"Безмилостна кралица"

Глава 45

Ноща си вървеше,а приказките не спираха.Ярослава ни разказа детайлно  за детството си в Камчатка,майка ѝ и трудностите през които е минала след отхвърлянето ѝ от Владимир.Когато слънцето започна да изгрява,аз се изправих и рекох:
-Благодаря за топлото посрещане принцесо.Ала засега ще се оттегля.
Ярослава погледна към Драго:
-Би ли придружил кралица обратно до покоите ѝ?
Джордан погледна Драгомир с леден поглед.Пазителят на принцесата се изправи,откопча две от копчетата на ризата си и се поклони:
-Както наредите,ваше превъзходителство.
"Ще го убия ако те докосне."
"След погледа ти дори няма да си помисли подобно нещо."
Двамата с Драго се запътихме към стаята ми.Той обаче вървеше зад мен.
Обърнах се и го погледнах:
-Защо по дяволите вървиш отзад като някой хищник дебнещ плячката си?
Двамата се изравнихме.
-Наблюдавам измъченото ти тяло.
-Моля?!-повдигнах вежди от почуда.
-Тези обувки те стягат още от момента в който влязохме в залата.Цяла нощ не докосна бокала си с кръв,дишането ти не бе равно и за капак...в момента едва се държиш изправена от тежестта на роклята си.
-Впечатлена съм!Само че нищо от това,което каза не е вярно.
Той ме хвана за лакътя,на няколко крачки от стаята ми.
-Прекарах половината си живот в обучение  как да преценям врага си и неговите слабости,а ти принцесо...смееш да се съмняваш в способностите ми? Дори да лъжеш?! Глупачка.
Погледнах го с огнени очи.Дръпнах ръката си и разкрих острите си зъби:
-Внимавай с кого говориш,Драгомир.Милосърдието ми има граница,която не те съветвам да преминаваш.
Вампирът също разкри своите зъби:
-Кажи на малкото си братче да внимава с безмълвните заплахи,защото аз не отговарям с такива.
Рязко го бутнах към стената:
-Посмей да докоснеш брат ми,кучи сине, и ще те пратя в Ада по-рано отколкото ти е писано.
-Силни думи,Рейвън.Виждам че си обогатила речника си.На курс ли ходи или малкото ти братче те обучаваше ?
Този мъж се подиграваше с мен.Жестоко се подиграваше.
Вдигнах ръката си и го зашлевих.От сблъсъка между кожата му и пръстените ми се образуваха две линии от кръв.Драго полудя.Избута ме от себе си като се наведе,хвана ме за сгъвката на колената и ме вдигна нагоре.С ритник отвори спалнята ми и след това с такъв я затвори.Удрях по гърба му,ала той бе непоколебим.Метна ме на спалнята,свали сакото си и ме погледна с озверял поглед:
-Бий се с мен така както го правехме някога.
Изправих се на краката си и захвърлих обувките в другия край на стаята.Изсъсках срещу него и двамата се нападнахме едновременно.Макар роклята действително да беше тежка,успях да се бия в нея-с Драго си разменихме множество удари и ругатни като дори накрая захапах шията му и не пуснах докато не усетих кръвта. Той изрева и отстъпи като леко приклекна.Доближих се до него,цялата рошава и с полу-разкъсана рокля.Кръв се стичаше от устата ми по брадичката та чак до врата.Гледах предалия се войн с очи червени като кръвта му.Драгомир се изправи макар и доста несръчно:
-Много добре,Рейвън.Не го очаквах.
Избърсах кръвта му по ръкава си:
-Никога не ме подценявай.
По средата на стаята,двама от най-страховитите черни унищожители стояха изправени един срещу друг,готови да се атакуват всеки момент.Но никой не смееше да нанесе удар.Драго ме изгледа от долу до горе:
-Това не е начина на унищожителя,Рейвън.
-Отдавна спрях да играя по правилата.
Той скъса ризата си,направи я на топка и попи  кръвта от врата си с нея.След това шумно излезе от стаята.Приседнах на леглото и погледнах към ръцете си.Можех да усетя как всичко в мен пулсираше.Бях пълна с енергия,която трябваше да изхабя някакси.Но засега просто се заех да оправя бъркотията,която двамата с него сътворихме.Махнах роклята си като я замених с обичайното ми бойно облекло.
Битките ми даваха сили да продължа да съществувам,да издържам на цялото това напрежение.Само те.
                           ~~~~~
Няколко часа по-късно се почука на вратата ми.Бях се излегнала по притежението на леглото и изобщо не ми се мърдаше.Затова не отворих.
-Ваше величество? Будна ли сте?
Ярослава.
Надигнах се и отворих:
-Всичко наред ли е,принцесо?
-Разбира се,просто исках да ви попитам дали желаете да се поразходим из градините.
-Съгласна съм.
Тя се усмихна:
-Ще ви очаквам в тронната зала.
Кимнах ѝ.Приведох се в подходящ вид и излязох от стаята.Токовете на ботушите ми тракаха по мрамора докато слизах по стълбите и това ми харесваше.Щом се появих в залата,Ярослава разговаряше с брат ми. Надуших миризмата на онази кръв,която все още усещах по небцето си.Братята също разговаряха за нещо в другия край на залата.Метнах бърз поглед към Драго,чиито рани по бузата почти бяха избледнели.
