдигнах вежди.Джордан?Нима и той е бил с нея?
Бека проговори:
-Хънтър,щом брат ѝ е бил там,не трябваше  ли и аз да дойда с теб на онова място? Все пак аз също съм наследница на короната.
Тя скръсти ръце. Наистина беше права.
Хънтър завъртя очи:
-Ти си прекалено малка,а и ми е далеч по-спокойно че онези не са те виждали.Рейвън и Джордан са близнаци,а Джордан е и нейн съветник все пак.
-Тогава Серина трябваше да бъде с теб там.Щом аз не съм достатъчно голяма,е било нужно тя да дойде с теб.
-Но Серина ми е нужна тук.При теб.Да те пази.
-Но тя ти е съветник,Хънтър.
Намесих се:
-Достъчно,Бека.Стига.Брат ти е преценил така и ние сме задължени да изпълняваме.Точка.
Ребека се изправи и шумно излезе.Знаех,че е сърдита.И то с право.
Братовчед ми се отпусна в стола си.
-Има ли нещо,което ми спестяваш?За случилото се там...
Очите му придобиха жълт оттенък:
-И ти ли започваш сега? Само недей.И без това съм изнервен.
-От кого ли?!-попитах иронично.
Хънтър ме стрелна с поглед.Вдигнах ръце във въздуха:
-По дяволите,добре, просто питам!
-Кога  заминаваш за Ню Йорк?
Изправих се:
-Гониш ли ме?
-Стига, Серина! Що за глупости!
-Е,ти вече се прибра.Смятам да тръгна утре.Багажът ми е събран и ...ще потегля сутринта.
-Ще пратя охрана с теб.След това споразумение,не вярвам Рейвън да е осведомила хората си веднага.Може да минат дни преди да го направи.
-Не искам никого с мен.Отивам за малко време.Нямам нужда от други.
-Серина...както ти обеща на баща ми,че ще се грижиш за нас с Ребека,така и аз съм се заклел да те пазя.Ти си последната ми жива братовчедка,роднина,освен Бека.Не искам да пострадаш.
-Всичко ще е наред.Ще се пазя.Няма проблем.
-Напълно ли си сигурна? Поне един...
-Хънтър.Знаеш на какво съм способна.Оцелях след онова. Един гладен вампир не може да ме изплаши.
-Ето защо вечно си в центъра на събитията.
-Откакто минаха последните години,смятам че вече съм по-улегнала.
-Знаеш ли,в това отношение приличаш на Рейвън.Вие сте лика-прилика.
-Не ме сравнявай с онова надуто същество.Пред теб се държи като ангел,а с мен е като демон.
-Защото ти я караш да постъпва така.Ако се държиш по-мило с нея,тя също ще промени отношението си към теб.Опитай.
-Хънтър-вампир не бе пристъпвал в или около този замък  от стотици хиляди години.Но ти я доведе тук и всичко се обърка.
-Аз я спасих.Длъжница ми е за цял живот.
-Тя е вампир,Хънтър.Не е като нас.
Той се изправи рязко:
-Ако следвам логиката ти,бих казал че и ти не си като нас.Като мен.След онази случка,кръвта ти не е чиста.Ти си отчасти вампир и е време да го приемеш.Защото -той посочи с пръст към мен-...ако Рейвън обяви война на кланът ми заради теб,лично ще те пратя на фронта.Тя може да е деспотична,темпераментна,жестока на моменти хладнокръвна убийца,но...Рейвън е и много повече от това.А на първо място,ако един монарх иска подчинените му да са доволни от управлението му,той трябва да е непоклатим.Тя е наследница на Арабела и цяла Вампирия стои на колене пред нея.Разбираш или не,правя всичко възможно,за да опазя вида ни.Загубихме много.Прекалено много.Не ме карай да изгубя и теб.Важна си за мен.
Той дойде и ме прегърна.
-Адски те е омаяла,а?
-Ще ти скъсам езика да знаеш.Хайде,отивам да поспя.После може да потичаме из гората.
-Съгласна съм.
Хънтър се качи нагоре и ме остави сама в залата.Погледнах към зелените поляни пред замъка.Той беше категоричен в мнението си за нея.Виждах увереността в очите му.В думите му.
Може би съдех Рейвън прекалено строго.Но тя уби Дан.Взе живота му и ни лиши от значима част в сърцата ни.Това нямаше да ѝ го простя никога.Но може би бях наистина сурова с нея.Виждах опитите ѝ да се помири с мен,но аз винаги опонирах.
Рейвън си беше Рейвън.За разлика от нея обаче,брат ѝ беше по-различен.По-миролюбив.А в такива отчаяни времена,на светът ни му беше нужен само мир.