"Безмилостна кралица"

Глава 88

Потеглихме към Белград на другата сутрин призори.Ребека и Серина останаха в Ню Йорк,а ние с Хънтър,Сиара и Бориван се качихме на самолета и аз нервна до мозъка на костите си осъзнах реалността.Снощи двамата с Хънтър преминахме през много варианти какво може да се случи занапред и мислите ми витаеха постоянно.Той бе нащрек през цялото време и имах чувството,че усеща тревогата ми.Сиара,от друга страна,не се отделяше от Бориван и щом той я оставяше на седалката,тя вдигаше ръцете си към него.Явно наистина го харесваше страшно много.
-Господарю? Желаете ли нещо от мини бара?-попита Бориван.
-Едно приспивателно ще ми се отрази страшно добре.Главата ме цепи.
След минута,Хънтър вече беше изпил хапчето и хъркаше.Бориван седеше срещу мен и занимаваше Сиара с една гризалка за растящи бебешки зъбки.
-Имаш ли семейство?-изстрелях внезапно.
Различните му очи се вдигнаха към мен:
-Някога имах.
-Но си белязал Серина.
Ръката му застина във въздуха.Зениците му се разшириха:
-Откъде знаеш за белязването?
-Самата аз нося татуировка на белязването.Хънтър ми разказа за процеса още преди да се сдобия с нея.
Сиара се прозя и протегна ръце към мен.Взех я в себе си и тя се сви-беше готова за сън.
-Разбира се,че ще ти каже,та ти си негова спътница.
-Ти имал ли си своя преди Серина?
-Откъде желанието да узнаеш толкова много за мен,принцесо на вампирите?
-Кралица-натъртих.
-Не и в момента.Кралският ти статут не важи щом имаш заместничка.
-А твоят може много лесно да се отнеме ако продължаваш да ми се репчиш.
Той врътна очи:
-Виждам какво е харесал господарят ми в теб.Същата твърдоглава личност като него.
-Повярвай ми,аз и Хънтър имаме различни разбирания за твърдоглавие.
Бориван се отпусна назад:
-Някога вампирите ми отнеха всичко.Само толкова ще кажа.
Нямаше споменаване на моя вид.Все пак аз не бях чист вампир.
-Кажи ми,как успя да спечелиш доверието на Хънтър?
Вълкът очевидно бе раздразнен от въпросите ми:
-Спасих живота му с цената почти да загубя собствения си.И познай от чий пистолет спрях куршума.
-Този на Арабела?-повдигнах вежда.
-Този на Аравена- намигна ми той.
-Нямам спомен за теб по време на битките.
-Това е,защото не си убила един или два вълка,нечистокръвна.Знаеш ли колко си избила дотук?
-Спрях да ги броя преди един век,но стигнах до 7777.
Бориван вдигна ръцете си във въздуха:
-За това говоря.Мнозина страдаха заради теб.
Кръвта ми кипна:
-Благодаря за поредното укорително слово,наясно съм със себе си,вълк.Не за пръв път чувам подобни думи по свой адрес и мога да те уверя,че както ти защитаваш дома и кралството си с всякакви средства,така и аз правих същото.Ти също си погубвал,нали? По твоите ръце също има кръв!Приличаш на един близък до мен черен унищожител,който си позволяваше да ме съди,до момента в който не се превърна в същото чудовище като мен.Повярвай ми,лика-прилика сте и може ми затова толкава ме дразниш!-озъбих се аз.
Бориван премигна бавно и в едната страна на устната му се появи наченка на усмивка.Различните му очи сякаш се успокоиха:
-Тези зъби...трябваше още тогава да забележа,че са неестествено дълги за вампир,особено жена вампир.
Сиара заспа в ръцете ми,аз я преместих на седалката с бебешкото кошче и тя се отпусна кротко в него.Обърнах се към Бориван:
-Защо  си тук?
Едното му по-тъмно око проблесна:
-Първо,винаги бих се отзовал щом господарят ми ме призове.Второ,привързах се към  Серина,Бека и Сиара и не желая да загубя нито една от тях.Те...-той хвърли поглед към лявата си длан и после го премести към мен-...напомниха ми какво е животът ми да има смисъл.Трето-става въпрос за наследницата на Върколаците,която аз смятам да опазя жива не само защото е кралска наследница ,ами защото...-видях как преглътна някаква невидима буца-...самият аз мечтаех да имам дъщеря.
Мечтаех.Някога.Нещо вътре в мен се сви на кълбо и остана там затворено дълго време.
-Загубил си семейството си,нали?-прошепнах.
Бориван поклати глава и лицето му придоби угрижен вид:
-Къде по дяволите се дяна онази безпощадна Черна унищожителка?Коя си ти и какво направи с нея?Нима емпатията те е завладяла до такава степен?
Усмихнах се най-искрено:
-Нека просто да кажем,че всеки се променя.
