"Безмилостна кралица"

Глава 87

Последвах Бориван няколко минутки по-късно и щом влязох в хола,той държеше дъщеря ми в ръцете си.Серина беше изправена до него,а Бека им се усмихваше най-искрено.Хънтър разговаряше с някого по телефона отвън  на остъклената тераса и виждах,че разговорът е разпален.
-Мама.
Гласът на Сиара върна вниманието ми към нея.
Тя посочи на Бориван да я пусне на пода и той погледна първо мен и след това дъщеря ми.По дяволите,този мъж бе върколашката версия на Драгомир когато беше млад,ето защо толкова ме дразнеше.Сиара се доближи до мен и вдигна малките си ръчички към ръба на потника ми.Взех я и прегърнах малкото ѝ телце.Невъзможно беше да е пораснала толкова бързо и за толкова кратко време.Тя ме докосна по лицето и сините ѝ очи промениха цвета си към яркожълт.В този момент в главата ми изникнаха нейните спомени за мен.
-Рейвън,не можеш да си тръгнеш от тук!Нима не разбираш какво е състоянието ти?
-Добре съм и ще се върна обратно.Не можеш да ме спреш!
Един от споровете ни с Хънтър,когато за пореден път исках да си тръгна от него.
Чувствах се замаяна и всеки момент щях да изповръщам червата си.Скочих от колата и се затичах в преспите сняг.
-Рейвън,добре ли си?
Замъкът Вихрушка и Драгомир.
-Кога щеше да ми кажеш,че си бременна?
Затворих очите си и всичко спря.Спомените надигнаха у мен горчилка и сякаш ме изгаряха отвътре навън.
-Ще ми го връщаш тъпкано,така ли?-отворих очи и попитах малкото същество.
Сиара се усмихна и острите ѝ вампирски зъбчета проличаха.Тя беше истински вампир.Нямаше друга черта на върколак освен очите,а съдейки по това колко много приличаше на мен,бях убедена че едва ли е взела много от Хънтър.Но все пак,вълчите черти можеха да се проявят по всяко време.
-Трябва да я отведем при Старейшините.
-Какво?Искаш да се разкрия пред целия свят толкова рано?Знаеш ли какво ще сторят с мен,щом попадна в лапите им?-изсъсках-Щом тя попадне в техните?
-Единственият начин да разберем какво се случва с нашето момиче,е те да направят Теста на Видовете.Сиара е със смесен произход от твоя страна,но с чист от моя.Това я прави нещо ново за нашия свят,нещо необичайно.Ако имаш по-добро предложение,моля те,сподели-Хънтър скръсти ръцете си.
Смесен произход от твоя страна.
Трябваше да свикна с мисълта,че бях нечистокръвна.Предците ми сигурно се смеят до задавяне като ме гледат в какво се забърквам за пореден път.
-Къде ще я отведете?-попита Ребека-Ами ние?
-Ти и Серина ще се върнете обратно в Замъка на Вълците.Там ще обявите край на мира с вампирите и ще настъпите вратовете ни с пълна мощ.Това ще разсее Ярослава и Джордан и ще ни осигури безопасен път до Белград.
-Белград?Искаш да отидем на другия край на света точно сега?-прегърнах Сиара по-силно.
Преди Хънтър да отговори,Бориван се намеси:
-Белград е втората ни столица на Стария континент.Тъй като атаките тук зачестиха,се уверихме че последните старейшини ще са на безопасно място там...далеч от тази Яра.
-Тя има подчинени из цялата руска шир,а освен това преди нея Владимир имаше дълбоки връзки с няколко от Балканските държави.Едва ли ще минем незабелязани-открито заявих притеснението си.
Бориван и Хънтър си размениха погледи и първият се усмихна лукаво.
-Разбирам тревогата ви,ваше Величество,но мога да ви убедя че като принц на сръбската земя,престоят ни там ще бъде повече от приятен и надявам се полезен за малката ни принцеса Сиара.
Гласът му стана по-мек със споменаването на Сиара.
-Принц?-очуди се Серина-Нима си криел от мен,че си принц?
-Как така има принцове извън Алфа родословието? Нали владетелят е само един?-скръсти ръце Ребека.
-Да кажем,че точно този принц успя да си извоюва правото да задържи титлата си.Разбира се без да се перчи като паун пред обществото ни-Хънтър се усмихна и кучешките му зъби бяха необичайно дълги,а очите просветнаха в жълто.За момент се разсеях и ми се прииска да го бутна на леглото и да го възседна докато пия от врата му.Кръвта му беше толкова сладка за мен,че бях ненаситна и трудно се владеех.И като споменах храна...отново бях гладна.