Джордан и Ярослава се поклониха.
-Двете с принцесата решихме да се поразходим извън замъка-съобщих.
Брат ми се усмихна:
-Чудесно.Желая ви приятна разходка.
"Внимавай с Драго.Не искам побоища на чужда територия."
"Ти и без това си го наредила добре."
"Нека да изцапаме с кръв хубавото му личице."
Джордан се усмихна.
Навън времето бе необичайно топло.Слънцето грееше ярко и тук-там се чуваше по някоя птица да пее.Ярослава бе облякла само вълнен пуловер и панталони,които не ми изглеждаха особено подходящи за зимата.Но впредвид мястото,откъдето идваше тук сигурно бе като лято за нея.Дългата ѝ лъскава черна коса се стелеше по гърба в няколко плитки,чиито краища завършваха със сребърни халки.Очите,които толкова ми напомняха за Владимир,излъчваха топлина.
-Ваше величество,знам че може би се досетихте защо ви поканих тук с мен,но...имам нужда да поговоря с вас насаме.
-Някакъв проблем ли има?
Тя въздъхна:
-Разкажете ми за брат ми.За Владимир.От устите на старейшините чух само политически възгледи и такива подобни,но нищо съществено за самия него,за живота му.А съм наясно,че двамата сте имали допирни точки някога.
Придобих сериозно изражение.Славата ни едва ли щеше да се забрави.
-Простете за дързостта ми...
-Всичко е наред,не се притеснявай.
Тя трепетно зачака.
-Владимир беше доста противоречива личност.Познавах го откакто се помня и повярвай ми дори прекарах огромна част от ранните си години на територията на този дом и замъка Вихрушка в неговата компания.Както вече си осведомена,с него наистина имахме взаимоотношения,които прерастнаха в нещо повече от приятелство.Само че когато дойдох за последно при него,вече знаех че искам да продължа пътя си сама.Той не го прие добре.Напротив.Опитите му да остана с него стигнаха самото дъно,когато се яви на прага на дома ми и след това ме отрови, желаейки да бъда неговата кралица.Наистина,замалко щях да попадна в капана му-о,и още как.
Минахме покрай диви рози,чиито клони бяха кафяви и полу-изсъхнали.
-Брат ти наруши закона няколкократно-опита се да ме упои,изпрати родителите ми на заточение някъде по света,унищожи частично дома ми и за капак-откъснах едно клонче от розата-...посегна към трона,който с нищо не беше заслужил.
Ярослава преглътна.Изглеждаше леко настръхнала.
-Затова накрая земния му път приключи така...-разчупих сухото клонче на няколко части-...моето главно задължение в живота е да бъда подвластна само на короната.Нищо друго.А Владимир се присмя както на мен,така и на народа ми.Беше прекрачил всякакви граници-убийства,разрушения,мръсотия от всякакво естество.
-Такива предатели на короната трябва да бъдат сериозно наказвани,няма спор в това.
-Влад си понесе наказанието както от мен,така и от брат ми.Постарах се целият свят да научи за това и какво ще последва,ако някой посмее да тръгне по неговия път.
Ярослава ме наблюдаваше със смесени чувства.
-Наречи ме безпощадна,безмилостна,дори чудовище.Но за да бъда това,което съм сега,прекарах целия си живот в битки,служейки на короната.С него имахме доста общо,но и бяхме различни.Брат ти бе най-разкрепостеният вампир,който бях срещнала.Аз от своя страна се стараех да бъда примерна но...-засмях се с лека горчивина-...Владимир си бе такъв.Властен господар на земята си,алчен за мощ и плът,коварен в доста отношения,безмилостен като мен що се отнася до неща свързани с кралството, умел боец и стратег.
Ярослава погледна към небето:
-Ще ми се алчността му да не го бе обзела толкова много.Затова ме отхвърли-мислел е че ще претендирам за власт.
-Властта е нож с две остриета,Ярослава.Помни това.
Продължихме да говорим за много други неща.Обясних ѝ за клановете и техните предводители,законите които всички ние спазвахме и някои тънкости в управлението.Чувствах се като вампир,чийто живот е надхвърлил пет хилядолетия.Когато се върнахме в замъка,Ярослава бе извикана за проба на някаква рокля.Аз отидох на балкона и наблюдавах случващото се долу.Внезапно Драгомир се появи до мен.
Погледнах го.
-Дошъл си за реванш ли?
Той се усмихна криво.
-Ако те поваля още тук и сега,довечера няма да можеш да ни впечатлиш с красотата си.
Мръднах една крачка към него:
-Комплимент ли е това или заплаха?
-Приемай го както искаш,принцесо.
Приближих се още повече.Можех да усетя как силния му парфюм леко напарва в очите ми:
-За теб съм кралица Рейвън,не принцеса.
Чак сега забелязах,че носеше същия кожух като моя,само че черен.Унищожителите наистина харесваха едно и също.
Драго се наведе към мен:
-За мен винаги ще си останеш принцеса.
Той сложи ръката си под брадичката ми и леко я повдигна.Очите му бяха ярко зелени.
-Ще видим колко ще устоиш.