Така разговорът ни приключи и никой не обели дума повече,до момента на кацането ни.Хънтър и Сиара се будеха само колкото да хапнат нещо и продължаваха съня си.Ала щом кацнахме,Сиара се хвана за мен и не пожела да ме остави да вървя сама.Преди да излезем от самолета,Хънтър ме снабди с черно до земята сатенено наметало,което покриваше ръцете ми почти до пръстите.Качулката ми също закриваше лицето успешно.Беше нощ и едва ли щяхме да привлечем много внимание,но Хънтър се беше наежил сякаш отива на война.Двамата с Бориван слязоха едновременно и ми отвориха вратата към чакащия ни пред самолета Майбах.Наоколо смърдеше на върколаци,и то наистина силни върколаци,от които лъхаше на хормони.Един от тях се обърна към мъжете:
-Добро дошао краљу наш. Драго нам је што сте се вратили кући,кнеже Бориван.
Тримата си стиснаха ръцете и Бориван заговори на родния си език:
-Волео бих да останемо дуже. Да ли је све договорено?
-Све је спремно. Одвешћемо вас у дворац.
-Идемо.
Доколкото разбрах се уговаряха дали всичко е уредено.Точно този от балканските езици не разбирах твърде добре,но можех да навържа две и две.Седалките на майбаха бяха удобни,но тази върколашка миризма караше носа ми да се сбръчква постоянно.
-С какво се хранят тукашните вълци,че вонята им е по-силна от която и да е друга?
-Просто миришат на истински,неподправени мъже-отговори Бориван.
-Миризмата не би трябвало да се набива твърде много,считайки че си една трета вълк...-Хънтър се ококори и ме хвана за ръката-Рейвън,да не би да си бременна?
Бориван се задави с водата си,която туко-що бе отворил и изплю всичко по кожения салон от своята страна.
-Едва онзи ден се завърна от мъртвите,няма начин да...-той изгледа Хънтър с интерес-толкова бързо ли се справяш с нея?Трябва да ме научиш как го правиш.
Хънтър изръмжа и го замери с другата бутилка вода до мен.Аз вдигнах средният си пръст към вълка с различните очи и рекох:
-Вампирите могат да имат поколение през седем години,а понякога и повече.Единствено тези от кралската линия и водачите на клановете могат да имат повече от три деца.
-Защо тогава родителите ти не са отгледали още едно отроче?Все пак колкото повече наследници,толкова по-сигурна е наследствената линия-Бориван погледна към Сиара.
-Майка ми,Серийс пострада сериозно в битка и повече не можеше да има деца.А и аз ѝ стигах като за три.И на нея,и на баща ми.
-Арел ти е брат,а Серийс е...дори не мога да определя каква ти се пада.
-Бориван,тези вампири завинаги ще бъдат моите родители.Без значение какво казва историята за мен.
Сиара протегна ръцете си към мен:
-Мама!
-Тук съм,мила.Мама е тук.
Хънтър се усмихна на двете ни и за пръв път от много време го виждах истински спокоен.Но това спокойствие сякаш се изпари,щом навлязохме в строго охранявана територия на някакъв замък,който твърде много ми напомняше на Замъка на Дявола.Колата ни паркира пред главните му порти,които бяха от истинско злато и лъскаха на фона на цялата чернота.Прегърнах Сиара под наметалото си и я скрих добре.Хънтър застана плътно до мен и прокара ръка по кръста ми като леко го стисна,сякаш ме уверяваше че каквото и да стане,той ще ни пази.Бориван проговори на родния си език и пазачите отвориха златните порти.Вътре замъкът бликаше от лъскаво,скъпо и бутиково обзавеждане.Полилеи от чист кристал висяха от таваните,по пода беше застлан килим в цвета на прясна кръв,а ръбовете му бяха позлатени.Наоколо бяха поставени статуи от бял мрамор,а по стените висяха картини на моменти от войни между вълци и вампири.Мъжете ме поведоха напред,но нещо привлече вниманието ми и ме накара да спра.Отдясно на мен се намираше картина,която беше по цялото протежение на стената.Обърнах погледа и тялото си изцяло натам и пред мен се разкри впечатляваща гледка-на платното бяха изрисувани вълци и вампири в безмилостна хватка.Вампирите бяха нарисувани с прекалено дълги зъби и твърде остри черти.Някои от вълците бяха изцяло променени в животинските си форми,а други бяха уловени в полу състояние на превръщане.Точно по средата на картината обаче,мъж и жена бяха преплели бойно копие и сребърен меч в танца на битката.Мъжът имаше кристално бели очи,такива каквито само най-чистокръвен върколак може да притежава.Бронята му блестеше като утринното слънце,а наметалото му се развяваше като ангелски криле зад него.Косата му бе дълга и къдрава до раменете,развяна от невидимия вятър в картината,а на гърдите му лежеше кралският вълчи знак-два вълка,захапали кървава луна.Жената срещу него бе не по-малко жестоко изрисувана.Белите ѝ коси образуваха ореол около лицето ѝ,кучешките ѝ зъби  бяха неестествено дълги за жена вампир,а очите...в тях се четеше омраза и жажда за кръв.Сребърният ѝ меч бе голям почти колкото нея,но това не ѝ пречеше да го вдигне право към главата на мъжа срещу нея.Доспехите ѝ говореха,че е от кралски произход.На главата ѝ блестеше малка бойна тиара,инкрустирана с черни диаманти.Черни диаманти...