Сякаш усетил глада ми,Хънтър дойде до мен и подуши едва доловимо въздуха.
Искаш още,така ли?
Смея ли да откажа кралската ви кръв,господарю на вълците?! За нея бих направила всичко.
Той изръмжа и ме притегли в прегръдка заедно с дъщеря ни.Серина се прокашля:
-Мисля,че ще е добре да вземем Сиара и Бека удома,Бориван,не мислиш ли?
Хвърлих злобен поглед на мъжа,който ме заплаши преди малко.
-С удоволствие ще взема малките принцеси под крилото си.
-Изпрати най-добрите си вълци да защитават семейството ми,Бориван.Очаквам да пристигнат в замъка ми непокътнати.
Хънтър се обърна към него с сериозна нотка в гласа,която накара вълкът да склони глава в знак на подчинение.
-Ще бъдат добре охранявани.Все пак става дума кралското родословие.
С тези думи тримата вълци и Сиара тръгнаха към апартамента на Бориван,където още утре сутринта момичетата щяха да потеглят,а Бориван и ние тримата щяхме да заминем за Европа.Щом Хънтър заключи след себе си,се обърна към мен с онези негови дивашки очи,които разкриваха много от вълчата му природа.Той бавно захвърли черната си тениска на земята,разкопча колана на дънките си Hermeś,захвърли и него на пода и бавно закрачи от коридора към мен в хола.
-Рейвън-гърленото му ръмжене отекна по тялото ми,та чак до костите.-Искам те на колене,принцесо.Сега.
Принцесо.
Но аз никога не падах на колене пред никого.Дори и пред него.Златното правило в живота ми.
Затова просто разкарах своите панталони и потник и седнах на дивана в разкрачена поза.
-Първо се помоли,кралю на вълците.
Въздухът тежеше от страст и желание.Така ставаше винаги когато бяхме отделени твърде  дълго време един от друг.
Хънтър погледна към това,което му се разкриваше и само един миг му беше достатъчен преди да ми се нахвърли.Зъбите му драскаха по кожата ми,желанието му ме изпиваше отвън навътре и цялата вибрирах.Той целуваше най-настойчиво врата ми,защото знаеше че там е най-чувствителното и слабо за мен място.В следващия момент с едно движение бикините се озоваха в другия край на хола,а неговите Boss  все още си бяха на мястото.Хванах с едната си ръка врата му и го стиснах,а с другата понечих да хвана ръба на боксерките му.
-Жестока принцеса,безмилостна към мен-простена той.
-Имай ме сега-едва добавих преди преградата между нас да падне.
Последва дъжд от яростни въздишки,премятане и сменяне на позите.Хънтър бе зверски изгладнял и не ми даваше и минута време да си поема въздух,а гласът ми кънтеше из целия апартамент.Ту той бе отгоре и ме владееше с такова умение,ту аз го възсядах и превъзхождах докато не го докарвах почти до ръба и не хуквах из апартамента,докато той се опитваше да ме хване.Накрая ме приклещи на леглото в спалнята ни и преди да ме бутне отгоре,ми нареди:
-Легни по корем и хубаво разтвори тези безкрайно дълги крака за мен.
Тръпка ниско в стомаха ме удари и изпълних заповедта му.Той само това чакаше-легна върху мен и ме накара максимално за разтворя крака,като след момент потъна така дълбоко,че го усетих сякаш беше двойно по-голям от обикновено.Извиках от удоволствие.Той забърза темпото,аз се вкопчих в сатенените чаршафи и едва се удържах да не свърша.Надигнах се съвсем леко назад и той изръмжа:
-По дяволите момиче,ще ме подлудиш!
-Искам точно това,миличък.
Темпото беше прекалено бързо,за да издържим още много.Аз продължих да надигам задните си части и Хънтър изрева като разярен лъв:
-В името на Червената луна,Рейвън,искам те отново бременна!
Тези думи ми повлияха като бомба от удоволствие.
Преди да се усетим двамата рухнахме и дишахме толкова учестено,че ни отне половин час докато се успокоим.Телата ни лепнеха от пот и наслада,примесени в едно.
Хънтър се изправи на лакти и видях вълчите му нокти как едва се сдържаха да не се покажат.Животното в него  ръмжеше да бъде пуснато.
-Трябва да се вземем в ръце-рече той като се изправи рязко и тръгна към банята.
-Толкова ли бързаш да отмиеш уханието ми от себе си?-попитах.
Вълкът се извърна към мен,чисто гол и подпрян на рамката на вратата:
-Рейвън...Рейвън.По-добре се помоли на вампирските си божества,защото от мен ще получиш всичко на света,но не и пощада щом си в леглото ми.