-Това Арабела ли е?
Хънтър се доближи до мен и рече:
-Да,а това е моят дядо,Хейрън Кралеубиеца.
-И защо е наречен така?
Бориван погледна Хънтър с повдигнати вежди  и отговори бавно:
-Първо е посякал Игор Костотрошача,а след това самата Арабела е била ранена...след тази битка се говори,че двамата с Игор повече не са успели да създадат наследник.Някои спекулират,че дори е била в напреднала бременност с Арел,когато това се е случило,но тук нямаме сигурни сведения.
Преглътнах трудно-дядо ми се е славел с войнствената си природа на бойното поле,но с милия си нрав към Арабела.Дори с дете в утробата,пак се е изложила на война.Типична Арабела.
Отместих поглед и продължих напред към залата,където ни очакваха.Тази картина щеше завинаги да се отпечата в съзнанието ми.
Щом прекрачихме прага на помещението,нещо в мен настръхна.Всичките ми сетива се изостриха,жаждата ми за кръв се утрои и усетих промяната на очите си.Нещо дълбоко в мен се пробуди.Чувствах се така сякаш всеки момент гръбнакът ми ще изхвръкне от тялото.
-Хънтър?-прошепнах.
Двамата с Бориван се поклониха колкото можаха по-ниско и щом аз не го направих,чувството за странност ме обзе още повече.Погледнах петте фигури пред мен-всичките облечени в черни роби и с венци от бяло злато.Лицата им бяха състарени,но красиви.Трима мъже и две жени заемаха позиции около кръгла маса от махагон,чиято горна част бе резбована с кралския знак,двата вълка,Луната и още нещо.Очите им бяха вперени в мен.Едната от жените се изправи и вдигна ръка.Дългият нокът на показалеца ѝ сочеше право към мен:
-Внучката на Арабела! Какво прави тук това същество?
Всички останали се надигнаха рязко и започнаха да хвърлят укорителни слова към Бориван и след това към Хънтър.
-Довели сте ни една убийца!
-Изглежда досущ като онази главорезка!
-Време е да решим съдбата ѝ!
-Тишина!-спокойният досега глас на Хънтър се превърна в оглушително ръмжене,наподобяващо това на лъв.Старейшините замлъкнаха.Усетих как Сиара се свива под наметалото.Хънтър излезе пред мен и зае бойна позиция:
-Това е Рейвън Игоровна,дъщеря на Арабела Зимното страшилище,Черен унищожител и личния палач на Арел Игоров,син на Игор Костотрошача и Страшилището.
-Невъзможно! Арабела имаше само един син! Първородната ѝ внучка се казваше Рейвън,тя никога не е имала дъщеря с това име!-проговори един от мъжете.Очите му бяха зелени като борова гора.
-Коя е тази вампирка,Хънтър? И защо мога да усетя вълча миризма по тялото ѝ?-попита друг от старейшините.Този притежаваше две различни очи,същите като на Бориван.Мелез,значи.Или просто беше пострадал в битка.
-Това тук е единствената дъщеря на Арабела,чиято самоличност тя умело е прикривала през годините.Виждате приликите и не можете да отречете,че това не е преродената Арабела.
-Защо тя ухае на теб,Хънтър?Мога да видя вълчи татуировки през плата на...
-Тя е моята избраница.Моята спътница,партньорка и...-вълкът се обърна към мен като ми подаде ръка да пристъпя напред до него-...много скоро законна кралица на върколаците.
В стаята се разнесоха смаяни възклицания.
-А това,което крие под робата си-Хънтър дръпна нежно плата от мен,разкривайки сгушената ни дъщеря-...това дете е първородната наследница на Клана на Върколаците, принцеса Сиара-Аравена Хейрън.
Сърцето ми пропусна два удара.Сиара-Аравена.Първородната наследница на Клана на Върколаците носеше моето рождено вампирско име.Време беше играта да загрубее.

................................Здравейте, прекрасни мои читатели!Искам да ви благодаря от дъното на душата си,задето толкова време търпеливо продължавате да очаквате и да ми пишете за новите глави от историята на Хънтър и Рейвън.Както сами виждате,старая се да бъда активна,но както казват,life happens,и не смогвам да бъда така активна както преди.Надявам се да ви харесва историята дотук и не забравяйте да ми пишете ако имате някакви въпроси или просто искате да изразите мнението си.Желая ви хубав остатък от седмицата и бъдете по-усмихнати!.......