Внезапно той се превърна във вълк насред стаята.Беше толкова огромен,заемаше цялото пространство  и ме гледаше така сякаш съм плячка.Изправих се от леглото и понечих да мина покрай него,а той изръмжа и разкри зъбите си.Бутна муцуната си към ръката ми.
-Искаш да те погаля?
Дълбок глас,който беше едновременно негов и чужд,накара цялото ми тяло да потрепери:
-Липсва ми да те имам в тази ми форма.
-Казваш,че вълците също се сношавате в животинската си форма?
-Да.Особено покрай Кървавата Луна.
-Аз съжалявам,но не мисля,че ще ни се получи така.Прекалено...-погледнах към едно точно определено място-...несъвместим.
След миг,Хънтър изръмжа силно,върна си човешкия вид и положи глава на рамото ми:
-Виж,аз обмислях едно нещо,което искам да ти споделя и те моля да не се плашиш.
Сърцето ми заби по-силно от когато и да е било.Вълкът ме погледна с онези негови прекрасни очи,които ясно помня как ме плениха някога.
-Ако нещо се случи с мен по време на тази война...
-Хънтър,не...
-Чуй ме,мила моя.Ако нещо се случи с мен,вземи Сиара и сестра ми и бягай надалеч.Остави и двете кралства и се погрижи дъщеря ни да порасне далеч от всички размирици,защото повярвай ми,мила,тази война няма да приключи скоро.Ярослава е вдигнала цялата си войска и се говори че дори е подчинила няколко от вампирските кланове и техните войници.
-Имаш ли информация дали всички наследници на кланове са живи?
-Според източникът ми,Ярослава е използвала груба сила върху тях,особено върху Черните унищожители.Двама от тях се опълчили на решението ѝ да нападне Замъка на Вълците и единият...да кажем че послужил като назидание.Мисля.че се казваше Валер.
-По дяволите,Валер е мъртъв?-той беше по-млад от мен,твърде ученолюбив и твърде миролюбив,за разлика от брат си.И като споменах брат му...
-А Драгомир? Той жив ли е?
Една от трапчинките на Хънтър трепна в нервен тик и той вдигна глава нагоре:
-Едва.Бил е жестоко посякан докато гледа как пресушават брат му.
Започна да ми се повдига.Вампири,доказали се през времето със своите умения,сила и възможности,умираха като мухи под ръката на една никаквица.Щях да я довърша и да приключа с наследниците на този клан веднъж и завинаги.
Хънтър ме изтръгна от мислите ми:
-Слушай ме внимателно.Забранявам ти да жертваш живота си повече за онзи трон.Преживя достатъчно,умря достатъчно,не мога да понеса нещо още по-ужасно да се случи с нашето семейство.
-Какво каза?-спрях да дишам и в очите ми се събраха сълзи.
-Нашето семейство,Рейвън.Ти и аз,Сиара,Серина.Вие сте моята фамилия,моето семейство,моята глутница.Не мога да си позволя да изгубя жената,която толкова много обичам,онази за която много съм се борел.Ти ме дари с наследник,благодарение на теб Кланът на Вълците има бъдеще и ние сме отговорни за това бъдеще.Затова,ако нещо се случи с мен,вземи момичета и бягайте надалеч.
-А какво ще стане с твоето кралство?
Хънтър размърда рамене:
-Серина е достатъчно обучена да поеме властта в свои ръце.Съдейки по миризмата ѝ,да не споменавам и факта,че Бориван я е белязал за своя,считам че с такъв съюзник до себе си,тя ще управлява кралството ми справедливо.
-Серина знае ли,че е белязана?
-Попитах Бориван какви са намеренията му към нея и го предупредих,че ако ѝ се случи нещо,собственоръчно ще го разчленя.Но мисля,че тя не знае,или поне все още не е осъзнала.
-Обещай ми,че ще сме заедно.Завинаги-прошепнах-Обещай ми,че ще бъдеш мой и каквото и да се случва,няма да ме оставиш сама на този свят.Преминах през Ада,за да се върна и не искам да страдам още.Обещай ми,че ще си с мен в тази битка.Обещай ми,че дъщеря ни ще има баща.
Хънтър ме прегърна с цялата си сила,едната му ръка легна на кръста ми,а другата той зарови в косата ми:
-Ще ви пазя с цената на всичко.Докрай.
-Докрай.
В костите си усещах,че нещо пагубно щеше да се случи.Но дали на нас или на враговете ни,само съдбата знаеше отговора на този въпрос.